When the Levee Breaks

от Уикипедия, свободната енциклопедия
When the Levee Breaks
Обложка на албума
песен на „Лед Зепелин“ от албума Led Zeppelin IV
Записанa1971 г.
Издаденa8 ноември 1971 г.
СтилХардрок, блус рок, предвоенен блус
Времетраене7:08
Музикален издателАтлантик
КомпозиторДжон Бонъм, Джон Пол Джоунс, Мемфис Мини, Джими Пейдж и Робърт Плант
ПродуцентДжими Пейдж
ЕзикАнглийски

When the Levee Breaks е песен, написана и записана от Канзас Джо Маккой и Мемфис Мини през 1929 г.,[1] преработена от британската рок група „Лед Зепелин“ за четвъртия им неозаглавен студиен албум, издаден на 8 ноември 1971 г. от „Атлантик Рекърдс“.[2] Текстовете в песента говорят за последствията, породени от наводнението на река Мисисипи през 1927 г.,[3] включително увеличаването на миграцията на хора към Средния Запад, Северозапад и Запад на Съединените щати.[4]

Певецът на групата Робърт Плант използва много от оригиналните текстове, докато обмисля съдържанието на албум а написването на песента се приписва на Мемфис Мини и отделните членове на „Лед Зепелин“.[5][3] Джими Пейдж коментира, че докато текстовете на Плант се идентифицират с оригинала, той разработва нов китарен риф, който го отличава.[3] Въпреки това, барабаните на Джон Бонъм обикновено се отбелязват като определящата характеристика на песента.[6]

Песента получава предимно положителни коментари и отзиви, When the Levee Breaks е определена „като най-голямото постижение на четвъртия им албум“[7] и е сравнена със Stairway to Heaven.[1]

Записване[редактиране | редактиране на кода]

Преди записванто и издаването ѝ, „Лед Зепелин“ на два пъти правят опити то да се случи. Те записват ранна версия на песента през декември 1970 г. в „Хедли Грейндж“, използвайки мобилното студио на „Ролинг Стоунс“. По-късно тази версия, е издаден като If It Keeps On Raining при преиздаването на Coda през 2015 г.[8] Преди да се преместят в „Хедли Грейндж“, те неуспешно се опитват да направят запис в „Айлънд Рекърдс“ в Лондон в началото на сесиите за записите на четвъртия си албум.[6]

Джими Пейдж и Джон Пол Джоунс основават своите китарни и бас реплики на оригиналната песен.[9] Въпреки това, те не следват неговата структура с дванадесет такта на блуса I–IV–V–I, а вместо това са използват едноакордов или модален подход, за да му придадат дрънкащ звук.[5] Робърт Плант използва много от текстовете, но използва различен мелодичен подход,[10] той добавя и партия на хармоника; по време на смесването се създава ефект на обратно ехо, при което ехото се чува пред източника.[6]

Части от песента са записани с различно темпо, особено при солата на хармоника и китара.[11] Това е единствената песен в албума, която е миксирана в „Сънсет Саунд“ в Холивуд, Калифорния (останалата част е ремиксирана в Лондон).[12] Джими Пейдж идентифицира панорамирането на края на песента като един от любимите му миксове, „когато всичко започва да се движи наоколо, освен гласа, който остава неподвижен“.[13] Песента обаче, е трудна за пресъздаване на живо и групата я свири само няколко пъти в ранните етапи на тяхното американско турне през 1975 г.[6]

Оценка на критиката[редактиране | редактиране на кода]

Музикалният критик Робърт Кристгау посочва версията на „Лед Зепелин“ на When the Levee Breaks като най-голямото постижение на четвъртия им албум. Той твърди, че като автентична блус песен „има величието на симфонично крещендо“, тяхната версия едновременно надхвърля и придава достойнство на „квазипародичното преувеличение и странно мозъчно настроение“ на техните минали блус песни.[7] Мик Уол я нарича „хипнотична, блус рок мантра“.[14] Критикът на „Олмюзик“ Стивън Томас Ърлевайн, в ретроспективно ревю, коментира, че песента е единственото парче от четвъртия им албум наравно със Stairway to Heaven и я нарича „апокалиптична част от градски блус... силна и плашеща като Зепелин и техните сеизмични ритми и многослойна динамика илюстрират защо никой от имитаторите им никога не би могъл да се равнява с тях.“[1] Въпреки това, биографът на групата Кийт Шадуик отбелязва, че песента „страда от твърде малко идеи, добавени към съставките с течение на минутите, в сравнение с Black Dog и други песни от първата страна на албума.[9]

Музиканти[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Erlewine, Stephen. Led Zeppelin IV Review by Stephen Thomas Erlewine // Led Zeppelin. allmusic.com. Посетен на 2022-02-07. (на английски)
  2. LED ZEPPELIN IV // DISCOGRAPHY. ledzeppelin.com. Посетен на 2022-02-08. (на английски)
  3. а б в Lewis 2010b, eBook.
  4. The 1927 Mississippi flood was a caldron of racism and greed // archive.nytimes.com. Посетен на 2022-02-08. (на английски)
  5. а б Murray, Charles. Led Zeppelin Vs Memphis Minnie: Whose version of When The Levee Breaks is better? // Features. loudersound.com, 2016-08-09. Посетен на 2022-02-08. (на английски)
  6. а б в г Lewis 2010a, eBook.
  7. а б Christgau 1981, с. 222.
  8. Grow, Kory. Led Zeppelin Announce Final Three Deluxe Reissues // Music News. rollingstone.com, 2015-06-03. Посетен на 2022-02-09. (на английски)
  9. а б Shadwick 2005, с. 163.
  10. Fast 2001, с. 62.
  11. Case 2007, с. 105 – 106.
  12. Shadwick 2005, с. 150.
  13. Tolinski 2012, eBook.
  14. Wall 2010, с. 246.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата When the Levee Breaks в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​