Мари Терез Шарлот Бурбон-Френска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мари Терез Шарлот
френска принцеса
Мари Терез Шарлот 
Родена: 19 декември 1778
Версай, Франция
Починала: 19 октомври 1851
Ланценкирхен, Австрия
Мари Терез на 18 години

Мари Терез Шарлот (на фр. Marie Thérèse Charlotte), графиня на Марн, е най-голямата дъщеря на Луи XVI и Мария-Антоанета. В официални документи се е подписвала като Мари Терез Шарлот, а близките ѝ са я наричали просто Шарлот.

След избухването на Революцията Мари Терез е затворена със семейството си в тъмницата Тампл (10 август 1792). Първоначално революционерите се ожесточават срещу баща ѝ и майка ѝ и техните деца остават в сянка. След екзекуцията на родителите ѝ, посоката на ожесточението се сменя - на оцелелите (дофинът Луи XVII, Мари Терез и леля ѝ Елизабет) не могат да им бъдат вменени политически престъпления, но отсега нататък те ще бъдат преследвани заради потеклото им и за това, че в очите на обществото символизират монархията.

След екзекуцията на баща ѝ (21 януари) и на майка ѝ (16 октомври 1793), Мари Терез остава сама с леля си Елизабет. На 10 май 1794 г., Елизабет също е гилотинирана. Мари Терез е отделена от малкия си брат Луи XVII, който умира едва 10-годишен на 8 юни 1795 г. от туберкулоза, влошена от липсата на елементарни хигиенни условия и грижи. Мари Терез прекарва юношеството си в затвора.

В крайна сметка тя е освободена в деня, в който навършва 17 години (19 декември 1795). Разменена е срещу пленените от австрийската армия маркиз Пиер Риел, Жан-Батист Друе, Юг-Бернар Маре и Шарл-Луи Юг дьо Семонвил. От този момент Мари Терез заживява във Виена в двора на братовчед си Франц II, когото обаче счита виновен за смъртта на майка ѝ Мария Антоанета.

Мари Терез се омъжва на 10 юни 1799 г. за друг свой братовчед - херцогът на Ангулем Луи Антоан д`Артоа, най-големия син на бъдещия крал Шарл X. Бракът ѝ остава бездетен. Завръщайки се във Франция (1814), Мари Терез защитава монархията по време на Реставрацията (1814-1830), което кара самият Наполеон Бонапарт да възкликне, че тя се държи като "единственият мъж от фамилията на Бурбоните".

Революцията от 1830 г. е причина за ново изгнание на принцесата - първоначално в Швейцария, след това в Прага (октомври 1832-май 1836). След смъртта на чичо ѝ Шарл X на 6 ноември 1836 г. в очите на роялистите Мари Терез е новата кралица на Франция и Навара, а съпругът ѝ - новият крал Луи XIX.

Тя остава вдовица на 3 юни 1844 г. Умира в замъка Фросдорф (Frohsdorf) близо до Виена на 19 октомври 1851 г. Погребана е във францисканския манастир в Нова Горица, Словения, където са погребани също Шарл X, съпругът ѝ и племенникът ѝ Анри д`Артоа.

Мари Терез оставя завещание, което да бъде отворено 1 век след смъртта ѝ, което предизвиква много надежди сред роялистите. Така напр. те считали, че в него ще бъдат разкрити тайни факти за оцеляването на Луи XVII, за което се разпространявали легенди. В действителност документът не съдържал нищо сензационно. Мари Терез признавала, че се е срещала с хора, претендиращи, че са оцелелият ѝ по чудо брат, но че никога не е приела да се срещне с най-известния сред тях Карл-Вилхелм Наундорф.