Население на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Население на България
Bulgaria-demography.png
Население на България в периода между 1960-2010 година
Население: Понижение 7 364 570 (преброяване 2011)
6 924 716 (според ЦРУ към юли 2014 г.)
Прираст: Понижение −5.5 /1 000 души (2012)
Раждаемост: Понижение 9.5 /1 000 души (2012)
Смъртност: Повишение 15.0 /1 000 души (2012)
Продължителност на живота: Повишение 74.0 години (2012)
–мъже: Повишение 70.6 години (2012)
–жени: Повишение 77.6 години (2012)
Коефициент на плодовитост: Понижение 1.50 живородени деца/жена (2012)
Детска смъртност: Понижение 7.8 смъртни случая/1 000 бебета (2012)
Възрастова структура:
0-14 години: Понижение 13.4 %
15-64 години: Повишение 67.8 %
Над 65 години: Повишение 18.8 % (2011)
Съотношение между половете:
Общо: 0.84 мъже/жена (2009)
При раждане: 1.06 мъже/жена
До 15 години: 1.05 мъже/жена
15-64 години: 0.97 мъже/жена
Над 65 години: 0.68 мъже/жена
Произход:
Националност: Българи
Основна народност: Българи (84.8%)
Малцинствени народи: Турци (8.8%)
Цигани (4.7%)
Езици:
Официални езици: Български (85.2%)
Говорими езици: Български, турски, цигански

По данни от декември 2013 г. населението на страната е 7 245 677 души.[1] Окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. сочи 7 364 570 души. По данни от предишното преброяване от 2001 г. населението на България е било 7 932 984, а в 1989 г. - 9 009 018 души.

Динамика[редактиране | edit source]

В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето, като тенденцията е намаляване на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.

Динамика на населението
Година Население Година Население Година Население
1887 3 154 375 1988 8 986 600 1999 8 190 900
1900 3 744 283 1989 9 009 018 2000 8 149 468
1910 4 337 513 1990 8 669 269 2001 7 932 984
1920 4 846 971 1991 8 595 500 2002 7 845 841
1926 5 528 741 1992 8 484 900 2003 7 801 273
1934 6 077 939 1993 8 459 800 2004 7 761 049
1946 7 029 349 1994 8 427 400 2005 7 720 000
1956 7 613 709 1995 8 384 700 2006 7 679 290
1965 8 227 966 1996 8 340 900 2007 7 640 238
1975 8 727 771 1997 8 283 200 2008 7 606 551
1985 8 948 649 1998 8 230 400 2009 7 563 710

Алтернативни оценки за населението на България[редактиране | edit source]

Според Световната банка населението на България през 2012 г. е 7 306 000 души. По приблизителни данни на ЦРУ на САЩ към юли 2014 г. населението на страната ще бъде 6 924 716 души.[2]

Демографски показатели[редактиране | edit source]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | edit source]

Раждаемостта в България (1990-2009)

През 2010 г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата - 1,64. Общо е 1,49. За гр. София тя е 1,39. Най-ниска е в селата на Област Перник (0.99), а най-висока - в селата на Област Сливен (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в София-град , Софийска област, Област Перник и Област Кюстендил градовете са с по-висок коефициент.

Миграции и механичен прираст[редактиране | edit source]

BG abroad.jpg

Напусналите България за периода 1990-2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. От тях 100 000 български граждани заминават за Турция през 1989 г. и остават там, около 300 000 са всичките, които заминават за Турция, но около 200 000 се завръщат в рамките на разрешените 90 дни. След политическите промени от 1989 г. се развива силна икономическа емиграция, включваща значителна част от висшистите в България. Тази тенденция продължава и до днес, но с малко промяна - емиграцията вече е главно от млади хора и главно към Запада.

От 1989 г. досега близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция - към България от чужбина, имиграция. Все повече хора от Западна Европа — главно Великобритания, Нидерландия, Испания и Ирландия, идват да живеят за постоянно в страната заради много по-евтиния живот тук, отколкото в техните страни. Има също араби, азиатци и чернокожи.

