Скорпиънс

Скорпиънс на живо в Каварна, България на Калиакра Рок Фест 2009, отляво надясно: Клаус Майне, Матиас Ябс, Рудолф Шенкер и Павел Мончивода
Информация
Произход	Хановер, Германия
Стил	Хард рок, Хеви метъл, Поп рок, Албум рок, Глем метъл, Стадионен рок
Активни години	1965 — досега
Музикален издател	Брайън, Рино, АрСиАй, Харвест, Меркюри, ИЕмАй, Вертиго, Полиграм, Атлантик, Ийст Уест, Юнивърсъл, Уорнър, БиЕмДжи, Сони
Свързани изпълнители	ЮЕфО, Дон Роуд, Майкъл Шенкер Груп, Електрик Сън, Херман Зе Жерман
Влияния	Ярдбърдс, Прити Тингс, Спуки Тут, Джими Хендрикс, Крийм, Лед Цепелин
Уебсайт	Официален сайт
Членове
Клаус Майне Рудолф Шенкер Матиас Ябс Павел Мончивода Джеймс Котак
Бивши членове
Карл-Хайнц Фьолмер Михаел Шенкер Волфганг Дзиони Лотар Хаймберг Улрих Джон Рот Юрген Розентал Францис Буххолц Руди Ленърс Херман Раребел Ралф Рикерман Курт Крес Кен Тейлър

Скорпиънс, на български известна също така като Скорпионс (на английски: Scorpions), е немска рок група, една от най-дълго съществуващите и една от най-известните рок групи в света. Създадена е през 1965 година в град Хановер, Западна Германия от Рудолф Шенкер. Най-успешният ѝ състав се състои от Рудолф Шенкер (ритъм китари 1965 - досега), Клаус Майне (вокали 1970 - досега), Матиас Ябс (основни китари 1978 - досега), Францис Буххолц (бас 1973 - 1992) и Херман Раребел (барабани 1977 - 1995) в периода 1978 г. - 1991 г. Групата добива най-голяма популярност през 1980-те и 1990-те с албумите Animal Magnetism (1980), Blackout (1982), Love at First Sting (1984), World Wide Live (1985), Savage Amusement (1988) и Crazy World (1990), с класическите песни в тях „Make it Real“, „The Zoo“, „Blackout“, „No One Like You“, „Rock You Like a Hurricane“, „Big City Nights“, „Still Loving You“, „Rhythm of Love“, „Wind of Change“ и „Send Me an Angel“. В ранните години на групата до 1978 година, стилът на Скорпиънс може да се определи като хард рок, силно примесен с краутрок, а в отделни моменти по това време, когато китаристът Улрих Рот е част от състава, музиката им се характеризира и като неокласически метъл. След повторното напускане от страна на Михаел Шенкер през 1979 година, присъединяването на Матиас Ябс и оказаното влияние на продуцента Дитер Диркс в групата, Скорипънс значително променят звученето си към мелодичен хеви метъл, който трайно олицетворява идентичността на групата. Въпреки това в техния репертоар влизат и лирични мощни рок балади. Популярността им започва да намалява в средата на 1990-те, когато започват да експериментират с нови музикални стилове, преди да си върнат стила с издаването на студийният албум Unbreakable през 2004 година.

От 1972 година досега Скорпиънс издават 23 албума, над 40 компилации, 54 официални сингли от албумите заедно с нови песни и още над 30 промоционални, тринадесет записа на концерти във видео вариант както и един кавър албум продадени в над 100 милиона копия, което ги прави една от най-продаваните музикални групи. „Wind of Change“ е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, като в Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия, a World Wide Live е третият най-продаван албум в света, записан на живо, със седем милиона бройки. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти сребърен, златен, платинен и мулти платинен статус в различни страни по света.

Групата е класирана на 26-то място сред най-великите метъл групи, а телевизионният канал ВиЕйчУан ги поставя на 46-то място в своята класация на 100-те най-добри хард-рок групи. Песента им „Rock You Like a Hurricane“ е класирана на осемнадесето място в класацията на ВиЕйчУан за 100-те най-добри хард рок песни, а „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади.

Изнесли са повече от 2000 концерта за последните 45 години в над 60 държави. Сред престижните отличия, които притежават, са покана за посещение на Кремъл от Михаил Горбачов, три пъти Световни музикални награди, две награди Ехо, звезда на Рок стената в Холивуд и мъже на годината. Те са удостоени с общо девет награди за цялостен принос.

Въпреки официалната информация за тяхното оттегляне след студийният албум Sting in the Tail издаден през 2010 година, групата все още е активна с насрочени концерти и предстоящ албум през 2013 година.

История

Създаване и ранни години (1965 — 1973)

