Фреди Меркюри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фреди Меркюри
Freddie Mercury performing in New Haven, CT, November 1978.jpg
Информация
Рождено име Фарук Булсара
Роден 5 септември 1946 г.(1946-09-05)
Стоун Таун, Занзибар (днес Танзания)
Починал 24 ноември 1991 г. (на 45 г.)
Лондон, Великобритания
Стил Поп-рок, Прогресив рок, Хард рок, Глем рок, Диско
Инструменти вокали, пиано, клавишни инструменти, китара
Глас баритон, тенор, контратенор
Активни години 1969 - 1991
Свързани изпълнители Queen logo.svg Куийн
Майкъл Джексън
Монсерат Кабайе
Фреди Меркюри в Общомедия

Фреди Меркюри[1] (на английски Freddie Mercury, употребява се също и Фреди Мъркюри[2]) е британски рок-музикант, един от основните композитори на рок-групата "Куийн". Рожденото му име е Фарук Булсара (Farrokh Bulsara, транскрибира се и като Фарох Булсара).

Биография[редактиране | edit source]

Семейство и детство[редактиране | edit source]

Къщата в Занзибар, където Фреди Меркюри е роден

Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба. Има сестра Кашмира Булсара-Кук. Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Започва да свири на пиано 7-годишен. Получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант — пианист в училищната рок-група The Hectics[3].

През 1959 г. семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнят заради необичайната му външност и говор. Без да получи одобрение от родителите си, постъпва в колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Куийн.

Като дете Меркюри слуша много индийска музика и едно от първите му влияния идва от боливудския певец Лата Мангещар, благодарение на когото е имал възможност да посети Индия. След като се премества в Англия, става фен на Арета Франклин, "Дъ ху", Джим Кроче, Елвис Пресли, "Лед цепелин", "Ролинг стоунс", Джими Хендрикс, Джон Ленън и "Бийтълс". Друг от любимите му изпълнители е Лайза Минели. Веднъж той обяснява това така: „Едно от най-ранните ми влияния дойде от „Кабаре“. Изключително много обожавам Лайза Минели. Начинът, по който предава музиката си, неспирната ѝ енергия.“

Състудент запознава Меркюри с музикантите от малкоизвестната група „Смайл“ - Брайън Мей и Роджър Тейлър.

През 1969 година Меркюри се присъединява като вокалист на групата Ibex. На 9 септември Ibex свирят в клуб в Ливърпул, а Брайън Мей и Роджър Тейлър присъстват, за да чуят Меркюри. Към края на концерта двамата се качват на сцената и седмица по-късно Фреди прави последното си участие за Ibex. След завръщането си в Лондон Меркюри свири два месеца в блус-групата Wreckage. Следващата година участва в три концерта с поредната група, преди да разбере, че групата на приятелите му Брайън Мей и Роджър Тейлър „Смайл“ се е разпаднала. [3]

.

Куийн[редактиране | edit source]

След разпадането на „Смайл“ Меркюри, Мей и Тейлър основават „Куийн“. Фреди е този, който предлага името. [1]

Първият концерт на Меркюри, Мей и Тейлър е на 27 юни 1970 година, все още под името „Смайл“. Групата сменя няколко басиста, преди към групата да се присъедини Джон Дийкън през юли 1971 година. [1][3]

Стилът на „Куийн“ непрекъснато се мени. В едно музикално произведение звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди e блестящ пианист и държанието му на сцената заразява всички.

На 20 април 1992 г. на стадион Уембли в Лондон се състои концертът The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант. Сред тях са Сър Елтън Джон, Роджър Долтри от Дъ Ху, Дзукеро, Пол Йънг, Сийл, Джордж Майкъл, Слаш и Аксел Роуз от Гънс енд Роузес, Робърт Плант от Лед Цепелин, Джеймс Хетфийлд от Металика, актрисата Лайза Минели, вокалът на Деф Лепард Джо Елиът, Ани Ленъкс, Дейвид Боуи, китариста на Блек Сабат Тони Айоми, Лиса Стенсфилд и други. В негова памет през 1995 г. е издигната статуя в швейцарския град Монтрьо.

