Ху

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за британската група. За канадската група вижте Гес Ху.

The Who
The Who 2007 -2-.JPG
Концерт през 2007 година — на преден план са Роджър Долтри (вляво) и Пийт Таунсенд (вдясно)
Информация
Създадена Лондон
Великобритания
Стил Хард рок
Протопънк
Арт рок
Поп рок
Активни години 1964-1982
1989
1996-1997
1999-настояще
Уебсайт thewho.com
Членове Пийт Таунсенд
Роджър Долтри
Бивши членове Джон Ентуисъл
Кийт Мун
Кени Джоунс
The Who в Общомедия

„Ху“[1] (на английски: The Who, Дъ Ху) е британска рок група, създадена през 1964 година в Лондон, която се смята за една от най-добрите[2] и най-влиятелни[3] групи в света.

Основните участници в групата са китаристът Пийт Таунсенд, вокалистът Роджър Долтри, басистът Джон Ентуисъл и барабанистът Кийт Мун. Те стават известни с динамичните си изпълнения на живо, включващи едни от първите демонстративни унищожавания на инструменти.[4][5] В хода на продължителната си кариера „Ху“ продават около 100 милиона записа, 27 техни сингъла достигат първите 40 места, а 17 техни албума — първите 10 места в британските и американски класации.[6]

„Ху“ придобиват популярност във Великобритания с поредица от хитови сингли, започнала с „I Can't Explain“ през януари 1965 година. Следват албумите „My Generation“ (1965), „A Quick One“ (1966) и „The Who Sell Out“ (1967), първите два от които достигат челните пет места в британската класация. Първият им хит, достигнал първите 40 места в Съединените щати е „Happy Jack“ през 1967 година, а по-късно през същата година влизат в първата десетка с „I Can See for Miles“. Славата им нараства със запомнящи се изпълнения на фестивалите Монтерей Поп[7] и Удсток.[8] Издаденият през 1969 година „Tommy“ е първият от поредица албуми, достигнали първите десет места в Съединените щати, и включваща още „Live at Leeds“ (1970), „Who's Next“ (1971), „Quadrophenia“ (1973), „The Who By Numbers“ (1975), „Who Are You“ (1978) и „The Kids Are Alright“ (1979).

След смъртта на Кийт Мун, починал на 32-годишна възраст през 1978 година, „Ху“ издават два студийни албума, „Face Dances“ (1981) и „It's Hard“ (1982), с барабаниста Кени Джоунс, преди групата да се раздели през 1983 година. През следващите години „Ху“ се събират неколкократно за конкретни събития, като концерта Live Aid през 1985 година. Те правят концертни турнета по повод 25-годишнината на групата през 1989 година, както и през 1996 и 1997 година. През 2000 година за пръв път обмислят издаването на албум с нова музика, но се отказват от плановете си след смъртта на Джон Ентуисъл през 2002 година. Пийт Таунсенд и Роджър Долтри продължават да участват в концерти под името „Ху“, а през 2006 година издават и студийния албум „Endless Wire“, който достига челните десет места във Великобритания и Съединените щати.

През 1990 година „Ху“ са включени в Залата на славата на рокендрола.[8][9] През 1988 година получават наградата на Британската звукозаписна индустрия за цялостен принос,[10] а през 2001 година — и Грами за цялостен принос.[11]

История[редактиране | edit source]

Образуване[редактиране | edit source]

Тримата основатели на „Ху“ - Роджър Долтри, Пийт Таунсенд и Джон Ентуисъл - израстват в лондонския район Актън и учат в Актънската гимназия.[12] Бащата на Таунсенд е саксофонист, а майка му е пяла в група на Кралските военновъздушни сили през Втората световна война.[13] Бащата на Ентуисъл свири на тромпет, а майка му - на пиано.[14] Двамата се сприятеляват през втората си година в гимназията и сформират джаз групата „Конфедерейтс“,[15] като същевременно Ентуисъл свири на валдхорна в Симфоничния оркестър на мидълсекските училища. И двамата са повлияни от нарастващата популярност на рокендрола, като Таунсенд особено харесва дебютния сингъл на Клиф Ричард „Move It“.[16] Ентуисъл решава да започне да свири по-сериозно на китара, но тя му създава затруднения, заради големите му пръсти, и след като чува изпълненията на Дуейн Еди решава да се заеме с бас китара. Той няма средства за нов инструмент и конструира бас китара у дома.[17][16] След завършването на гимназията Ентуисъл започва работа в данъчната администрация, а Таунсенд се записва на курс в Илингския колеж по изкуства,[18] стъпка, която по-късно оценява като оказала дълбоко влияние върху развитието на „Ху“.[19]

