Гери Мур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гари Мур
Gary Moore 2005.05.21 002-2.jpg
По време на концерт през 2005 година
Информация
Рождено име Робърт Уилям Гари Мур
Роден 4 април 1952 г.(1952-04-04)
Ulster banner.svg Белфаст, Северна Ирландия
Починал 6 февруари 2011 г. (на 58 г.)
Естепона, Флаг на Испания Испания
Стил Блус рок, хард рок, хеви метъл, блус, джаз фюжън
Инструменти Електрическа китара, бас китара, клавишни, хармоника, вокали
Активни години 1969-2011
Свързани изпълнители Тин Лизи, Скид Роу, Фил Лайнът, Колисиъм II, Би Би Ем, Грег Лейк
Уебсайт www.gary-moore.com
Гари Мур в Общомедия

Гaри Мур (на английски: Gary Moore) е британски китарист. Роден е на 4 април 1952 под името Робърт Уилям Гaри Мур в град Белфаст, столицата на Северна Ирландия. Почива вероятно от инфаркт, на 58-годишна възраст в ранните часове на 6 февруари 2011 г., докато е на почивка в хотел в испанския град Естепона.[1]

В кариерата си, започнала през 60-те години, Гaри Мур свири с различни музиканти, включително Фил Лайнът и Брайън Дауни през тийнейджърските си години, а след това става член на Тин Лизи. Мур свири на една сцена с блус и рок величия като Б.Б. Кинг, Албърт Кинг, Джордж Харисън, Скид Роу (ирландска група), Колосиъм II и Грег Лейк, а освен това има и успешна солова кариера.

Първи години и начало на музикалната кариера[редактиране | edit source]

Започва да свири на ранна възраст, като едва на осем години се сдобива с първата си акустична китара, която е леко очукана. На 14 години става притежател на първата си качествена китара и се научава да свири като десняк, въпреки че е левичар. Мести се в Дъблин през 1968г, когато е едва на 16. Ранните му мизкални влияния включват Албърт Кинг, Елвис Пресли, The Shadows и Бийтълс. По-късно, когато чува Джими Хендрикс и Джон Мейол и Блусбрейкърс развива стила си към блус рок звученето, което доминира през цялата му кариера.

В тези първи дни най-голямо влияние върху Мур оказва Питър Грийн, който става ментор на Мур, докато той е в Дъблин. За пордължителното му влияние Мур му се отплаща по-късно чрез албума "Blues For Greeny", който съдържа само песни на Грийн. В този албум Мур свири на китарата на Грийн Гибсън Лес Пол Стандарт от 1959, която последният му подарява след напускането на Флийтуд Мак.

Въпреки ниската си популярност в САЩ, Мур добива широко признание и успех в Европа. Той е считан за основно влияние от много китаристи, включително Виван Кембъл, Патрик Рондат, Джон Норъм, Пол Гилбърт, Джо Бонамаса, Ейдриън Смит, Зак Уайлд, Ранди Роудс, Джон Сайкс и Кърк Хамет.

Мур си сътрудничи с редица музиканти, сред които Джордж Харисън, Колосиъм II, Трилок Гурту, Dr. Strangely Strange, Албърт Колинс, Джими Нейл, Мо Фостър, Джинджър Бейкър, Джак Брус, Джим Капалди, Б.Б. Кинг, Боб Дилън, Вики Браун, Кози Пауъл, Бийч Бойс, Ози Озбърн, Пол Роджърс, Traveling Wilburys, Кийт Емерсън, Роджър Долтри, Албърт Кинг и с Колосиъм II и Андрю Лойд Уебър при написването на "Variations" през 1978 г. Експериментира в различни жанрове, включително рок, джаз, блус, кънтри, електрически блус, хард рок и хеви метъл.

През 1968г, на 16-годишна възраст, Мур се мести в Дъблин, за да се присъедини към Скид Роу с Ноел Бриджман и Брендан "Буш" Шийлс. С тази група той си спечелва репутация в музикалната индустрия и започва съвместаната му работа с Фил Лайнът.

Солова кариера[редактиране | edit source]

Мур издава първият си солов албум през 1973г, "Grinding Stone" под името "the Gary Moore Band". Той печели наградата на радио KTAC-FM за най-добър албум на годината. През 1978г, Мур продължава соловата си кариера с помощта на Фил Лайнът. Комбинацията от блус китарата на Мур и гласът на Лайнът създават "Parisienne Walkways", която влиза в класацията топ 10 на синглите във Великобритания през април 1979г, а през същата година албума на Тин Лизи "Black Rose: A Rock Legend" достига второ място в класацията на албумите във Великобритания. Мур участва в клиповете на "Waiting for an Alibi" и "Do Anything You Want To".

През 1987г, той свири по солото в песента "Let it be" като част от благотворителна кампания за набиране на средства за оцелелите от инцидента с кораба MS Herald of Free Enterprise.

След поредица рок албуми, Мур се завръща към блуса със "Still Got the Blues", в който участие взимат Албърт Кинг, Албърт Колинс и Джордж Харисън. Мур се задържа в блус звученето до 1997г, когато решава да експериментира с модерния тогава денс бийт в албума "Dark Days in Paradise", което обърква много от феновете му и музикалната преса. Освен това Мур свири в албума на Ричард Блекууд "You'll Love to Hate This".

С "Back to the Blues" Мур се завръща към изпитания блус формат. Последващите "Power of the Blues" (2004), "Old New Ballads Blues" (2006), "Close As You Get" (2007) и "Bad For You Baby" (2008) притежават същото звучене.

През януари 2005г, Мур се присъединява към One World Project, който записва песен за оцелелите от цунамито в Азия през 2004 г. В групата участват още Ръсел Уотсън, Бой Джордж, Стив Уинууд, Бари Гиб, Робин Гиб, Брайън Уилсън, Клиф Ричард и др. Песента, наречена "Grief Never Grows Old", е издадена през февруари 2005г и достига четвърто място в класацията на синглите във Великобритания.

В изказване определено като "смело и принципно" Мур заявява подкрепата си за културен бойкот на Израел. На пресконференция в Русия той обявява, че няма да посети "престъпният" Изреал заради "расистката политика по отношение на палестинския народ".

Освен това Мур участва в комедиен скеч озаглавен "The Easy Guitar Book Sketch" с комика Роуанд Риврън и музикантите Марк Нопфлер, Леми Килмистър от Моторхед, Марк Кинг от Левъл 42 и Дейвид Гилмор.

Солова дискография[редактиране | edit source]

Трибют:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Former Thin Lizzy guitarist Moore dies www.irishtimes.com

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gary Moore“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.