Според преброяването на населението на страната през 2011 г.:

  • Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те представляват 0.5% от населението на страната;
  • Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно у нас, е от европейска държава извън Европейския съюз. Преобладават руските граждани – 11 991 (65.1%), следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%), Молдова – 893 (48%), и Сърбия – 569 (3.1%);
  • Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната;
  • Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.

За 2011 г. МВнР оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Тази оценка е получена по преценка на българските дипломатически представителства. Данните са получени от МВнР по ЗДОИ чрез Обществения съвет на българите в чужбина. По данни на БНБ работещите в чужбина са 618 хил. души

Гъстота на населението[редактиране | edit source]

Средната гъстота на населението в България през 2005 г. е 69,6 души/км2, докато средната за Европа е 67 души/км2, а 45 души/км2 е за света. Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/км2), Варна (1500 души/км2), Ямбол (990 души/км2), Добрич (950 души/км2) и Столична (905 души/км2). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/км2), а най-рядко — Северозападният (48 души/км2). Най-слабо населен е районът на Странджа — 10 души/км2. Към 1 февруари 2011 г. средната гъстота е 66,35 д./кв.км. Изчислява се по следната формула:

\textstyle{AD = \frac{P_{BG}}{S_{BG}}}= \frac{7 364 570}{110 994}=66,35

Следващата таблица показва разпределението на гъстота според надморската височина. Най-висок показател се измерва в интервала 500-700 метра надморска височина, на който отговарят предимно котловинните образувания като Софийското поле; най-ниска гъстотата е от 1000 и повече метра.

Гъстота на населението според надморската височина
0-200 м 93.1 души/км2
200-500 м 70.7 души/км2
500-700 м 152.2 души/км2
700-1000 м 36 души/км2
над 1000 м 7 души/км2

Разпределение на населението[редактиране | edit source]

Разпределението на населението е неравномерно. 39.2% от населението в страната живее в 9 общини, които са с население над 100 000 души. В 60 общини преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната. Градовете наброяват 255, а селата 5 047, а 181 са населените места, в които няма преброени жители. Една трета от населението на страната живее в седемте най-големи града, които са с население над 100 000 души.[3]

Степен на урбанизация[редактиране | edit source]

Запазва се тенденцията на урбанизация - в градовете живеят 5 306 233 души , или 72.9%, а в селата - 1 975 808, или 27.1 % (към 31.12.2012 г.)

Население в градовете

Население в селата

Възрастов състав[редактиране | edit source]

Възрастова структура (2011)

В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19.2% от населението. Те нарастват с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Неговата средна възраст нараства от 40.4 години през 2001 г. на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8 години в края на 2012 г.

Възрастова структура на населението
Година Под трудоспособна възраст (0 - 17 г.) В трудоспособна възраст (18 - 64 г.) Над трудоспособна възраст (65 г. и повече)
1990 21.6 % 55.5 % 22.9 %
1995 19.1 % 56.6 % 24.3 %
2000 16.8 % 58.3 % 24.9 %
2001 16.3 % 5 382 804 души (59.2 %)[4] 24.5 %
2002 15.9 % 60.1 % 24.0 %
2003[5] 1 210 000 души (15.5 %) 4 747 000 души (60.8 %) 1 845 000 души (23.7 %)
2004[6] 1 174 000 души (15.1 %) 4 782 000 души (61.6 %) 1 805 000 души (23.3 %)
2005[7] 1 143 000 души (14.8 %) 4 814 000 души (62.4 %) 1 762 000 души (22.8 %)
2006[8] 1 120 000 души (14.6 %) 62.8 % 1 740 000 души (22.6 %)

[9]

2007[10] 1 106 000 души (14.5 %) 4 817 000 души (63.0 %) 1 717 000 души (22.5 %)
2008[11] 1 100 000 души (14.5 %) 4 806 000 души (63.2 %) 1 701 000 души (22.3 %)
2009[12] 1 099 000 души (14.5 %) 4 773 900 души (63.1 %) 1 690 700 души (22.4 %)
2011[13] 1 172 208 души (16.0 %) 4 789 967 души (65.1 %) 1 389 059 души (18.9 %)

Средна продължителност на живота[редактиране | edit source]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Според проведеното през 2011 г. преброяване на населението на Република България 84,8 % са се определили като етнически българи, 8,8 % — като етнически турци, 4,9 % — като етнически цигани, а останалите 1,5 % принадлежат към други етноси.