Долтри, който учи година преди Таунсенд и Ентуисъл, е дошъл в Актън от Шепърдс Буш, квартал с по-работническо население. Той трудно се вписва в училищния живот, участва в банди и е почитател на рокендрола.[20] Изключен от училище на 15 години, той започва работа в строителството.[21] Самият той твърди, че музикалната кариера го спасява от безперспективния живот като работник[20] - през 1959 година той поставя началото на групата, превърнала се в „Ху“. Първоначално тя се нарича „Детурс“ и от самото си създаване има професионални ангажименти, като фирмени банкети или сватби, като самият Долтри е тясно ангажиран освен с музиката и с финансите на групата.[22]

Долтри се запознава с Ентуисъл случайно - среща го на улицата с бас китарата му и го ангажира в „Детурс“.[23] През лятото на 1961 година Ентуисъл предлага Таунсенд като допълнителен китарист.[23] Групата свири инструментали на „Шадоус“ и „Венчърс“, както и различни поп и джаз кавър версии. По времето, когато Таунсенд се включва в групата, тя включва още Долтри като водещ китарист, Ентуисъл като басист, Хари Уилсън на барабаните и Колин Доусън като вокалист.[24] Долтри е смятан за лидер на групата и, според Таунсенд, „ръководи нещата, както му се иска“.[19] Уилсън е изгонен през лятото на 1962 година и мястото му е заето от Дъг Сендъм, който, макар и значително по-възрастен от останалите и вече женен, е по-опитен музикант и от две години свири полупрофесионално.[25] Малко по-късно Доусън напуска след спорове с Долтри.[19]

1964-1978[редактиране | edit source]

1978-1983[редактиране | edit source]

Повторни събирания[редактиране | edit source]

Членове на групата[редактиране | edit source]

Кени Джоунс Кийт Мун Джон Ентуисъл Пийт Таунсенд Роджър Долтри

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
  2. Rock and Roll Hall of Fame
  3. Encyclopedia Britannica
  4. Vedder, Eddie. The Greatest Artists of All Time: The Who. // Rolling Stone, 15 April 2004. Посетен на 16 май 2008.
  5. 2006 Vodafone Live Music Awards. // Vodafone. Посетен на 16 май 2008.
  6. Two Rock Legends, Basking in the VH1 Spotlight. nytimes.com. Посетен на 22 октомври 2008.
  7. Monterey Pop Festival at Britannica Online Encyclopedia
  8. а б The Who. // Brittanica Online Encyclopedia. Посетен на 16 май 2008.
  9. The Who. // The Rock And Roll Hall of Fame and Museum, Inc.. Посетен на 16 май 2008.
  10. BRIT Awards
  11. Grammy Lifetime Achievement Awards
  12. Marsh 1983, с. 13, 19, 24.
  13. Marsh 1983, с. 15-16.
  14. Marsh 1983, с. 24-25.
  15. Marsh 1983, с. 26.
  16. а б Neill 2009, с. 17.
  17. Marsh 1983, с. 29.
  18. Neill 2009, с. 20.
  19. а б в Neill 2009, с. 22.
  20. а б Marsh 1983, с. 14.
  21. Neill 2009, с. 11.
  22. Marsh 1983, с. 31.
  23. а б Marsh 1983, с. 18.
  24. Neill 2009, с. 19.
  25. Neill 2009, с. 19-20.
Цитирани източници
  • ((en)) Marsh, Dave. Before I Get Old: The Story of The Who. Plexus Publishing Ltd, 1983. ISBN 978-0-85965-083-0.
  • ((en)) Neill, Andrew и др. Anyway Anyhow Anywhere: The Complete Chronicle of The Who 1958–1978. Sterling Publishing, 2009. ISBN 978-0-7535-1217-3.