Началото на групата е поставено през 1965 година, когато китаристът Рудолф Шенкер започва да търси музиканти за своята група. Една година след създаването на групата той решават тя да се казва „Скорпиънс“, защото това име може да ѝ помогне в международен план. Отначало той е и вокалист, а групата се състои предимно от младежи в ученическа възраст, които са Волфганг Дзиони - барабани, Карл-Хайнц Фьолмер - китари и Ахим Киршинг — бас китара. В годините между 1965 - 1967 в северна Германия откриват концерти на известни групи по-това време, като Лордс, Сърчърс и Дейв Ди. През следващите месеци, Скорпиънс се посвещават на собствени композиции, за разлика от други групи по-това, време техните текстове са изцяло на английски език от самото начало, с цел по-бързо популяризиране на групата. Неотменна движеща сила винаги е Рудолф Шенкер. Съществени промени настъпват, когато през 1969 г. по-малкият брат на Рудолф Шенкер — Михаел Шенкер, се присъединява към групата на мястото на Карл-Хайнц Фьолмер, а Клаус Майне, с когото са добри приятели, става новият вокалист, и двамата преди това участват в групата Коперникус. Една година по-късно Лотар Хаймберг заменя Ахим Киршинг на бас китарата. През 1971 г. групата записва три песни, сред които „I'm Going Mad“ и „Action“ към филма за борба с наркотиците „Студеният рай“, по време на записите те се запознават с Кони Планк, а той продуцира издаването на дебютният им албум Lonesome Crow през 1972 г. След това тръгват на турне в Германия, като подгряваща група на Атомик Рустер, Рори Галахър, Юрая Хийп и ЮЕфО. Към края на турнето ЮЕфО привличат Михаел Шенкер за соло китарист. За да завършат турнето си през тази година, Скорпиънс заменят Михаел с китариста Улрих Джон (Ули) Рот. Първата им изява с Улрих Рот, е на фестивал състоял се на 29 юни 1973 година.

Напускането на Михаел Шенкер води практически до разпадане на групата. През 1973 година единствените останали „скорпиони“ Рудолф Шенкер и Клаус Майне предлагат на Ули Рот да се присъедини за постоянно към тях, но той отказва и предпочита да остане в групата Дон Роуд. Освен Рот, в Дон Роуд участват и Францис Буххолц — бас, Юрген Розентал — барабани и Ахим Киршинг — клавишни. Към тях тогава се присъединява Рудолф Шенкер, а малко по-късно и Клаус Майне. За известно време музикантите са под името Дон Роуд, но не след дълго възприемат вече популярното име — „Скорпиънс“. С новият си състава групата се поява на фестивала в Линдау, езерото Констанс, на 18 август 1973. Концертът е част от национално телевизионно излъчване. Скорпиънс изпълняват две песни, които са излъчени на 9 ноември 1973 година и благодарение на тази изява, издател Рудолф Слийсзак успява да свърже групата със звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс. През тази година Скорпиънс правят първото си европейско турне, като подгряваща група на британците Суит.

Пътят към популярността (1974 — 1978)

През 1974 г. обновеният състав на Скорпиънс подписва договор със звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс и издава общо четири албума, първият от който е Fly to the Rainbow. Плочата е по-успешна от Lonesome Crow и песни като „Speedy's Coming“, „Fly People Fly“ и „They Need a Million“ установяват звученето на групата. Веднага след записите Ахим Киршинг напуска, защото е само гост музикант. Скоро след това и Юрген Розентал е принуден да напусне, защото е призован в армията и е заменен от белгиецът Руди Ленърс. През есента на същата годината отиват на турне с Кейси Джоунс в Германия.

Официалното лого на групата представено за първи път в албума In Trance през 1975 г.

На следващата година излиза албумът In Trance, който дава началото на дългогодишното успешно сътрудничество на Скорпиънс с продуцента Дитер Диркс, освен това той съкращава композициите на Скорпиънс от седем минути до около три - четири, като така прави музиката им по достъпна. Обложката на плочата, направена от фотографа Михаел вон Гимбут се оказва скандална поради факта, че се вижда част от гърдата на жената на снимката и някои магазини отказват да я продават, на обложката за първи път е поставено и официалното лого на групата. Албумът е голяма крачка напред, както в стилово отношение, така и с обстоятелството, че групата печели голям брой почитатели, както в Германия, така и в други страни. Песните, които подчертават и показват енергията на Скорпъинс с този албум, са „In Trance“, „Dark Lady“ и „Robot Man“. In Trance е най-продаваният албум на АрСиАй в Япония, където Скорпиънс - Манията избухва. Малко след това музикантите влизат в звукозаписно студио под името „The Hunters“ и издават сингъла „Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)“, в който са включени две песни на Суит, изпети на немски език.

В Германия, през същата година, те са избрани за най-добрата група. По време на първото си турне във Великобритания през 1975 г., Скорпиънс изнасят концерт в „денят на лъвовете“ в Кавърн Клъб, Ливърпул (където Бийтълс стават известни), а след това и в най-реномираното място в Лондон - Маркет Клъб. В родното място на хард рока, те успяват да получат одобрението на британските фенове. В продължение на две седмици през октомври 1975 г. обикалят клубовете в страната. През 1975 г. заедно с Кис правят турне в Европа.

Virgin Killer е албум, който излиза през 1976 г. с едноименната песен с провокативно заглавие: „Virgin Killer“. Върху обложката е изобразено напълно голо десетгодишно момиче на име Джаклин. Корицата представлява счупено стъкло точно върху половите ѝ органи и те не се виждат. Създадена е от Щефан Бьол, който по това време работи за АрСиАй. И тази обложка предизвиква скандал, който води до много нападки срещу групата и цензура в някои държави, след което е направена нова обложка и за известно време плочата се продава с нея. Въпреки всичко това самият албум печели сериозни похвали както от критиката, така и от публиката а с песента „Pictured Life“ групата определя специфичният си хеви метъл звук. В Япония плочата се продава изключително добре, както и всички издания на Скорпиънс по това време и става първата тяхна златна плоча. Албумът също получава наградата "албум на годината" в Германия. През 1976 г. групата свири отново във Великобритания, с над 30 концерта; там по-време на турнето, Скорпиънс отново свирят в Маркет Клъб в Лондон на 21 ноември. По време на изявите на групата в Маркет Клъб, Ули Рот се запознава с бившата приятелка на Джими Хендрикс - Моника Данеман, от този момент нататък става ясно, че Ули Рот иска да напусне групата с желание да следва собствените си музикални проекти. Все пак той остава в Скорпиънс, но след година и половина напуска. След това се изявяват като подгряващ изпълнител отново на Кис в Германия.

