Любомир Иванов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Любомир Иванов.

Любомир Иванов
български учен
Любомир Иванов 
Роден: 7 октомври 1952
София, България
Народен представител в:

VII ВНС   

Любомир Лалов Иванов е български математик, старши научен сътрудник.

Ръководител на секция „Математическа логика“ в Института по математика и информатика на Българската академия на науките от 1990 г. Председател на българската Комисия по антарктическите наименования от 1994. Президент на Фондация „Манфред Вьорнер“ от 1994 г. Председател на Атлантическия клуб в България (2001-2009).

Биография[редактиране | edit source]

Любомир Иванов е роден в София през 1952 г.

Активист е на Независимото сдружение „Екогласност“ през 1989 г., автор на Харта ’89 за опазване на българското природно наследство[1]. Съучредител е на сдружението „Природен фонд“ и на Зелената партия през 1989 г. Участник в Националната кръгла маса (1990) и член на Националния координационен съвет на СДС (1990-1991). Депутат в VII ВНС, вносител на Решението на ВНС от 22 декември 1990[2] за пълноправно членство на България в Европейския съюз.

Автор е на научни и приложни резултати в областта на математиката и информатиката, лингвистиката и топонимиката, в частност на официалната система за транслитерация на българския език.

Участник е в 4 научни антарктически експедиции, автор на първите български топографски антарктически карти.

Носител е на наградата „Никола Обрешков“ за 1987 - най-високото национално отличие за постижения в областта на математиката.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. wikisource:bg:Харта ’89 за опазване на българското природно наследство
  2. wikisource:bg:България в ЕС: Решение на ВНС 1990
  3. Биография на Л. Иванов на сайта на Института по математика и информатика на БАН