Лед Цепелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за групата Лед Цепелин. За техният едноименен албум вижте Led Zeppelin (албум).

Лед Цепелин
LedZeppelinmontage.jpg
По часовниковата стрелка: Пейдж, Бонъм, Плант, Джоунс
Информация
Произход Лондон, Англия
Стил Хард рок, Хеви метъл, Блус рок, Фолк рок
Активни години 1968-1980
частични събирания през 1985, 1988, 1995, 2007
Музикален издател Атлантик, Суан Сонг
Свързани изпълнители Пейдж енд Плант, Хънидрипърс, Ярдбърдс
Влияния Мъди Уотърс, Хаулин Уулф,[1] Бърт Дженш[2]
Уебсайт ledzeppelin.com
Бивши членове Робърт Плант
Джими Пейдж
Джон Пол Джоунс
Джон Бонъм

Лед Цепелин (на английски: Led Zeppelin)[3] е британска рок група, създадена в Лондон през 1968 година. Групата се състои от китариста Джими Пейдж, певеца Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм. Звукът на групата е задвижван от тежки китари, чиито корени произлизат от блуса в ранните им албуми, а по-късно те са признати и като прародители на хеви метъла, техният уникален стил съдържа голямо разнообразие от влияния, включително и фолк музика. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рока, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.

След смяната на името си от Новите Ярдбърдс, Лед Цепелин подписват договор с Атлантик Рекърдс, които им предоставят значителна творческа свобода. Въпреки, че групата първоначално е непопулярна сред критиците, те постигат значителен търговски успех с албумите Led Zeppelin (1969), Led Zeppelin II (1969), Led Zeppelin III, техният неозаглавен албум, Houses of the Holy (1973) и Physical Graffiti (1975). Четвъртият им албум, в който е включена песента Stairway to Heaven, е най-популярното и влиятелно произведение в рок музиката, а това помага да затвърди популярността на групата.

Джими Пейдж пише голяма част от музиката на Лед Цепелин, като същевременно Плант обикновено създава текстовете на песните. Клавишните композиции базирани на Джон Пол Джоунс, по-късно заемат централна част от музиката в следващите им албуми, примесени с голямо експериментиране. Втората половина от кариерата на групата е белязана от изключително успешни турнета, които им спечелват репутация на излишък и разврат. Въпреки, че получават търговски и критичен успех, техните дати за концерти са ограничени в края на 1970-те, а групата се разпада след смъртта на Джон Бонъм, който умира от асфиксия свързана с алкохола през 1980 година. В следващите десетилетия останалите членове на Лед Цепелин не си сътрудничат често, но участват в различни еднократни събирания. Най-успешното от тези събирания е концерта в O2 арена в Лондон през 2007 година, като на барабаните е синът на Джон Бонъм, Джейсън Бонъм.

Лед Цепелин се считат за една от най-успешните и иновативни влиятелни рок групи в историята. Те са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката; различни източници смятат, че продажбите на групата са между 200 и 300 милиона бройки по цял свят. Със 111.5 милиона сетифицирани бройки, те са втората най-продавана група в САЩ.[4] Всеки от деветте им студийни албума влиза в Билборд Топ 10 а шест сингъла достигат до номер едно.[5] Списание Ролинг Стоун ги описва като „най-тежката група на всички времена“,[6] „най-голямата група на 1970-те"[7] и „безспорно една от най-издръжливите групи в историята на рока".[8] През 1995 година са включени в Залата на славата на рокендрола; в музея в биографията на групата се посочва, че те са били толкова влиятелни през 1970-те, където Бийтълс с приоритет са били номер едно.[9]

История[редактиране | edit source]

Ярдбърдс[редактиране | edit source]