По време на записите на новият албум, между юни - октомври 1977 година, Руди Ленърс напуска поради здравословни причини със сърцето и е заменен от Херман Раребел, в дадено интервю обаче след 30 години пред френският фен клуб на Скорпиънс, Ленърс обяснява, че всъщност никога не е имал проблеми със сърцето, и че идеята да се съобщи това пред медиите е на звукозаписната компания с цел да не се развали имиджа на групата; Руди Ленърс казва, че сам напуска Скорпиънс защото иска „промяна на пейзажа“.

Следващият албум Taken by Force е първият запис на Скорпиънс, който е по-агресивно рекламиран в САЩ, а в Япония става златен. Обложката, изработена от Михаел фон Гимбут, предизвиква недоволство в някои страни по света, поради това, че показва стрелба на двама мъже в гробище, затова в Америка е преиздадена с друга обложка. Една от песните, която прави впечатление е баладата „Born To Touch Your Feelings“. След изявите си в Европа, Скорпиънс завършват турнето си в Япония (вторият най-голям музикален пазар в света), където получават възможността да се изявят, като рок звезди. Когато пристигат на летището в Токио, групата е посрещната от многобройно техни фенове, там те изнасят концерти в Токио, Осака и Нагоя. В същото време, Ули Джон Рот започва да се дистанцира от Скорпиънс, защото не одобрява стила на групата, който стил има тенденция към самия пазар, а той иска да се съсредоточи върху соловата си кариера.

Издателите от АрСиАй полагат много усилия за комерсиален успех особено в Япония с песните „We'll Burn the Sky“, „Steamrock Fever“ „Sails of Charon“ и „He´s A Woman – She´s A Man“, което води до недоволството на Ули Рот, който въпреки че участва в японското турне на групата, напуска малко след това. Той взима решение да сформира Електрик Сън след като установява, че неговите музикални идеи са в напълно различна посока и не съвпадат с общото звучене на Скорпиънс, останали членове на групата отказват да му се противопоставят, защото е ясно, че музикалните различия между него и Скорпиънс стават твърде големи. Неговото напускане по никакъв начин не повлиява върху успехът на групата, след като всичките членове на Скорпиънс отдавна са станали международни звезди за медиите, в същото време албумът Taken By Force получава одобрение - смятан за истински шедьовър; британският седмичник за поп музика Рекърд Мирър коментира относно албума, че „групата заслужава да бъде взета много сериозно“.

След издаването на двойният концертен албум Tokyo Tapes през 1978 г. Улрих Рот е заместен от Матиас Ябс, който печели кастинг с участие на над 140 китаристи.

Комерсиалният успех (1979 — 1987)

В началото на 1979 Скорпиънс се разделят с АрСиАй и преминават към Меркюри Рекърдс, за да запишат следващия си албум. Няколко седмици, след като е бил изгонен от ЮЕфО заради проблема си с алкохола, Михаел Шенкер се връща в Скорпиънс и за известно време групата е с трима китаристи. Михаел взима участие в написването на няколко песни за Lovedrive — албум, който някои критици определят, като техният най-хубав албум.

С него и хитове, като „Loving You Sunday Morning“, инструментала „Coast to Coast“, „Always Somewhere“ и „Holiday“, хард рок формулата на Скорпиънс примесена с мелодични балади се „циментира“. Отново провокативна обложка направена от Сторм Торгерсън за Хипнозис студио, която този път печели награда от Плейбой за най-добра графика на 1979 г. Но в американското издание на албума е сменена. Lovedrive се изкачва до 55-то място в американските класации, както предишните техни албуми и този става златен. Списание Melody Maker пише, че това е един от най-добрите хеви метъл албуми на годината, а NME определя опита на Скорипънс с този албум да се превърне в една наистина голяма хеви метъл група, като основателен. С албумът Lovedrive, Скорпиънс първият си концерт в САЩ през 1979 г., пред 60 000 фенове в Кливланд на World Series Of Rock Festival, фестивалът се провежда заедно с групите Тин Лизи, Аеросмит, Тед Нюджънт и Ей Си/Ди Си. След това групата тръгва на турне в САЩ с Тед Нюджънт, Рейнбоу и Ей Си/Ди Си, а в Англия, Скорпиънс са хедлайнери на фестивала в Рединг на Рединг-Рок Фестивал.

Въпреки това, проблемите не спират: Михаел, който още не се е преборил с наркотиците и алкохола, системно пропуска концерти. Стига се дотам, че припада по време на концерт, става ясно, че трябва да напусне групата за втори път. И през април 1979 по време на турнето във Франция, Ябс е привлечен като постоянен китарист заменяйки Михаел. От този албум звученето на тяхната музика започва да се променя и се създава специфичният „Скорпиънс звук“, открояват се предимно балади, като това се превръща в тяхна запазена марка и е основна движеща сила при създаването на песни от Рудолф Шенкер и Клаус Майне.