Етнически групи в България (Преброяване 2011)[14]
Етническа група Процент
Българска
  
84.8%
Турска
  
8.8%
Циганска
  
4.9%
Други
  
1.5%


Етнически състав от Освобождението насам[15][16][17]
Година Българска (%) Турска (%) Циганска (%) Други и
неопределени
[18]
(%)
2011[19] 5 664 624 души (6,244,221) 84.8 588 318 души (648,514) 8.8 325 343 души (358,631) 4.9 1.5
2001 6 655 210 души 83.9 746 664 души 9.4 370 908 души 4,7 2.0
1992 7 271 185 души 85.7 800 052 души 9.4 313 396 души 3.7
1985 8 000 000 души+
1975 7 930 024 души 90.9 730,728 души 8.4
1965 7 231 243 души 87.9 780 928 души 9.5 148 874 души 1.8 65 600 души 0.8
1956 6 506 541 души 85.5 656 025 души 8.6 197 865 души 2.6 441 067 души 5.8
1946 5 903 580 души 84.0 675 500 души 9.6 170 011 души 2.4 281 200 души 4.0
1934 5 204 217 души 85.6 591 193 души 9.7 151 950 души 2.5
1926 4 557 706 души 83.2 577 552 души 10.5 138 844 души 2.5 204 000 души 4.8
1920 4 036 056 души 83.3 520 339 души 10.7 98 451 души 2.0 190 660 4.0
1910 3 518 756 души 81.1 465 641 души 10.7 122 296 души 2.8
1900 2 888 219 души 77.1 531 240 души 14.2 89 549 души 2.4 235 494 души 6.3

Езици[редактиране | edit source]

Maйчини езици в България (Преброяване от 2011 г.)
Матерни езици Процент
Български
  
85.2%
Турски
  
9.1%
Цигански
  
4.2%
Други
  
1.5%


Официален език на България е българският, а според преброяването през 2001 г. той е роден на 84,5 % от населението, останалите обикновено го говорят като втори език. За 9,6 % роден език е турският, за 4,1 % - циганският, а останалите 1.8 % са посочили друг език или не са определили.[20] Разпределението на езиците съответства на разпределението по етническата група, с малки изключения. Според преброяването от 2011 г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % — турският, за 4,2 % — циганският, а за останалите 1,5 % — други езици или не е бил посочен майчин.

Конфесионален състав[редактиране | edit source]

Религиозна принадлежност в България (2011)[21]
Принадлежност % от населението на България
Християни 77.9 77.9
 
Източноправославни 76 76
 
Протестанти 1.1 1.1
 
Евангелисти 0
Адвентисти 0
Баптисти 0
Лутерани и калвинисти 0
Католици 0,8 0.8
 
Ислям 10.1 10.1
 
Мюсюлмани сунити 9.5 9.5
 
Мюсюлмани шиити 0.5 0.5
 
Мюсюлмани 0.1 0.1
 
Други 0.2 0.2
 
Нерелигиозни 11.8 11.8
 
Total 100 100
 
Конфесионален състав на България (Преброяване от 2011 г.)
Религии Процент
Православие
  
76%
Хора без религия
  
11.8%
Ислям
  
8%
Римокатолицизъм
  
0.8%
Протестантство
  
1.1%
Други
  
0.2%


На преброяването през 2001 г. голямото мнозинство - 6 552 751 души (82,6 %) са се определили като православни християни, от тях не е ясно колко сa старостилни и колко новостилни. Като мюсюлмани са се определили - 966 978 души (12,2 %), мнозинството от тях са сунити, но има и шиити. Следват римокатолиците - 43 811 души (0,6 %), протестантите - 42 308 души (0,5 %), армено-грегорианците - 6 500 души (0,1 %) и др. Броят на изповядващите юдаизъм е 653 души, а отговор "Не се самоопределям" са избрали 308 116 души (3,9 %).[22]

