Алисън Краус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алисън Краус
Alison Krauss
американска певица и музикант
alt=Алисън Краус на „MerleFest“ през 2007 г. Снимки от концерти на Алисън Краус
Алисън Краус на „MerleFest“ през 2007 г.
2012
2011
2008
2007
2007
2005



Снимки от концерти на Алисън Краус

Родена
Alison Maria Krauss
23 юли 1971 г. (52 г.)
Дъкейтър, Илинойс, САЩ

Националност САЩ
Работилакънтри певица
Музикална кариера
Стилблуграс, кънтри, поп, R&B
Инструментивокал, цигулка, пиано, мандолина
Глассопран
Направлениеблуграс, кънтри, поп, R&B
Активност1984-настоящето
ЛейбълRounder Records
Capitol Records
Участник вUnion Station
Свързани изпълнителиDan Tyminski, Robert Plant, John Waite, Rhonda Vincent, Dolly Parton, Brad Paisley, Ricky Skaggs, Vince Gill, Jerry Douglas, Ron Block, Nickel Creek, James Taylor, Emmylou Harris, Gillian Welch, Kenny Rogers, Taylor Swift, LeAnn Rimes, The Cox Family, Reba McEntire, Barry Bales, Yo-Yo Ma
Семейство
БащаФред Краус
МайкаЛуиз Краус
СъпругПат Бергзесън 1997 – 2001
ДецаСам Бергзесън р. 07.1999

Уебсайтalisonkrauss.com
Алисън Краус в Общомедия

Алисън Мария Краус (на английски: Alison Maria Krauss) е американска кънтри, поп и R&B певица, която е известна в музикалните среди с богатата си самостоятелна блуграс кънтри кариера, както и с участието си в групата „Alison Krauss and Union Station“ (AKUS).

Творческа биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в град Дъкейтер (Decatur), окръг Мейкън, Илинойс, САЩ в семейството на Фред и Луиз Краус. Баща ѝ е германски имигрант, пристигнал в САЩ през 1952 г. и преподавал родния си немски език. Майка ѝ е от германско-италиански произход, дъщеря на музиканти.

Алисън израства в колежанския град Шампейн. Започва да изучава класическа цигулка на 5-годишна възраст, но по-късно се ориентира към блуграс-музиката. На осемгодишна възраст започва да участва в местните конкурси за таланти, а на десет години вече има собствена група.

Алисън Краус навлиза в музикалната индустрия още когато е на десетгодишна възраст, печелейки конкурси на местно ниво, а по-късно тя прави и първия си запис. На 13 години печели фестивала „Fiddle Championship“, а във фестивалите „Walnut Valley“ и „Society for Preservation of Bluegrass“ я обявяват за най-обещаващия талант в Средния запад. Списанието „Vanity Fair“ пише за Алисън Краус, че тя е един обещаващ млад музикален виртуоз.

Подписва контракт с „Rounder Records“ през 1985 г. и издава своя първи солов албум през 1987 г. През същата година е поканена да се присъедини към бандата, с която е по-известна в наши дни – „Alison Krauss and Union Station“ (AKUS), а през 1989 г. издава първия си албум заедно с тях като група. Членове на AKUS са Алисън Краус – вокал пиано цигулка, Лари Атамануик – барабани, перкусии, Бари Балес – бас китара, Рон Блок – китара банджо, Джери Дъглас – акустична китара, Дан Тимински – китара, мандолина. Тя е издала общо в своята кариера 14 албума, като много от нейните песни участват в саундтракове.

С богатата си дискография Алисън Краус е спомогнала за подновяване на интереса и по-голяма популярност към блуграс музиката в САЩ. По време на първия за нея конкурс за наградите Грами през 1991 г. Алисън Краус е втората най-млада победителка. Този факт по-късно неизменно я довежда до номинацията и спечелването на наградата „Academy Awards“ през 2004 г. До 2018 г. тя печели 27 награди „Грами“ от 42 номинации, което я прави най-отличения жив получател и най-печелившата певица в историята на наградите Грами[1][2][3][4][5][6][7].