Така в състав Клаус Майне — вокали, Рудолф Шенкер — ритъм китари, Матиас Ябс — основни китари, Францис Буххолц — бас и Херман Раребел — барабани, Скорпиънс издават Animal Magnetism през 1980, който веднага е определен от критиците като връх в кариерата на групата. Той е отново с провокативна обложка, създадена от Сторм Торгерсън за Хипнозис, показваща коленичещо момиче пред изправен мъж. Албумът съдържа класически хитове, като „The Zoo“, „Make it Real“, „Lady Starlight“, която е записана с помощта на малък оркестър и е единствената балада в албума, както и типичната с модерното си звучене за 1980-те „Hey You“, изпълнена от Рудолф Шенкер. По време на последвалото турне Скорпиънс за първи път участват на фестивала Монстърс оф Рок в Донингтъм излизат на сцената преди хедлайнерите Рейнбоу и Джудас Прийст. В САЩ заедно с Джудас Прийст, Тед Нюджент и Деф Лепард изнасят концерти.

Изненадващо, Animal Magnetism става златен в Съединените щати, а след това е и първият техен платинен албум там. Скорпиънс незабавно влизат в студио, за да запишат следващ албум. Появяват се обаче проблеми и се налага проектът да бъде отложен, тъй като Клаус Майне загубва гласа си и е необходима операция на гласните му струни. Появяват се дори слухове, че е изхвърлен от групата и че на негово място ще пее Дон Докен.

Клаус Майне се завръща в групата с гласни струни от метал, както отбелязва един критик, и през 1982 е издаден албума Blackout. Това става най-бързо продаваната им плоча и достига до номер девет в Северна Америка, като през 1984 става платинен именно там.

От него е култовото парче „No One Like You“, което застава на първо място в САЩ стои там една седмица, а в крайна сметка остава, като номер пет в 40-те най-добри рок песни на 1982 г. Видеоклипът е заснет на остров Алкатрас, бивш затвор до Сан Франциско. Заглавната и едноименна песен „Blackout“, е първият голям рок хит на Скорпиънс и една от най-добрите песни през тяхната кариера. Останалите песни, които помагат за успеха, са „Dynamite“ и „When the Smoke is Going Down“. Албумът продава над един милион копия само в Съединените щати и се превръща в един от трите най-значими албуми на Скорпиънс, също така остава в историята на световната рок музика, като един от най-великите хард рок албуми. Обложката е създадена от Готфрид Хелнвайн и представлява портрет на самия него, изобразен с голяма бяла превръзка на главата, две вилици в очите и отворена в крясък уста срещу стена от стъкло, която се пръска на парчета.

На последвалото турне изнасят повече от 150 концерта, които са посетени от над един милион зрители. В САЩ заедно с тях свирят и Айрън Мейдън, като подгряваща група. В Сан Бернардино, (Калифорния) на 29 май 1983 г. Скорпиънс затвърждават успеха на Blackout, след като изнасят концерт пред повече от 325 000 зрители на втория ден от тридневния рок фестивал, концертът е предаван на живо по МТВ, като групата се запомня с незабравимо шоу. В края на турнето през декември в Дортмунд са част от концерт, провел се в два дни продължаващ повече от 4 часа заедно с Деф Лепард, Ози Озбърн, Крокус, Джудас Прийст, Айрън Мейдън, Куайът Райът и Майкъл Шенкер Груп. Пресата в САЩ опредяла Blackout, като най-добрият хард рок албум на годината.

„Имаше фази, когато атмосферата стана доста нервна белязана от постоянното настояване на Диркс, за това че трябва да се развиват като музиканти. Особено Франсис бе станал обект на сериозните му критики. Повече или по-малко в замяна, ние настоявахме, че и той трябва да стане по-добър продуцент.“

- Рудолф Шенкер

Отношенията между музикантите и техният продуцент Дитер Диркс, показват своите първи признаци на изхабяване след няколко години на работа в тясно сътрудничество, като взаимоотношенията му с Францис Буххолц и Херман Раребел изпадат в криза. Вследствие на това двамата биват помолени да си останат вкъщи, докато Скорпиънс пътуват до Стокхолм за да стартират записите на новия албум, а там им помагат с малък успех бившите музиканти от Рейнбоу - Боби Рондинели и Джими Бейн. Нещата между Дитер, Францис и Херман се изглаждат, и Скорпиънс влиза в студиото на Дитер в Кьолн за да запишат албума.

През 1984 г. Скорпиънс стават първата немска рок група, която изнася три последователни концерта пред 60 000 фенове в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк. По-това време участват с три албума едновременно в класациите на САЩ: Animal Magnetism, Blackout и новият им албум Love at First Sting.

С Love at First Sting, Скорпиънс достигат безспорно статута на рок-супер звезди. Албумът става златен и два пъти платинен в САЩ още преди да бъде издаден, след като предварително там се поръчват 600 000 бройки, изкачва се до номер шест в Билборд, продава повече от шест милиона копия и става техният най-добър албум, както и един от най-успешните рок албуми. Воден от хит-синглите „Rock You Like A Hurricane“ и „Still Loving You“ която се продава във Франция, като сингъл в над 1.7 млн. копия, през 2006 г. Ви Ейч Уан поставя песента на 22-ро място сред най-великите рок балади. Албумът е по върховете на класациите и става двойно платинен, а по-късно и тройно и е проектът с най-много хитове издаван някога от Скорпиънс. Някои магазини отказват да го продават заради обложката, на която са снимани голи мъж и жена. Ем Ти Ви завърта клиповете на „Rock You Like a Hurricane“, „Bad Boys Running Wild“, „Big City Nights“ и „Still Loving You“ в най-гледаното време и нарича германците „Посланици на рока“, а списание Ролинг Стоун ги определя, като „Героите на хеви метъла“. По-това време Скорпиънс влизат в ексклузивния клуб на 30-те най-велики рок групи по света.

Изпълнението на песента „Big City Nights“ по време на турнето в САЩ.

