Свети Амвросий (Милано)
| Свети Амвросий | |
 | |
 | |
 Местоположение в Милано | |
| Страна | Русия |
|---|---|
| Населено място | Милано |
| Посветен на | Амвросий Медиолански |
| Религия | католицизъм |
| Сайт | www.basilicasantambrogio.it |
| Свети Амвросий в Общомедия | |
Базилика на Свети Амвросий (на италиански: Basilica di Sant'Ambrogio, Базилика ди Сант'Амброджо), с официално название Малка римска базилика към абатската колегия Св. Амвросий (на италиански: Basilica romana minore collegiata abbaziale prepositurale di Sant'Ambrogio[1]) е църква в Милано, Северна Италия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Това е една от най-старите църкви в Милано, построена от Свети Амвросий през 379 – 386 г. в район, където са били погребани много християнски мъченици на римските гонения. Първото име на църквата е Базилика на мъчениците.
Когато Свети Амвросий пристига в Милано, местните църкви са в конфликт помежду си в контекста на спора между арианството и никейското верую. Той твърдо подкрепя на Никейските канони, но също така желае да направи Северна Италия в проримска опора. Посредством активно строителство Свети Амвросий постига целите си – изградени са три или четири църква в близката околност на града, сред които и Базиликата на мъчениците, по-късно преименувана в негова чест.[2]
След нейното построяване сградата на няколко пъти е реконструирана до XII век, когато ѝ е придаден настоящият вид в романски стил.
Първоначално базиликата попада извън града, но през следващите столетия градът нараства около нея, като тя се превръща в център на религиозния живот на общността. През 789 г. около нея възниква манастир.[3]
Двете кули символизират базиликата и нейния строителен план. Построената през IX век Torre dei Моначи („Кула на монасите“) е използвана за призоваване на вярващите към богослужебна маса. Камбанарията на втортата кула е завършена през XII век.
Манастирът с църквата е основен землеползвател в Северна Италия и в днешния швейцарски кантон Тичино. В този храм на 4 август 1528 г. се подписва т. нар. „Мир на Свети Амвросий“ между аристократичната и народната фракции в Милано. През 1492 г, бенедиктинците възлагат ремонта на църквата на Донато Браманте, архитект на базиликата „Свети Петър“.
През август 1943 г. съюзническите бомбардировки силно повреждат базиликата, по-специално апсидата.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена от тухли с различен произход и цвят, с детайли от камък и бяла мазилка. Запазеният до днес градеж е започнат около 1080 г., а нефът датира от около 1128 г., докато нервюрите на сводовите главини – от около 1140 г.
Олтарът е приблизително на същото място, както и по времето на Св. Амвросий, а околните колони стоят втрху оригиналната настилка.[4]
В базиликата оригиналния план на сградата е запазен, с апсида и портик с арки, опиращи се на полуколони и пиластри.
Екстериор[редактиране | редактиране на кода]
Фасадата е тип хижа и има две ложи, разположени една над друга и използвани от епископите да благославят гражданите.
Под преддверието, между централния портал и левия проход на портала, се намира саркофагът на Пиетро Кандидо Децембрио от XV век. Централният портал се фланкира от две колони с архиволти с декоративни елементи от сасанидски произход.[5]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Базиликата има полукръгла апсида и малки полукръгли параклиси в края на проходите; липсва трансепт. Интериорът е със същия размер като външния портик.
Таванът е в кръстат свод, а проходите заемат точно половината от дължината на нефа и се поддържат от по-малки стълбове. Емпориите поддържат сводовете[6] над романски амвон и саркофаг, традиционно известен като Ковчег на Стилихон.
Под куполната облицовка, в последната част на нефа, е презвитерият с разположен в центъра му висок олтар, реализиран през 824 – 859 г. от Волвиний.
Апсида показва мозайки от XIII век, изобразяващи Христос Пантократор със Св. св. Геврасий и Протас, а също така и сцени от живота на св. Амвросий. Сред тях е един от най-ранните негови портрети.
В църквата се намира гробницата на император Лудвиг II, който умира в Ломбардия през 875 г. В криптата, разположена под главния олтар, се съхраняват реликви на тримата светци, почитани тук: Амвросий, Гервасий и Протасий.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Залата Ройс и Пауъловата библиотека в УКЛА (Университет на Калифорния, Лос Анджелис) р оформена по подобие на Св. Амвросий в Милано.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Guida alla Diocesi di Milano. 2012.
- ↑ Esler, Philip. The Early Christian World. New York, Routledge, 2000. ISBN 0-415-16497-4. с. 1196 – 1199.
- ↑ Brooke, Christopher. The Age of the Cloister. New York, HiddenSpring, 2003. ISBN 1-58768-018-1. с. 255.
- ↑
- ↑ Page at Medioevo.org
- ↑ Moffett, Marian. A World History of Architecture. London, Laurence King Publishing, 2003. ISBN 1-85669-353-8. с. 202.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Официален сайт
- 3D снимки и панорами на църквата и олтара
- ((it)) Снимки и карта—)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Basilica of Sant'Ambrogio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