Лед Цепелин е сформирана от останките на разпадналата се през 1968 година група Ярдбърдс, в която Джими Пейдж се включва малко преди нейния край, заменяйки Ерик Клептън на соло китара. 1965 е годината на първия контакт между членовете на Ярдбърдс и Джими Пейдж, който получава предложение да замени напусналия малко преди това китарист Клептън, но Пейдж отхвърля предложението, препоръчвайки приятеля си Джеф Бек, който веднага е одобрен. Пейдж продължава работата си на студиен музикант, участвайки и в няколко съвместни проекта с музиканти от различни популярни групи, но през 1966 все пак приема повторната покана от страна на Ярдбърдс, като първоначално хваща баса, но съвсем скоро разменя ролята си с ритъм китариста Крис Дреха и заформя впечатляващо китарно дуо с Бек. В групата периодични участия взима и басистът Джон Пол Джоунс. В този си вид групата просъществува до 1968, когато двама от основателите ѝ Кейт Релф и Джеймс Макарти напускат, оставяйки Пейдж и басиста Крис Дреха сами, като за последните двама остават и правата по името на групата, както и задачата да намерят нови музиканти за предстоящото вече обявено турне. Малко преди това е напуснал и китаристът Джеф Бек, който по-късно прави успешна соло кариера. Първоначалното желание на Пейдж е в групата да бъдат привлечени вокалиста Тери Райд и барабаниста на Прокъл Харъм Би Джей Уилсън, но и двамата отказват. Райд обаче съветва Пейдж да се обърне към вокалист на име Робърт Плант, пеещ в групата Hobbstweedle. След като го слуша на живо, Джими Пейдж решава незабавно да привлече Плант, който е обявен официално за новия вокалист на групата през август 1968. Същия месец басистът Дреха обявява, че напуска и на негово място е привикан Джон Пол Джоунс, с когото Пейдж вече е работил в предишните проекти на Ярдбърдс. Робърт Плант на свой ред препоръчва на Пейдж барабаниста на предишната си група Банд ъф Джой Джон Бонъм, който първоначално отказва, поради по-изгодно предложение от друга група, но впоследствие приема поканата на Пейдж. Новосформираната група е наречена Новите Ярдбърдс и осъществява обявеното вече турне на Ярдбърдс.

Смяна на името[редактиране | edit source]

През октомври 1968 година, малко след приключването на турнето, името на групата е сменено на Лед Цепелин. То всъщност е дадено съвсем неволно от барабаниста на Ху Кейт Муун, който отбелязва със злорадство по адрес на Новите Ярдбърдс: „С този състав ще се сгромолясате като оловен балон“. На английски думата, използвана за „оловен“, е „lead“ и Пейдж решава иронично да нарече групата Lead Zeppelin (букв.: оловен цепелин). Обаче, произнесена по различни начини, думата „lead“ означава различни неща. Произношението, съответстващо на „оловен“, е [лед]. Ако пък се думата се произнесе като [лийд], значението ѝ се променя на „водя“ или „водещ“ (пр.). За да се избегнат недоразумения, е взето решение думата да бъде изписвана като „led“. Съществува и втора версия по въпроса за произхода на името, според която не Муун, а друг член на Ху, Джон Ентуистъл, предлага това име по време на съвместен проект с Пейдж, Джон Пол Джоунс и Джеф Бек, когато между четиримата се заражда идеята за сформиране на група, която с тежката си музика си „ще се възнесе като оловен балон“ („it will go over like a lead balloon“, по предполагаемите думи на Ентуистъл). И до днес няма яснота коя от двете версии отговаря на случилото се по онова време, но така или иначе преименуването на Новите Ярдбърдс в Лед Цепелин става факт.

Албумите[редактиране | edit source]

Led Zeppelin[редактиране | edit source]

виж Led Zeppelin

Същия месец групата записва за по-малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е издаден в началото на 1969 година. За този албум те взимат от Атлантик Рекърдс необичайно висок за времето си аванс от 200 000 долара. Албумът съдържа смесица от блус и рок със силни дистерни китари, правещи го едно от основните звена в еволюцията на хард рока и хеви метъла. Този прийом се среща за пръв път при Цепелин, отпушвайки огромна вълна от групи, приели подобен начин на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация. Албумът отбелязва небивал успех, най-вече в Съединените щати, където единствено албумите на Бийтълс бият по продажби Лед Цепелин. В по-късните години на успех Пейдж, под натиска на медии и музикални критици, официално признава, че в някои от песните от албума са използвани музикални мотиви и фрагменти от съществуващи по това време блус изпълнители, въпреки, че на обложката това не е изрично указано. Албумът съдържа и интерпретация по парчето на Уили Диксън и Дж. Б. Леноар „You Shook Me“. Първоначално албумът получава от критиката негативни отзиви, но оценката за него се променя драматично след комерсиалния му успех и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката изобщо. През 2003 г. сп. Ролинг Стоун го класира като номер 29 в своята класация за 500 най-велики албума на всички времена.

