Блус рок
| Блус рок | |
| Стилистични корени | Електрически блус, британски блус, рокендрол |
|---|---|
| Културни корени | Великобритания и САЩ, началото и средата на 1960-те |
| Типични инструменти | Електрическа китара, бас китара ,барабани, вокали, хармоника |
| Популяризиране | 1960-те |
| Производни форми | Хеви метъл, хард рок, буги рок, психеделичен рок, гаражен рок, стоунър рок |
| Смесени стилове | |
| Пънк блус | |
Блус рокът е музикален стил, съчетаващ блус импровизации с елементи на рокенрол. Типичният блус рок звук се основава на електрическа китара, пиано, бас китара и барабани, като електрическите китари обикновено използват лампов усилвател.
Стилът започва да се развива в средата на 60-те години във Великобритания и Съединените щати. Британски групи, като Ролинг Стоунс, Ярдбърдс и Енимълс, и американски, като Бътърфийлд Блус Бенд и Сийгъл-Шуол Бенд, започват да експериментират с музиката на по-стари американски блус изпълнители, като Албърт Кинг, Хаулин Уулф, Робърт Джонсън, Джими Рийд, Мъди Уотърс и Би Би Кинг. Първите блус рок изпълнители се стремят да изпълняват продължителни импровизации, типични за джаза, но през 70-те години блус рокът става по-тежък и се доближава до хард рока.