На последвалото турне, в САЩ групата изнасят повече от 100 концерта с четири месечен престой там. Световното им турне продължава повече две години и половина, изнасят над 200 концерта пред повече от 2 200 000 зрители. Изминават повече от 80 000 км с тяхнята 48 тонна техника, разпечатани са над 500 000 информационни плаката, а музикантите дават над 1000 интервюта. По време на концертите Херман Раребел използва около 1000 палки, Рудолф Шенкер, Матиас Ябс и Францис Буххолц докосват над 10 000 пъти струните на своите китари.

Gold Ballads в компилация, която е издадена по това време, тя съдържа пет балади на групата: „Still Loving You“, „Holiday“, „When the Smoke is Going Down“, „Always Somewhere“ и „Lady Starlight“. Албумът е издаден във всички части на света на плоча и компакт диск, влиза в класациите на Германия, Швейцария, Холандия и Португалия (като номер едно). Това е единствената компилация на Скорпиънс, която достига до първа позиция в класациите. Изданието получава платинен сертификат за отчетени световни продажби надминаващи един милион копия.

През 1985 година Скорпиънс свирят на едни от най-големите рок фестивали в света. Някои от тях са: Рок в Рио в Рио Де Жанейро през 1985 г. пред повече от 500 000 зрители, заедно с Куийн, Род Стюард, Уайтснейк, Ей Си/Ди Си, Айрън Мейдън и Ози Озбърн. В Стивънидж (Англия) на фестивала Кнебуорт, излизат на сцената с Дийп Пърпъл, Мийт Лоуф, ЮЕфО други. Два месеца по-късно на турнето си в САЩ групата излиза на два големи фестивала, като хедлайнери това са: в град Далас на стадион Котън Боул на 24 август с подгряващи групи и изпълнители - Дийп Пърпъл, Тед Нюджънт, Найт Рейнджър, Грим Рипър, Виктори и Бон Джоуви; седмица след това в Оукланд отново са хедлайнери с подгряващи групи - Виктори, Ингви Малмстийн, Металика и Рат.

След турнето решават да издадат втория си концертен албум —World Wide Live през 1985 г., като той достига до номер осемнадесет в Англия, номер четиринадесет в САЩ. Записван по стадионите в цял свят и издаден, когато Скорпиънс са на върха на славата си, това е нов огромен успех за групата. World Wide Live, веднага след издаването си се превръща във вторият най-успешен албум записан на живо в САЩ след този на Питър Фрамптън - Frampton Comes Alive! и третият най-продаван концертен албум в света със 7 000 000 продадени копия, след тези на Гарт Брукс - Double Live (21 000 000 копия) и Брус Спрингстийн - The E Street Band (13 000 000 копия).

През 1986 г. се присъединяват като ко-хедлайнери с Ози Озбърн и групите Моторхед и Деф Лепард на фестивала Монстърс оф Рок в Донингтън. Следват концерти в Будапеща, Стокхолм, Нюрнберг, Барселона и Мадрид, където са хедлайнери. В Нюрнберг с Ози Озбърн, Майкъл Шенкер Груп, Бон Джоуви, Деф Лепард и Уарлък откриват най-голямата рок сцена в Германия.

Концертите в СССР и разделянето с Дитер Диркс (1988 — 1989)

„Проблемът е, че имаше постоянни търкания между нас и продуцентът Дитер Диркс, което ни струваше много време и енергия. Мисля, че това беше най-вероятно заради един скандален албум издаден от нас и нашият продуцент. Дори и по време на записите ние знаехме, че това ще бъде последното ни сътрудничество с Диркс. Но ние също така разбирахме, че той има значителен принос за нашия успех. “

- Клаус Майне и Матиас Ябс

Въпреки търговският успех на следващият им албум Savage Amusement, проектът по записването му се отлага на няколко пъти. Причината е, че отношенията на групата с прoдуцентът Дитер Диркс напълно се изхабяват и се налага по време на записите двете страни да влизат в сериозни спорове, което от своя страна предвещава бъдещата тяхна раздяла.

Издаден през 1988 година, четири години след предшественика си, Savage Amusement представя по-полиран звук, близък до формулата, с която Деф Лепард постигат своя успех, като се изкачва до номер пет в Билборд, достига трета позиция в САЩ и първа в Европа, най-вече заради песните „Believe in Love“, „Walking on the Edge“ и „Rhythm of Love“, която, като сингъл достига до шеста позиция в САЩ. Savage Amusement се продава добре и за едни е разочарование, а за други — успех. Групата тръгва на турне с около 150 концерта в Европа и Северна Америка. През 1988 г. Скорпиънс стават втората западна група, която свири в бившия Съветски съюз (първата е Юрая Хийп през декември, 1987) с 10-те си концерта в Ленинград пред 350 000 фенове и издават видео озаглавено To Russia with Love and Other Savage Amusements. От 27 май до 30 юли 1988 са в Северна Америка с Ван Хален по стадионите, включително и на Джайънтс Стейдиъм в Ню Джърси. Групите, които също придружават Скорпиънс в САЩ са Кингдъм Кам, Металика, Докен и Ван Хален.

„	Нашите родители дойдоха с танкове, ние идваме с китарите си!	“
—Клаус Майне

Изпълнението на песента „Blackout“ на Фестивала на мира.

