Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон
френски ориенталист
Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон 
Роден: 7 декември 1731
Париж, Кралство Франция
Починал: 17 януари 1805
Париж, Френска империя

Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон (името му може да се преведе и като Абрам, Авраам, а презимето като Хиасинт, Ясент на френски: Abraham Hyacinthe Anquetil-Duperron) е френски ориенталист допринесъл със своите издирвания на древни текстове в най-голяма степен за развитието на сравнителното религиознание, а с това за изясняване историята и произхода на древните религии, както и за просвещението, допринасяйки за всичко това с откритите от него запазени от парсите в Бомбай текстове на Авестата.

Биография[редактиране | edit source]

Учи за свещеник в Париж, Оксер и Амерсфорт, но страстта му към древните езици и култури на Ориента, го подтиква към изучаването на иврит, арабски, персийски и други близкоизточни езици, и той изцяло се посвещава на ориенталистиката. Неговата страст и постоянно висене в Кралската библиотека привлякла вниманието на държателя на ръкописите абат Салиери, под чието покровителство била поставена любознателността на младия изследовател, удостен със стипендия като студент по ориенталски езици.

Първо голямо впечатление на младия изследовател му правят няколко фрагмента "Вендидада", една от книгите на "Авеста" и той крои план за пътуване до Индия, за да се открие и другите писания на Зороастър. За целта на 2 ноември 1754 г. той заминава на експедиция за Индия, и вече на 7 ноември е в Париж. След още 10 дни е на пристанището, от което да отплава на презокеанско дирене. Тук бил информиран чрез управителите на компанията която щяла да го превози до Индия, че краля знаейки за извънредно голямата му страст към науката, му предоставя пълна свобода на действие, като същевременно го освобождава от военна служба с възнаграждение в размер на една малка заплата от петстотин франка. Този успех се дължи на пастор Жан-Жак Бартелеми, както и на другите приятели на младия учен.

Скоро френската източно-индийска компания му предоставя правото на свободно движение, и през месец февруари 1755 г. младия учен отплава за Индия в търсене на изгубения рай. След 10 месеца - на 10 август 1755 г., Абрахам Анкетил-Дюперон пристига в Пондичери. Тук той прекарва малко време за овладяване на съвременния персийски език, след което се отдава на изучаването на санскрит в Чандернагор (днес Чандернагар), където пристига на 22 април 1756 г. Скоро избухва война между Англия и Франция, и Чандернагор е превзет от английски войски, в резултат на което младия изследовател се връща по суша до Пондичери. Тук намира един от братята си от ордена и на борда на кораба заедно с него отплава за Сурат, след което се впуска в опознаването на страната, скоро продължавайки пеша. В Сурат се завръща на 1 май 1758 г., като междувременно благодарение на своето постоянство и търпение, получава от зороастрийските жреци каквото иска - научава авестийски език, сдобивайки се със свещените текстове на Авестата. Изследователят овладява до съвършенство древноперсийски и средноперсийски език, което му помага в преводите.

От Султа се отправя към Бенарес да изучава езиците, древните и свещени книги на индусите, но военните действия го принуждават да се откаже от тази си идея. Оставяйки в Сурат, на 15 март 1761 г. пристига в Бомбай, а след това на английски кораб, на 28 април 1761 г. се завръща в Европа - в Англия. Пристига в Портсмут, след което прекарва известно време в Лондон и Оксфорд, а после се завръща във Франция. Пристига в Париж на 14 март 1762 г., притежавайки 108 манускрипти, както и други извънредно ценни предмети. Презокеанското пътуване, и най-вече донесените във Франция текстове от Абрахам Анкетил-Дюперон привличат вниманието на цялото висше френско аристократично общество. Донесеното от Индия позволява на учените впоследствие да получат извънредно ценна информация за зороастризма и да продължат научните изследвания в търсенето на изгубения рай.

Пастор Жан-Жак Бартелеми осигурява на успешния изследовател пенсия, както и назначение на учения за преводач от източни езици в Кралската библиотека. През 1763 г. Абрахам Анкетил-Дюперон е избран за член на Академията по надписите и започва да подготвя публикуването на материалите, които събира по време на източните си пътувания. През 1771 г. издава в три тома «Зенд-Авеста», които съдържат колекция от свещените текстове на зороастризма, биография на Зороастър и фрагменти от произведенията му. През 1778 г. ученият публикува в Амстердам, труда си «Законодателство на Ориента» (Legislation orientale), с който се опитва да обори наложилата се в западната цивилизация теза за същността на ориенталския деспотизъм. За него тя е изключително погрешна. Неговата «Recherches historiques et geographiques sur L’Inde» излиза през 1786/87, ставайки част от "Географията на Индия" на Йозеф Тифенталер. Във втория том на това изследване е публикуван френския превод на четири персийски ръкописа Упанишади.

Зороастризъм и френска революция[редактиране | edit source]

Френската революция силно впечатлява учения с нейната франкмасонска ложа "Великият изток". През този период, ученият се оттегля от обществения живот отвратен и потресен, прекарвайки времето си в проучване на древните текстове. През 1798 г. публикува в 2 тома в Хамбург «L’Inde en rapport avec l’Europe». През 1801/02 г. публикува в латински превод от персийски извлечения от Упанишадите, свещените книги на индусите. Те излизат в два тома в Париж под заглавие «Oupnek’hat» - персийския еквивалент на санскритския термин. Това е една уникална комбинация от латински, гръцки, персийски, арабски и санскрит. С основаването на Националния институт на Франция, Анкетил-Дюперон е избран за негов член.

Умира в Париж на 17 януари 1805 г.

Артур Шопенхауер пише, че познанията му за индуизма и неговата философия са в резултат от четенето на преводите на Абрахам Анкетил-Дюперон.

Източници[редактиране | edit source]

  • Zend-Avesta, Р., 1771.
  • Oupnek’hat, v. 1-2, P., 1801—1802.
  • Legislation orientale, Amst., 1778.
  • Recherches historiques et géographiques sur l’Inde…, v. 1-2, В., 1786-87.
  • Dignité du commerce, et de l'état de commerçant, P., 1789.
  • L’Inde en rapport avec l’Europe, v. 1-2, Hamb. — Brunswick, 1798.

Вижте също[редактиране | edit source]