Ху

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за британската група. За канадската група вижте Гес Ху.

The Who
The Who 2007 -2-.JPG
Концерт през 2007 година — на преден план са Роджър Долтри (вляво) и Пийт Таунсънд (вдясно)
Информация
Произход Лондон
Великобритания
Стил Хард рок
Протопънк
Арт рок
Активни години 1964-1982
1989
1996-1997
1999-настояще
Уебсайт thewho.com
Членове Пийт Таунсънд
Роджър Долтри
Бивши членове Джон Ентуисъл
Кийт Мун
Кени Джоунс
The Who в Общомедия

„Ху“[1] (на английски: The Who, Дъ Ху) е британска рок група, създадена през 1964 година в Лондон, която се смята за една от най-добрите[2] и най-влиятелни[3] групи в света.

Основните участници в групата са китаристът Пийт Таунсънд, вокалистът Роджър Долтри, басистът Джон Ентуисъл и барабанистът Кийт Мун. Те стават известни с динамичните си изпълнения на живо, включващи едни от първите демонстративни унищожавания на инструменти.[4][5] В хода на продължителната си кариера Ху продават около 100 милиона записа, 27 техни сингъла достигат първите 40 места, а 17 техни албума — първите 10 места в британските и американски класации.[6]

Ху придобиват популярност във Великобритания с поредица от хитови сингли, започнала с „I Can't Explain“ през януари 1965 година. Следват албумите „My Generation“ (1965), „A Quick One“ (1966) и „The Who Sell Out“ (1967), първите два от които достигат челните пет места в британската класация. Първият им хит, достигнал първите 40 места в Съединените щати е „Happy Jack“ през 1967 година, а по-късно през същата година влизат в първата десетка с „I Can See for Miles“. Славата им нараства със запомнящи се изпълнения на фестивалите Монтерей Поп[7] и Удсток.[8] Издаденият през 1969 година „Tommy“ е първият от поредица албуми, достигнали първите десет места в Съединените щати, и включваща още „Live at Leeds“ (1970), „Who's Next“ (1971), „Quadrophenia“ (1973), „The Who By Numbers“ (1975), „Who Are You“ (1978) и „The Kids Are Alright“ (1979).

След смъртта на Кийт Мун, починал на 32-годишна възраст през 1978 година, Ху издават два студийни албума, „Face Dances“ (1981) и „It's Hard“ (1982), с барабаниста Кени Джоунс, преди групата да се раздели през 1983 година. През следващите години Ху се събират неколкократно за конкретни събития, като концерта Live Aid през 1985 година. Те правят концертни турнета по повод 25-годишнината на групата през 1989 година, както и през 1996 и 1997 година. През 2000 година за пръв път обмислят издаването на албум с нова музика, но се отказват от плановете си след смъртта на Джон Ентуисъл през 2002 година. Пийт Таунсънд и Роджър Долтри продължават да участват в концерти под името Ху, а през 2006 година издават и студийния албум „Endless Wire“, който достига челните десет места във Великобритания и Съединените щати.

През 1990 година Ху са включени в Залата на славата на рокендрола.[8][9] През 1988 година получават наградата на Британската звукозаписна индустрия за цялостен принос,[10] а през 2001 година — и Грами за цялостен принос.[11]

Членове на групата[редактиране | edit source]

Кени Джоунс Кийт Мун Джон Ентуисъл Пийт Таунсънд Роджър Долтри

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
  2. Rock and Roll Hall of Fame
  3. Encyclopedia Britannica
  4. Vedder, Eddie. The Greatest Artists of All Time: The Who. // Rolling Stone, 15 April 2004. Посетен на 16 май 2008.
  5. 2006 Vodafone Live Music Awards. // Vodafone. Посетен на 16 май 2008.
  6. Two Rock Legends, Basking in the VH1 Spotlight. nytimes.com. Посетен на 22 октомври 2008.
  7. Monterey Pop Festival at Britannica Online Encyclopedia
  8. а б The Who. // Brittanica Online Encyclopedia. Посетен на 16 май 2008.
  9. The Who. // The Rock And Roll Hall of Fame and Museum, Inc.. Посетен на 16 май 2008.
  10. BRIT Awards
  11. Grammy Lifetime Achievement Awards