Led Zeppelin II[редактиране | edit source]

виж Led Zeppelin II

През октомври 1969 излиза и вторият албум, озаглавен Led Zeppelin II, който е записан по време на многобройните турнета на групата в Англия и Америка. И този албум постига огромни успехи, като не слиза от първото място в американските класации цели седем седмици. Стилът в него е подобен на този в първия албум, но с повече динамика, по-тежки китарни рифове, изнесени на преден план (нетипично за рок музиката дотогава) и множество сола. В по-голямата си част албумът е повече рок ориентиран в сравнение с предшественика си, но и тук се срещат не малко песни, повлияни от ранните творби на американския блус изпълнител Уили Диксън. Песента „Whole Lotta Love“ предизвиква голям интерес със своите иновативни рифове и ритъм секция и се превръща в първата им популярна песен, обиколила класациите по целия свят.

Led Zeppelin III[редактиране | edit source]

виж Led Zeppelin III

Третият албум, кръстен Led Zeppelin III, е записан в студио в Уелс и показва определено израстване на групата в композиторски аспект. Наситен е с британски фолклорни влияния и келтски фолк елементи, а звученето на целия албум е доста по-акустично от предните два. През ноември 1970 година на музикалния пазар се появява първият сингъл на групата откриващото парче от албума „Immigrant Song“ плюс един от малкото им бисайдове „Hey Hey What Can I Do“, издаден от Атлантик без изричното съгласие на членовете на Лед Цепелин, с което компанията си навлича гнева на четиримата музиканти.

Led Zeppelin IV[редактиране | edit source]

Zoso.svg виж Led Zeppelin IV

Четвъртият албум, Led Zeppelin IV, се определя от мнозина като върхова точка в творчеството на групата, както и като един от най-важните и влиятелни рок албуми на всички времена. В него са комбинирани всевъзможни стилови и тематични насоки — от суров хард рок, изпълнен с множество рифове и динамика („Black Dog“), през осъвременени рокендрол мотиви („Rock and Roll“) и блус („When the Levee Breaks“), до чисто фолклорни композиции („The Battle of Evermore“). Песента, превърнала се в тотален хит, Stairway to Heaven, съчетава двата полюса (хард рок и фолклор) и разкрива в най-пълна степен творческата сила и майсторство на групата. Тази песен е „майката“ на много други подобно структурирани песни с плавно преливащи се една в друга части (започвайки бавно и меланхолично с акомпанимент само на една акустична китара, но постепенно усилвайки темпото, завършвайки с твърди рифове и сола и мощни барабани). Това е и най-популярната им песен, считана от мнозина за най-доброто хард рок изпълнение за всички времена. „Stairway to Heaven“ е може би единствената песен, превърнала се в мегахит без да бъде издавана като сингъл. В някои песни са прибавени допълнителни музикални инструменти като хармоника, изпълнена от Плант и мандолина и клавири, в изпълнение на басиста Джон Пол Джоунс.

Houses of the Holy[редактиране | edit source]

Концерт в Чикаго, януари 1975 г.

Следващият албум на групата, Houses of the Holy, издаден през 1973, представлява един вид експеримент, съдържащ значително по-дълги композиции от тези в предните записи, както и доста по-обширно използване на синтезатори, в изпълнение на Джоунс. Композициите са с повече мелодични пасажи и фолклорни мотиви за сметка на рифовете, които са по-малко в сравнение с Led Zeppelin IV, което придава една по-отворена и разпускаща атмосфера. Песента „D'yer Mak'er“ придава лек колорит на албума със своето реге звучене необичайно заглавие, което представлява комична игра на думи (произнася се Jer Maker, близко звучащо до фразата „Did you make her?“ и Ямайка на английски). Последвалото турне в САЩ отново чупи рекорди, след като на концерт в Тампа, Флорида, се събират рекордните за времето си 56 800 фена, повече, отколкото на рекордния концерт на Бийтълс през 1965, събрал над 55 600 души. Три от напълно разпродадените концерти на групата на стадион Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк са филмирани.