Предполага се, че тези 3,9 % са атеисти, въпреки че техният брой може би е много по-голям. Така например според изследването на Eurobarometer Poll от 2005 г. в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в "нещо като дух или витална сила", а 13% не вярват в нито едно от горните, тоест са атеисти. А според изследването "Европейско изследване на ценностите" на „Българска социологическа асоциация” през 2009 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог, а само 67,3% вярват в Бог. Това голямо несъответствие между данните относно броя на атеистите в България може да се обясни с факта, че в анкетната преброителна карта през 2001 г. е нямало възможност за изричен отговор "атеист" или "невярващ", а предполагаемите 3,9% атеисти са отчетени като такива само защото са избрали отговор "Не се самоопределя". При преброяването през февруари 2011 г. за първи път в историята имаше отговор "Нямам вероизповедание", както и въпрос "Религиозен ли сте?".[23]

Съотношение „църкви-джамии“
Религиозни храмове Процент
Църкви
  
78.125%
Джамии
  
21.875%


Към 2005 г. броят на църквите, манастирите и параклисите в България е около 3750, а на джамиите и медсиджите (малки молитвени домове) е 1050, което дава съотношение 78:22 съответно. Към 2007 г. джамиите са вече около 1300, от които само 1000 реално функционират.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1] NSI
  2. The World Factbook: Bulgaria
  3. Преброяване 2011 (окончателни данни на НСИ)
  4. http://zdravexxi.zdrave.net/conference2006_12/?page_id=7D0
  5. http://www.econ.bg/analysis/article103875.html
  6. http://www.econ.bg/analysis/article103894.html
  7. http://www.socialniprava.info/article1479.html
  8. http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=73&id=511
  9. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/03/29/323288_nad_50_ot_decata_rodeni_prez_2006_g_sa_izvunbrachni/
  10. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/03/27/476844_naselenieto_na_bulgariia_prez_2007_g_e_namalialo_s_39/
  11. http://money.ibox.bg/news/id_1617313014
  12. http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/FinancialNews/63-1-e- trudosposobn~34b46e948d4b48d58c12cfb24b63f7ee/
  13. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=40
  14. [2]
  15. http://www.vi-books.com/lib/d_s/3.3.htm
  16. http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349
  17. www.uni-vt.bg/showfullpub.asp?u=383&fn=CPS-Arkadiev2006.pdf
  18. Графата включва: други по-малки малцинствени групи - 69 204 души (0,87 %), неопределени - 62 108 души (0,78 %) и неизвестни - 24 807 души (0,31 %). Другите по-малки малцинствени групи са: руснаци - 15 595 души, арменци - 10 832 души, власи - 10 566 души, македонци - 5 071 души, каракачани - 4 107 души, гърци - 3 408 души, украинци - 2 489 души, араби - 2 328 души, кримски татари - 1 803 души, евреи - 1 363 души, румънци - 1 088 души, поляци - 825 души, виетнамци - 635 души, гагаузи - 540 души, германци - 436 души, сърби - 422 души, черкези - 367 души, чехи - 316 души, албанци - 278 души, французи - 195 души, унгарци - 169 души, словаци - 161 души, кюрди - 147 души, африканци - 78 души, словенци - 28 души, бошнаци - 23 души, други националности - 5 641 души (0,07 %).
  19. Данните от НСИ за 2011-а са некоректни, защото не взимат за база 100% от преброено население (683 590 неотговорили на въпроса за етническа група) и по този начин не може да се направи сравнение с предишните години, където за база са взети коректно 100% от населението. Поради това в скобите е пресметнат същия процент на етническата група, но от цялото население, за да може да се направи съпоставка с предишните години.
  20. [3]
  21. Население по местоживеене, възраст и вероизповедание. // 2011. Посетен на 2014-03-10.
  22. [4]
  23. http://www.dveri.bg/content/view/1205/172/