На другата година групата се връщат в СССР за участие на Московският музикален фестивал за мир: Moscow Music Peace Festival на стадион Ленин, като споделят сцената с групи, като Бон Джоуви, Мотли Крю, Скид Роу, Синдарела, Ози Озбърн и Горки Парк, на двата дни от концерта присъстват 260 000 зрители. Организаторът Док Макгий избира за хедлайнъри Бон Джоуви, като това се оказва лоша идея имайки в предвид, че Скорпиънс вече са били в Русия. Германците излизат на сцената преди Бон Джоуви и на практика подлудяват публиката, като същото не може да се каже за Бон Джоуви. Така печелят многобройни почитатели в Русия и оттогава неведнъж свирят там. По-късно Джон Бон Джоуви описва случката по следния начин: „Скорпиънс излязоха на сцената като огромни танкове и прегазиха всичко по пътя си.“

В края на 1989 година, през октомври излиза компилацията Best of Rockers 'n' Ballads, в която са включени най-добрите песни на групата в пердиода 1978 - 1988 г, както и сингълът „I Can't Explain“, който е кавър на на британците от Ху. Това е най-успешният сборен албум на Скорпиънс, който влиза в класациите на шест държави и получава пет златни и два платинени сертификата в Германия, Канада, САЩ, Финландия и Швейцария. Единствената нова песен „I Can't Explain“ всъщност е записана специално за албумът Stairway to Heaven/Highway to Hell, където изпълнителите участвали на Фестивала на мира в Москва, записват единствено кавъри, като всяка песен е на известен соло изпълнтел или рок група, които са починали след употреба на наркотици или алкохол.

„Вятърът на промяната“ (1990 — 1992)

Когато групата се връща в звукозаписното си студиото през 1990 година, Дитер Диркс вече е заменен от присъединилият се по същото време продуцент Кийт Олсън. Същата година е издаден Crazy World и в него звукът е по-суров. Албумът е изключително успешен и един от най-великите техни записи, рамкиран от големия си хит — баладата „Wind of Change“ (която се изкачва до номер четири в Билборд) и е първият номер едно албум на групата в Германия, там сингълът става златен а после и платинен. Сингълът достига първото място в класациите на общо единадесет страни по света. В САЩ песента получава златен статус. „Wind of Change“ олицетворява политическите промени в Източна Европа в края на 1980-те и началото на 1990-те години и края на Студената война. Малко след това е записана на руски и испански език и издадена, като сингъл. През 1990 г. е избрана за песен на мира по целия свят. Изданието заема 21-ва позиция отново в Билборд и се превръща в най-продаваният албум на групата. Песента „Hit Between the Eyes“ е включена към музиката на филма „Беглец“ от 1992, а „Send Me an Angel“ достига до четвърто място в Швеция. Тогава идва и поканата от лично от президента на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов през 1990 г. да свирят в Кремъл и досега са единствената западна група изнасяла концерт там. Това е последният студиен албум на най-успешният състав на Скорпиънс.

Crazy World Tour стартира на от 25 ноември 1990 и завършва на 5 ноември 1991 с близо 150 концерта в Европа, Северна Америка и Япония. На турнето, изнасят два концерта в Цюрих, след това в Дортмунд и в Олимпийската зала на Мюнхен. Двата концерта в Берлин са издадени след това на видеокасета озаглавена Crazy World Tour Live. Скорпиънс изнасят последователно два концерта в Лондон на Уембли, след това в Париж на Омниспорт де Берси. В САЩ отново, както през 1984 г. на два пъти свирят във форума на Лос Анджелис, а Моторхед открива тези два концерта, в цяла Северна Америка общият брой на техните концерти е 92.

На 21 юли 1990 г. откриват концерта на Роджър Уотърс Стената - на живо в Берлин с песента „In the Flesh?“ на Пинк Флойд по повод падането на Берлинската стена в Берлин на Потсдамер Плац. По време на шоуто, много други песни от албума The Wall са изпълнени от Брайън Адамс, Синди Лоупър, Уте Лемпер и Шиниъд О'Конър.

След издаването на Crazy World и последвалото му турне, дългогодишният басист на Скорпиънс Францис Буххолц напуска групата поради бизнес проблеми и различия в управленските решения, това се случва през декември 1991 година след концерт в Япония. На негово място идва Ралф Рикерман, който остава в групата до 2003 г.

През 1992 г. са гости на концерта на Уембли по повод почитането паметта на Фреди Меркюри, същата година получават Световни музикални награди за най-успешната немска рок група. Същата година ИЕмАй събират всичките най-популярни и успешни балади на Скорпиънс от 1978 г. до 1992 г. в ремиксираната компилация Still Loving You, към изданието е включена и „Living for Tomorrow“ - която е записана на живо в Ленинград на 28 април 1988 година. Този сборен албум влиза в класациите на осем държави, като във Финландия достига до трета позиция, както и при Best of Rockers 'n' Ballads и тази компилация получава златни и платинени награди.

Години на стилова промяна (1993 — 2003)

Скорпиънс във Финландия 2003 година.

Следва албумът Face the Heat от 1993 г., който също става златен, и заема 24-то място в Билборд. Стилът е бърз и енергичен, свързан с песните „Alien Nation“, „Someone to Touch“ и „No Pain No Gain“, преобладават и няколко балади „Under the Same Sun“, „Lonely Nights“ и „Woman“. Това е последният им студиен албум, в който стилът все още не е променен, и се доближава много до този от края на 1970-те и 1980-те. Критиката към албума обаче е доста отрицателна, наречен е с етикети, като шумен метал, разтърсващо крещящ и не свързан с обичайните класически и емоционални звуци от предишните техни албуми. Албумът не успява да достигне търговският успех на предишните техни албуми записвани с Франсис Буххолц, за първи път Скорпиънс трябва да полагат усилия на турнетата си в САЩ. Въпреки проблемите в САЩ, групата прави концерти в страни като Мексико, Аржентина, Бразилия, Чили и Венесуела. Майкъл Шенкер се появява на част от обиколката, като гост музикант.

