Алкивиад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алкивиад
древногръцки политик и генерал
Алкивиад 
Роден: 450 г. пр.н.е.
Починал: 404 г. пр.н.е. (46 г.)

Алкивиад (на старогръцки: Ἀλκιβιάδης, Alkibiádēs; Alkibiades) е виден атински политик, оратор и генерал.

Син е на Клиний, роден към 450 г. пр.н.е., възпитаник на Перикъл, ученик и приятел на Сократ. Произлиза от прочутата атинска аристократична фамилия Алкмеониди.[1]

Той е син на Клейний († 447 пр.н.е.)[2] и Дейномахе. Перикъл е братовчед на Дейномахе. След смъртта на баща му в битката при Коронея (447 пр.н.е.), той расте в дома на чичо си Перикъл.

Аристократ по рождение и вкусове, с привлекателна външност и силен интелект, но егоист, суетен и безскрупулен, той учудва съотечествениците си с дръзкия си либерализъм и скоро спечелва голямо политическо влияние. Стратег през 417 пр.н.е. заедно с Никий, той предложил през 415 пр.н.е. да се предприеме военната сицилийска експедиция, след като е избран за един от предводителите на армията, а политическите му противници го обвиняват, че пародира Елевзинските мистерии и че е изпочупил статуите на бог Хермес, но той отказва да се върне в Атина, за да се оправдае. Осъден задочно на смърт, избягва при спартанците и ги съветва да поддържат Сиракуза и да завземат Декелея в Атика, като сам той разбунтува Йония срещу Атина.

Изложен на завистта на спартанските военачалници, той се оттегля при сатрапа Тисаферн (412 пр.н.е.), после се свързва с политическите фракции в Атина; налага чрез ескадрите в Самос и Хелеспонта, останали верни на демокрацията от 411 пр.н.е., да го признаят за свой водач и издейства завръщането си след падането на режима на Четиристотинте. Победител при Абидос (411 пр.н.е.) и при Кизик (410 пр.н.е.), господар на Византион (409 пр.н.е.), той се връща триумфално в Атина през 407 пр.н.е. Но претърпява неуспех в други военни експедиции и се налага да избяга в Тракия (406 пр.н.е.), където е убит по внушение на Тридесетте тирани (404 пр.н.е.). Плутарх му е посветил един от своите "Успоредни животописи".

Според Франсоа Шаму - "Гръцката цивилизация"

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плутарх, Alkibiades, en.wikisource.org
  2. Херодот, Histories Histories, 8.17
  3. Плутарх: The Life of Coriolanus

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Walter M. Ellis: Alcibiades. Routledge, London u. a. 1989, ISBN 0-415-00993-6 (Classical Lives).
  • David Gribble: Alcibiades and Athens. A Study in Literary Presentation. Clarendon Press, Oxford 1999, ISBN 0-19-815267-1 (Rezension).
  • Jean Hatzfeld: Alcibiade. Étude sur l'histoire d'Athènes à la fin du 5. siècle. 2. Édition. Presses Universitaires de France, Paris 1951.
  • Herbert Heftner: Alkibiades. Staatsmann und Feldherr. WBG, Darmstadt 2011, ISBN 978-3-89678-732-3. (Rezension H-Soz-u-Kult) / (Rezension
  • Donald Kagan: The Peloponnesian War. Viking, New York u. a. 2003, ISBN 0-670-03211-5.
  • Gustav Adolf Lehmann: Alkibiades Nr. 3. Hubert Cancik, Helmuth Schneider: Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. Band 1: A–Ari. Metzler, Stuttgart u. a. 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 500–502.
  • Wolfgang Schuller: Alkibiades. Kai Brodersen: Große Gestalten der griechischen Antike. 58 historische Portraits von Homer bis Kleopatra. Beck, München 1999, ISBN 3-406-44893-3, S. 337–346 und 481f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]