През 1974 година Цепелин основава свое собствено звукозаписно студио, наречено Swan Song, на името на една от петте неиздадени песни на групата. Освен, че издава собствените си албуми, Цепелин сключва договор с групи като Бед Къмпани, Прити Тингс, Maggie Bell, Detective, Dave Edmunds, Midnight Flyer, Sad Cafe и Wildlife.

Physical Graffiti[редактиране | edit source]

През 1975 излиза първият им двоен диск Physical Graffiti, съдържащ песни, записани по време на студийните записи за предните три албума плюс някои нови парчета. Песента, която прави най-силно впечатление е „Kashmir“, изобилстваща с източни музикални мотиви. Като цяло в албума се забелязват влияния от различни стилови насоки, като с парчето „Down by the Seaside“ групата се доближава дори до звученето на американското кънтри. Типичният динамичен стил на Цепелин е съсредоточен в песните от първия диск, докато вторият представлява един своеобразен експеримент на групата в насока звучене, където преобладават акустичните и по-хаотични моменти, с доза рокендрол в добавка. От този албум нататък се наблюдава по-засилено използване на кийборд от Джон Пол Джоунс.

Следващата година групата решава да направи кратка пауза, без турнета и студийни записи, като се съсредоточава към завършване на неиздадения концертен филм, заснет в Ню Йорк през 1973. След това е предвидено кратко турне из Европа, но по време на ваканция на остров Родос, Гърция Робърт Плант претърпява тежка автомобилна катастрофа с жена си и счупва глезен, което отказва групата от заплануваното турне.

Presence[редактиране | edit source]

През 1976 на пазара се появява седмият албум на групата Presence, записан за три седмици. Той се сдобива с платинен статус по продажби, но отбелязва промяна в звученето на Цепелин, като китарата заема по-централно място, а цялостното звучене е по-разпуснато и небрежно. Като цяло албумът се приема със смесени чувства от фенове и критици, като дори е определян от някои като най-слабият им албум. От друга страна Джими Пейдж го отличава като любимия му негов албум, отчасти поради факта, че е записан бързо и във време на несигурност за групата. Следва мащабно турне в САЩ, което отново чупи рекорди за приходи и посещаемост.

В края на 1977 ново нещастие сполетява Робърт Плант — малкият му син Карак загива от остра белодробна инфекция. Оставащите дати от турнето са отменени и Плант се прибира в Англия. Следват тежки месеци за вокалиста, който не възнамерява да се върне в амплоато си на световна рок звезда. Той прекарва по-голяма част от времето си в местния пъб в близост до къщата му в Уелс.

In Through the Out Door[редактиране | edit source]

След дълги увещавания от другите членове на групата и най-вече добрия му приятел Бонъм, Плант се съгласява да се върне към музиката. Последният студиен запис на Лед Цепелин е осъществен в Швеция, в звукозаписното студиото на местната легендарна поп група ABBA, и е озаглавен In Through the Out Door. Албумът отново изобилства от синтезатори по настояване на Джон Пол Джоунс, а в класациите на Англия и Америка достига до номер едно, както неговите предшественици. Съчетани са различни стилове, като се прокрадват дори мотиви от станалите модерни по това време диско, пънк и ню уейв, умело вплетени в типичния стил на Цепелин. Поради тежките проблеми на Джими Пейдж с хероиновата му зависимост, този албум е доминиран повече от Джоунс и Плант.

През лятото на 1979 групата изнася два гигантски концерта на фестивала Кнебуърт, Англия, които събират общо над 350 хил. зрители и затварят устите на критиците, които обявяват групата за „динозаври“, най-вече заради новото пънк движение.