Още една висока оценка за тяхната кариера идва, когато по покана на Присила Пресли, Лиза Мари Пресли и Майкъл Джексън през 1994 г. те изпълняват кавър версия на песента „His Latest Flame“ на Елвис Пресли в Мемфис, Тенеси. През 1994 Скорпиънс получават за втори път наградата Световни музикални награди на церемония в Монте Карло.

Малко след това тръгват на турне обикаляйки четири континента и издават албума Live Bites през 1995 г., записан в Ленинград, Сан Франциско, Мексико Сити и Мюнхен. Освен с включени песни от последните няколко албума също към изданието са прибавени „Living for Tomorrow“, „Edge of Time“, „Heroes Don't Cry“ и посветената на Руанда „White Dove“. След приключване на турнето ги напуска и Херман Раребел.

Вече с Ралф Рикерман като басист и Курт Крес като барабанист (но само за студийните записи), Скорпиънс издават Pure Instinct през 1996 г. Обложката от доста време при техните издания не е създавала проблеми, но в някои издания в САЩ е направена различна. Звукът е коренно променен след като отсъства рок звученето, както и текстовете, в които преобладават по концептуални теми. Песните от албума, с които Скорпиънс изразяват неща, които преди това не са присъствали в техният репертоар са: „When You Came Into My Life“, „You and I“, „Does Anyone Know“ и „Soul Behind the Face“. Заглавната песен „Wild Child“ e с най-твърдото звучене и се изкачва в рок класацията на САЩ до шестнадесета позиция, но е далеч от предишните им рок песни. Поради тези промени в музиката си, албумът заема незавидното 99-то място в Билборд.

За последвалото турне към групата се присъединява барабанистът Джеймс Котак от Лос Анджелис, освен обичайните изяви в Европа и Америка, където заедно с Алис Купър изнасят повече от петдесет концерта, Скорпиънс свирят в Малайзия, Тайланд и Филипините и стават първата международна хард рок група, която веднага след края на гражданската война в Ливан изнася концерт там, след това заснемат и видеоклипа към песента „When You Came Into My Life“ в Бейрут. Групата Готхард придружава Скорпиънс, като подгряващ изпълнител на европейското им турне, а през 1997 г. Скорпиънс участват на няколко фестивала в Южна Америка с Брус Дикинсън, Джейсън Бонъм Бенд и други. В Германия на фестивала Giants of Rock Festival са заедно с Мийт Лоуф. През същата година Клаус Майне участва в продуцираният от Ули Рот албум Sky of Avalon – Prologue to the Symphonic Legends за песента „Bridge to Heaven“. На следващата година музикантите са гости на бенефиса на Хосе Карерас и Клаус Майне пее заедно с него „Wind of Change“.

Eye II Eye е албум, който излиза през лятото на 1999 г. В него Скорпиънс експериментират с поп-техно мелодии и ритъм енд блус. Албумът отново е с много различно звучене и е една от причините Скорпиънс да позагубят част от славата си, натрупана през годините. В създаването на песните „What You Give You Get Back“, „Eye to Eye“ и „A Moment in A Million Years“ музикантите успешно съчетават драматичното и типично за Скорпиънс китарно соло при създаването на балади. Албумът се изкачва до 6-то място в Германия а сингълът „Mysterious“ до 26-то в Билборд.

Групата заминава на световно турне, като обиколката им минава през Европа и Северна Америка и участват на няколко големи рок фестивала, като този в Швеция на шведски рок фестивал с Дийп Пърпъл, Дио, Меноуър и Майкъл Шенкер Груп. Като част от това турне през 1999 г. по покана на Майкъл Джексън, те участват в концерта „Майкъл Джексън и приятели“ в Мюнхен.

Последната компилация на Скорпиънс, която постига успех с международно значение е Best, издадена на 21 септември 1999 година. Както Still Loving You от 1992 година така и Best влиза в класациите на осем държави. Единствено обаче този сборен албум и Best of Rockers 'n' Ballads имат получени по-повече от пет златни и платинени сертификата за своите продажби. По късно европейската общност на елитните творци награждава Best с европейска платинена награда за продадени повече от един милион бройки в Европа.

По покана на немското правителство, те изпълняват „Wind of Change“ с помощта на 166 челисти пред Бранденбургската врата в Берлин на 11 ноември 1999 г., когато се чества 10-та годишнина от обединението на Германия.

Следва Moment of Glory, записан в студио с Берлинската Филхармония в Хановер на ЕКСПО 2000, като там събират най-големите си хитове през годините и ги преработват в симфоничен вариант, подпомагани от Рей Уилсън от Дженезис за „Big City Nights“, Лин Лихти за съвсем новата „Here in My Heart“ и Дзукеро за „Send me An Angel“. Групата и Берлинската Филхармония изнасят концерт, който е издаден на Ди Ви Ди, и е предаван по телевизията по цял сват. Същата година, Скорпиънс изпълняват концерт пред 850 000 зрители на летището в Краков, Полша.