Творчеството на Фреди Меркюри не секва и след смъртта му. През 1995 г. е издаден албумът Made in Heaven“ (Създаден в рая). Той съдържа неиздавани студийни записи и импровизации на музиканта и остава начело на класациите с едноименния сингъл няколко седмици. Като един пореден трибут за твореца Фреди Меркюри.

Музикален стил[редактиране | edit source]

Въпреки че гласът на Фреди Меркюри е естествен баритон, той пее много от песните си в гамата на тенора. Биографът Дейвид Брет описва гласа му като „ескалиращ между равнището на дълбокия от дъното на гърлото, рокаджийско фрачещ до нежен, вибриращ тенор, а след това до висок и писклив. Има перфектния колорит, чист и кристален във високите тонове“. Испанската сопрано певица Монсерат Кабайе, с която Меркюри има записан албум, е изразила мнението си за гласа му така: „Разликата между Фреди и почти всички други рок звезди е в това, че той продаваше гласа си. С напредъка в кариерата на Куийн, той непрекъснато променяше най-важните моменти в песните си, когато изпълняваше на живо, често хармонизирайки с половинки, третинки и една пета тонове. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности, макар и винаги да е признавал, че не е получавал вокални уроци“.

Личен живот[редактиране | edit source]

Извън сцената Меркюри е много по-срамежлив и тих. Не обича да дава интервюта. Харчи над 4 милиона паунда за парти, по повод свой рожден ден. Организираните от него празненства се помнят със своята пищност, великолепие и разюзданост. 39-ят рожден ден е увековечен в клипа от песента „Living on my own“.

Маниак на тема котки - имал общо 8, предимно персийци.

Смърт[редактиране | edit source]

Статуя на Фреди Меркюри в Монтрьо на брега на Женевското езеро

Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН на 24 ноември 1991 г. на 45 години в Лондон. [3]

През годините той упорито и до последно отрича за болестта си. На 23 ноември 1991 г. Фреди вика мениджъра на „Куийн“ Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва съобщение за пресата:

Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но дойде моментът моите приятели и фенове по целия свят да научат истината. Надявам се, че всички ще подкрепят моите лекари и всички останали, които се борят срещу това ужасно заболяване.

24 часа по-късно Фреди умира.[4] Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран[5]

Завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, до днес нейна собственост. Останалия дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.

Дискография[редактиране | edit source]

В началото на 1980-те години Куийн успяват да избегнат разпад на групата, за която Фреди обвинява своеобразна творческа криза. Останалите музиканти решават да не ограничават ничий талант и оттогава всеки от групата е свободен да изпълнява свои солови проекти без комерсиален интерес за останалите. От този период и по-късно са няколко индивидуални солови и дуетни албума на Фреди Меркюри, както на Брайън Мей и Роджър Тейлър.

Интересни факти[редактиране | edit source]

По повод 65 години от рождението на Фреди на 5 септември 2011 г., чрез приложението си Google Doodle, Google посвещава на великия певец с анимационен клип на песента Don't Stop Me Now.

Gnome-camera-video.svg Вижте клипа 0000


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Грег Брукс, Саймън Лъптън. Фреди Меркюри. Със свои думи за своя живот. Прозорец, 2010. ISBN 978-954-733-669-8.
  2. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
  3. а б в г Биография от официалния сайт на Куин, посетен на 7 август 2010
  4. Биография от сайта посветен на Фреди Меркюри www.loveroflifesingerofsongs.com, стр. 4, посетен на 24.10.2008
  5. ((en)) ELTON'S SAD FAREWELL, статия във в-к Сън от 28 ноември 1991 г.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Фреди Меркюри: със свои думи за своя живот. Съст. Грег Брукс и Саймън Лъптън. С., Прозорец, 2010.
  • Лора Джаксън. Фреди Меркюри: Биография. С., Сиела, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за