През 1980 Лед Цепелин изнася няколко концерта в Европа като подготовка за голямо турне в САЩ, но плановете пропадат, след като на 25 септември в къщата на Джими Пейдж, където групата репетира, барабанистът Джон Бонъм е намерен мъртъв в леглото си. Причината е свръхдоза алкохол. Останалите членове са потресени от случилото се и единодушно решават да сложат край на групата.

Coda[редактиране | edit source]

Две години след смъртта на Бонъм, групата издава компилацията Coda, която съдържа неиздавани песни от сесиите по записите на всички студийни албуми. Преплетени са различни стилови насоки от типичния рокендрол на 50-те до свободна интерпретация на пънка. През 1983 албумът заема пето място в класацията за поп албуми на Билборд 200.

Членове[редактиране | edit source]

Официална дискография[редактиране | edit source]

Лед Цепелин има официално издадени девет студийни албума и три албума с изпълнения на живо.[10]

Студийни албуми[редактиране | edit source]

Изпълнения на живо[редактиране | edit source]

Компилации[редактиране | edit source]

Видеография[редактиране | edit source]

Лед Цепелин има три издадени видеоалбума.[10]

  • The Song Remains the Same (1976), концертно DVD, включващо изпълнения от тридневния концерт в залата Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк през 1973 година.
  • Led Zeppelin DVD (2003), съдържа колекция от концертни изяви на групата в периода 1969-1979 година.
  • Celebration Day (2012), запис на концерт от 2007 г. в Лондон, в който синът на Джон Бонъм, Джейсън Бонъм, свири на барабаните

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Дейвис, Стивън. LED ZEPPELIN — Чукът на боговете. Махалото, 2009. ISBN 978-954-8338-07-3. с. 448.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bob, Gulla. Guitar Gods: The 25 Players Who Made Rock History. CA: ABC-CLIOS, 2001. ISBN ISBN 0-313-35806-0. с. 153–159.
  2. Wall, Mick. [1] The Times, 2008-11-01. с. 94.
  3. Произнася се Лед Зепелин.
  4. ((en)) Grein, Paul. Chart Watch Extra: Led Zep’s Road To The Kennedy Center Honors. // Chart Watch. music.yahoo.com, 2012-12-20. Посетен на 2014-01-08. Led Zeppelin was the premier hard rock band in the world in 1978 when the Kennedy Center Honors were first presented.
  5. ((en)) Erlewine, Stephe. Awards. // Biography. allmusic.com. Посетен на 2014-01-08. Acknowledged as the most successful and influential band of the heavy rock era, with a catalogue that continues to inspire.
  6. ((en))  Led Zeppelin - Heaviest Band Of All Time. // Archived News 2006 News. ROLLINGSTONE.COM, 2006-06-30. Посетен на 2014-01-08. Under the headline of "The Heaviest Band Of All Time", Led Zeppelin is featured on this month's issue (July/August) of Rolling Stone
  7. ((en))  200 Greatest Guitarists. // rollingstone.com. Посетен на 2014-01-08. In the 1970s, there was no bigger rock group in the world than Led Zeppelin and no greater god on six strings than Zeppelin's founder-captain Jimmy Page.
  8. ((en))  Led Zeppelin-Biography. // The Rolling Stone Encyclopedia of Rock & Roll. ollingstone.com, 2001. Посетен на 2014-01-08. It wasn't just Led Zeppelin's thunderous volume, sledgehammer beat, and edge-of-mayhem arrangements that made it the most influential and successful heavy-metal pioneer.
  9. ((en))  Led Zeppelin Biography. // THE INDUCTEES. rockhall.com. Посетен на 2014-01-08. Fittingly, Led Zeppelin is tied with the Beatles (five apiece) for the most albums on that esteemed list – a mark of both bands’ impact. In their ceaseless determination to move music forward, Led Zeppelin carved out an indelible place in rock history.
  10. а б Led Zeppelin — Discography. // ledzeppelin.com, официален уебсайт на Лед Цепелин. Led-Zeppelin.com. Посетен на 9 декември 2012.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Led Zeppelin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 септември 2005. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.