Артаксеркс II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Релеф на Артаксеркс II в Персеполис

Артаксеркс II (на персийски: اردشير يکم,(Artaxšaça - властващият праведно), е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 404/5 до 359/8 пр.н.е..

Артаксеркс II е син на Дарий II и Parysatis. Името му преди интронизацията е Арсак/Аршак. Наричан от гърците с прозвището Mnemon, "Помнещия".

Малко след възкачването му започва междуособна война с неговия по-малък брат Кир Млади, подкрепян от гръцки наемници в Мала Азия. Той е поддържан от влиятелна група придворни, заедно с царица Парасатида. Артаксеркс II излиза победител след оспорваната битка при Кунакса в 401 пр.н.е. Подкрепящите Кир елински наемници (сред които и много спартанци), начело с атинянина Ксенофонт, успяват да се измъкнат от пределите на империята в Азия и да се върнат в Европа, след много премеждия, описани в Анабазис ("завръщането на десетте хиляди"),.

Конфликт със спартанците[редактиране | edit source]

В резултат от междуособицата, в която участват и много гръцки наемници, се влошават отношенията с гръцките градове-държави, особено със Спарта. В 397 г. пр.н.е. Спарта започва открит военен конфликт срещу Персия. Персия е въвлечена във война срещу спартанския цар Агезилай II, който дебаркира по западното крайбрежие на Мала Азия без да срещне почти никаква съпротива в продължение на няколко години. В 395 г. пр.н.е. около град Сарди в Лидия се водят сражения с променлив успех - Агезилай разгромява персийската конница, но след няколко дни персийска конница избива много от елините. Впоследствие е започва примирие траещо около три месеца.

На страната на Персия е привлечен талантливия атински стратег Конон, който съветва персите да търсят победа по море. Въпреки успешните му действия, сатрапа Тисаферн спира паричната помощ за кампанията, което принуждава Конон да отиде в Суза. С помощта на царица Парисатида, царят разбира за двойната игра на Тисаферн и дава заповед за екзекуция. Част от богатството му (ок. 200 таланта сребро) е дадено на Конон за финансиране на военната кампания.

В двора започва серия от интриги и убийства, а в Елада потичат персийски средства за подкупи на видни политици за отпор срещу Спарта. Създава се антиспартанска коалиция, в която влизат Атина, Аргос, Тива и Коринт, и в крайна сметка се стига до т. нар. Коринтска война (395 – 387 г. пр. Хр.). В битката при Книдос (крайбрежието на Мала Азия), обединеният гръко-персийски флот удържа решителна победа (10 август 394 г. пр. Хр.). С получените от персите 10 000 дарика Конон отново изгражда т. нар. Дълги стени на Атина. Начело с Ификрат са постигнати няколко победи. Персите обаче предпочитат да поддържат дипломатически изтощителното противоборство между двете елински държави.

Сключен е т.нар. "Царски мир" или "Анталкидов мирен договор" (387 г.пр.Хр.), с който са затвърдени претенциите на Персия над елинските градове в Мала Азия и над Кипър, автономията на останалите гръцки полиси е гарантирана, забранява се създаването на съюзи, освен вече съществуващия Пелопонески съюз. Като компенсация Атина получава островите Лемнос и Скирос, важни търговски пристанища.

Бунтове на сатрапите[редактиране | edit source]

Още при възкачването си Артаксеркс II заварва въстание в Египет, който обявява своята независимост и се откъсва от Персийската империя. През 80-те години на ІV в. пр.н.е. срещу Персия настъпва коалиция, съставена от египетския фараон Ахорис, владетеля на Кипър Евагор, финикийският град Барка по крайбрежието на Либия, пизидийците в Мала Азия и арабите от Палестина. След някои неуспехи персите успяват да се справят и да докарат нещата до подписване на мирен договор с Евагор (380 г. пр.н.е.). В Египет те се отдават на грабежи, но заради пълноводието на Нил са принудени да се изтеглят.

Персийската империя в края на управлението на Артаксеркс II

В 373 г. пр.н.е. в Кападокия започва т. нар. Велико въстание на сатрапите, подкрепено от спартански и атински наемници, продължило до 359 г. пр.н.е. Въстанието се разраства и обхваща дори финикийските градове, пизидийците и ликийците. Избухват многобройни въстания на сатрапите в Мала Азия, Лидия, Кападокия, Сирия, Армения. Заради егоистичните стремежи на отделните участници, които играят ту на едната, ту на другата страна, въстанието не успява.

Дворът и държавата са раздирани от противоречия - големият син на Артаксеркс ІІ се опитва да го убие, но е предаден от един евнух и е екзекутиран заедно със синовете си. Средният му син Ариасп е набеден от по-малкия му брат Охус, че готви заговор и се самоубива. Артаксеркс ІІ умира през 359 г. пр.н.е. на 86 години. Описван е от Плутарх справедлив и умерен владетел, но слабоволев, изнежен и склонен да се поддава на интригите в харема. Съхранени са много анекдоти за него. От всичките си 336 жени и наложници има 150 синове. Престолът е наследен от третият му син Охус (Артаксеркс III).

Животът на Артаксеркс II е описан в "Сравнителни жизнеописания" на Плутарх. Сведения за управлението на Артаксеркс има и в произведението на Ксенофонт "Анабазис".

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]