Джон Бонъм
 |
ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Чуждият текст, който не е преведен до 2 седмици след поставянето на шаблона, ще бъде изтрит. Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
|
||||||||
Джон Хенри "Бонзо" Бонъм (на английски John Henry "Bonzo" Bonham) 31 май 1948 - 25 септември 1980 е британски барабанист и член на успялата рок група Лед Цепелин
Бонъм все още се счита сред музикалните среди за един от най-добрите рок барабанисти на всички времена. Той е считан за един от най-въздействащите и най-подражаваните барабанисти някога, и е познат с тежкия си стил и техническите си способности. Бонъм загива преждевременно, но подходът му към хард рок- и хеви метъл- барабаните продължава да е мярка спрямо която всички останали се сравняват. Неговият почерк се усеща на живо и до днес, изпълняван от модерните барабанисти на днешното време.
Съдържание |
Началото [редактиране]
Бонъм е роден в град Редич (Redditch), графство Уорчестър (Worcestershire) в Англия. Просвирва на барабани пет годишен, като барабаните се състоят от консервени кутии и кутии от кафе, повтаряйки движенията на идолите си Джийн Крупа (Gene Krupa) и Бъди Рич (Buddy Rich). Първият си нормален комплект барабани получава 14-годишен.
През 1964 Бонъм влиза в първата си група - Terry Webb and the Spiders - и среща бъдещата си съпруга Пат Филипс на танц в Кидърминстър. Също така свири за бирмингамски групи като The Blue Star Trio и The Senators, които по-късно издават относително успешният сингъл "She's a Mod". Тогава Бонъм решава да се занимава с музика постоянно. Две години по-късно влиза в A Way of Life, но групата започва да свири прекалено рядко и в търсене на редовен доход влиза в блус-групата Crawling King Snakes, чийто вокалист е Робърт Плант. През този период Бонъм се сдобива с репутацията на най-шумния барабанист в Англия, често чупещ барабани и учтиво молен от клубовете да спре да свири. Веднъж бил помолен да напусне едно бирмингамско звукозаписно студио защото бил прекалено шумен за собственика, който му казал, че няма бъдеще за толкова шумен барабанист като него. Десет години по-късно собственикът получил бележка с думите "Благодаря за съвета...", придружена от златен запис на Лед Цепелин. Бонъм е помолен да се върне в A Way of Life през 1967, но той избира да заеме мястото на барабаниста в новосформираната от Робърт Плант Група Band of Joy. Групата прави няколко демо-записа, но не издава албум. Бонъм е бил барабанист по турнета на Тим Роуз (Tim Rose), Джо Кокър (Joe Cocker) и Крис Фарлоу (Chris Farlowe).
Лед Цепелин [редактиране]
Когато Джими Пейдж искал да създаде групата след разпадането на The Yardbirds, първият му избор за певец бил Тери Райд (Terry Reid), който обаче вече бил подписал с Мики Моуст (Mickie Most) договор за солова кариера. Райд предложил Робърт Плант, които от своя страна предложил Бонъм, които вече бил свирил с Плант и познавал Пейдж от студийни записи, както и Джон Пол Джоунс. Сред възможните барабанисти в списъка на Пейдж фигурирали Би Джей Уилсън (B.J. Wilson) от Прокол Харум, Кийт Мун и Джинджър Бейкър. След като видели Бонъм на концерт на Тим Роуз в северен Лондон през юли 1968 Пейдж и мениджърът му Питър Грант били убедени, че Бонъм е правилният избор.
Стилът му зад барабаните е оказал влияние на почти всички хард рок и хеви метъл барабанисти от тогава до днес. Почеркът на Бонъм е здрав ритмичен бийт, разнообразяван от огромнен брой чувствени експлозивни преходи. Това, комбинирано с откровения му атакуващ стил отличава Бонъм мигновено за слушателя. Тази запазена марка става популярна сред феновете и останалите музиканти и е един от основните елементи, които задвижват Лед Цепелин музикално и комерсиално. Бонъм до ден днешен е считан за един от пионерите сред рок-барабанистите. Много считат Бонъм за един от най-великите барабанисти сред всички стилове.
Смъртта на Джон Бонъм [редактиране]
Бонъм не обича нито да бъде далеч от дома и семейството си, нито летенето. Това води до честа употреба на алкохол и кокаин. На 24 септември 1980 г. Бонъм е взет от асистента на Лед Цепелин Рекс Кинг от хотела, за да отидат заедно на репетицията в Брай Студиоус (Bray Studios) за предстоящото турне в САЩ, първото на групата от 1977 г. По време на пътуването Бонъм иска спиране за закуска, където поглъща голямо количество водка със сандвича си. Продължава сериозно да пие и в студиото. Късно вечерта бандата се оттегля в къщата на Пейдж в Уиндзор. Умира от задушаване. Джон Бонъм е погребан на 10 октомври 1980 в Ръшокското (Rushock) енорийско гробище.
Бързо плъзват слухове, че Кози Пауъл, Кармин Апис, Саймън Кърк и други биха го заменили в групата, но смъртта на Бонъм се оказва единствената причина за това Лед Цепелин никога да не се съберат отново успешно. Просто неговото влияние върху стила на групата е уникално.
Виж също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Използвана литература [редактиране]
- Bonham, Mick (2003). Bonham by Bonham: My Brother John. Solihull: Icarus Publications. ISBN 0-9545717-0-3
- Welch, Chris & Nicholls, Geoff (2001). John Bonham: A Thunder of Drums. San Francisco: Backbeat Books. ISBN 0-87930-658-0