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми
  • 1985 Different Strokes
  • 1987 Too Late to Cry
  • 1989 Two Highways (с Union Station)
  • 1990 I've Got That Old Feeling
  • 1992 Every Time You Say Goodbye (с Union Station)
  • 1994 I Know Who Holds Tomorrow (с The Cox Family)
  • 1997 So Long So Wrong (с Union Station)
  • 1999 Forget About It
  • 2001 New Favorite (с Union Station)
  • 2004 Lonely Runs Both Ways (с Union Station)
  • 2007 Raising Sand (с Robert Plant)
  • 2011 Paper Airplane (с Union Station)
  • 2017 Windy City

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Филмови участия
година заглавие роля бележки
1997 Annabelle's Wish допълнителен глас само гласово участие
2000 Down from the Mountain себе си Документален и концертен филм
2002 Eight Crazy Nights Дженифър Само пеещ глас
Телевизионни участия
година заглавие роля бележки
1991 Hee Haw себе си епизод № 22 и 21
1996 Austin City Limits себе си 5 епизода 1996 – 2005
1997 Miracle on Highway 31 себе си Телевизионен филм
2005 Sesame Street себе си в епизод на „American Fruit Stand“
2006 CMT Cross Country изпълнител с Vince Gill
2008 CMT Crossroads изпълнител с Robert Plant

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Алисън Краус е спечелила рекордните 27 награди „Грами“ в хода на кариерата си като соло изпълнител, с Union Station, в дует с Робърт Плант и като звукозаписен продуцент. Изпреварвайки дори Арета Франклин за най-много женски победи за наградата Грами, тя също така е спечелила и 14 международни блуграс музикални награди, 9 музикални награди на кънтри-асоциацията, 2 госпъл награди, 2 музикални награди на списанието Music City News, 2 награди на Академията за кънтри музика и канадска награда за кънтри музика.

На 76-ите награди на Академията през февруари 2004 г. Алисън Краус изпълнява две номинирани песни от саундтрака Cold Mountain. През май 2012 г. Алисън Краус получава почетен докторат по музика от Музикалния колеж в Бъркли, САЩ.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От 1997 до 2001 г. Краус е омъжена за музиканта Пат Бергесон[6]. Синът им Сам е роден през юли 1999 г.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alison Krauss Biography // написано от Jonathan Franke. публикувано от angelfire.com, , раздел: The Prodigy. Посетен на 2 февруари 2018. (на английски)
  2. Alison Krauss + Union Station // написано от Larry Nager. публикувано от bluegrassmusic.com, , раздел: feature. Архивиран от оригинала на 2013-08-01. Посетен на 4 февруари 2018. (на английски)
  3. Willie Nelson and Alison Krauss and Union Station Featuring Jerry Douglas // публикувано от archive.org, 2 април 2014 – 11 март 2016, раздел: Schottenstein center. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 4 февруари 2018. (на английски)
  4. Essential Alison Krauss // написано от Kim Ruehl. публикувано от thoughtco.com, 25 ноември 2017, раздел: Music. Посетен на 4 февруари 2018. (на английски)
  5. ((en)) „The Bluegrass Reade“ от Jim Macnie. University of Illinois Press, Редакция „Thomas Goldsmith, ed.“, 2004. ISBN ISBN 978-0-252-02914-1. с. 277. 
  6. а б ((en)) „Musicians and Composers of the 20th Century. 3.“ от Alfred W. Cramer. University of Illinois Press, Редакция „Salem Press“, 2009. ISBN ISBN 1-58765-515-2. с. 798.
  7. ((en)) „Biography Today: Profiles of People of Interest to Young Readers.“ от Cherie D. Abbey. Kevin Hillstrom, Редакция „Omnigraphics“, 2005. ISBN ISBN 0-7808-0692-1. с. 271.
  8. Abbey, Cherie D. Biography Today: Profiles of People of Interest to Young Readers. Omnigraphics, 2005. ISBN 0780806921. с. 271.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alison Krauss в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​