Боин дел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боин дел
— Село —
Боин дел (Сърбия)
Red pog.png
Боин дел
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински
Община Враня
Надм. височина 593 m
Население (2011) 56 души
Телефонен код (+381) 17
МПС код VR

Боин дел (на сръбски : Бојин Дел, Bojin Del) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в полупланински район. Разположено е в североизточното подножие на планината Плячковица. По своя план е пръснат тип селище съставено от махали. Отстои на 10,5 км североизточно от окръжния и общински център Враня, на 2,5 км северно от село Клашнице, на 3,3 км северозападно от село Струганица и на 3,5 км югозападно от село Тесовище.[1]

История[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг.[2]

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 56 жители.[3]

Демографско развитие [2][3][4][редактиране | edit source]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. https://maps.google.bg/ (посетен на 27.08.2013 г.)
  2. а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.12
  3. а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.87
  4. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима , Београд, 2004, стр.176-177
  5. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.200-201