През 2001 г. излиза Acoustica —концертен акустичен албум, представящ преработки на повечето им песни, както и нови, записан е в Португалия, за критиката той е разочароващ от факта, че Скорпиънс не успяват да съчетаят акустичните китари с латино ритми. На музикалния пазар излиза в две версии — аудио музикален диск и DVD. След това, в родният си град Хановер правят концерт на Експо-Плаца, турнето им минава с концерти в Москва, на Олимпийския стадион в Сеул - Южна Корея и за първи път в Индия, в град Бангалор. В Леганес, предградие на Мадрид улица е кръстена с името Скорпиънс. В Бразилия, албумът Acoustica става златен а видео дискът платинен.

Същата година на Tour 2002 през март, Скорпиънс правят първият си концерт в Ямайка а после изнасят и няколко концерта в Европа, по-голямата част от турнето им минава през Северна Америка, където заедно с Дийп Пърпъл се редуват като хедлайнери. В края на година Скорпиънс стават първата западна рок група, която организира турне с четиринадесет концерта в цяла Русия включващо и бившите държави от ОНД простиращи се от Балтийско до Японско море. Изнасят концерти в по-големите градове от двете страни на Урал, градове които не са били известни, дори за руските организаторите на турнето. Някои от градовете са Волгоград, Самара, Екатеринбург, Новосибирск и Владивосток.

A Savage Crazy World — е видео, което излиза през 2002 г. то съдържа пълен запис от концерта на Скорпиънс при завръщането им у дома от турнето Crazy World Tour 1991, както и по-голямата част от техните видео клипове, включително руската версия на „Rock You Like a Hurricane“.

2003-та година започва с 38 концерта на Скорпиънс в Северна Америка, заедно с ко-хедлайнерите Уайтснейк и Докен. През май 2003 г. Скорпиънс изнасят концерт пред публика, включително 40 чуждестранни лидери в чест на тристагодишнина от създаването на Санкт Петербург. След това през септември заедно с президентския оркестър на Руската федерация изнасят концерт на Червения площад в Москва, този спектакъл е съпроводен от гигантско пиротехническо светлинно шоу, с този концерт групата попълва изявите си на някои от най-емблематичните места в Русия, а именно: Ленинград (Спортен и концертен комплекс - В. И. Ленин 1988 г.), Москва (Стадион Ленин 1989 г.) и изпълнението в Кремъл (1991 г.).

Връщане към оригиналния си стил (2004 — 2009)

Отляво - надясно: Клаус Майне, Матиас Ябс, Рудолф Шенкер и Павел Манцивода през 2009 година в България.

През януари 2004 г. групата обявява оттеглянето на басиста Ралф Рикерман, като го заменят с Павел Манцивода. Усещайки дългата липса на нов студиен албум, Скорпиънс издават Unbreakable през 2004 г. Това е най-тежката творба на групата от Face the Heat насам и я връща в желаната от всички форма с песни като „New Generation“, „Through my Eyes“, „Deep and Dark“, „Remember the Good Times“ и „Maybe I Maybe You“, получавайки похвали от критиката и публиката. С този албум музикантите се връщат към звученето си от края на 1980-те. Заедно с албума се появява и единственият сингъл от този период „Miracle“. Също през 2004 г., заедно с Майкъл Клейтън записват кавър-сингъла „You Are the Champion“, песен посветена на Михаел Шумахер. В началото на 2006 г. издават запис от концерта си във Виена One Night in Vienna, включващо четиринадесет песни и пълна документална история на групата.

Следва запис на концерт, този път във Вакен, озаглавен Live at Wacken Open Air. На този концерт, както и на много други през 2006 и 2007 година, музикантите се събират на сцената със старите си колеги Херман Раребел, Майкъл Шенкер и Улрих Джон Рот.

През есента на 2006 г. започват записите на новия студиен албум Humanity Hour I. В началото на 2007 г., Скорпиънс заминават за Лос Анджелис за миксирането на албума. Три месеца по-късно, през март, изпяват новия си хит „Humanity“ в Брюксел по повод 50 години Европейски съюз. С промоцирането на тази песен албумът се очаква с огромен интерес сред феновете на групата. Месец по-късно дискът е вече на пазара. Humanity Hour I е класически концептуален албум с добре обмислени текст и музика отнесени към тъмната страна на света, както и за „войната“ между човека и робота, базиран на оригиналната концепция на Дезмънд Чайлд и футуристът Лиам Карл. Албумът застава на първо място в класациите в Гърция и става най-добрият им албум от ерата на Crazy World досега. На обложката за първи път от 33 години е използван различен шрифт за изписване на името им.

Следващото турнe за представянето на албума, Humanity Tour е през 2007 - 2009, то минава през 36 страни и са включени общо 164 концерта. Започва на 2 март 2007 г. с концерт в Държавния дворец в Москва, след това заминават за Северна Америка, където изпълняват 6 концерта в Канада и 33 в САЩ. На 18 юни 2007 г. в Атина излизат на стадион Караискакис, където са свирили две години по-рано. През декември 2007 г. изнасят три концерта в Индия, включително в Мумбай и Бангалор, по-това време Ули Джон Рот участва на няколко техни концерта, като този в зала Зенит в Париж. В края на 2007 г., на двадесети декември, Скорпиънс изнасят концерт за елита на силите за сигурност на Русия в Кремъл. Поводът е честването на 90-та годишнина от основаването на ВЧК — предшественик на КГБ. Групата твърди, че те все пак са изпълнили коледен концерт, и че по никакъв начин не показват знак на почит към комунизма или миналото на Русия. В публиката са Владимир Путин и Дмитрий Медведев.

През 2008 г. в Страсбург заедно с Ули Джон Рот, Херман Раребел и Руди Ленърс изнасят концерт. По време на турнето, групата отново е в Русия и изпълнява 12 концерта. Скорпиънс участват и в рок-акустичната обиколка на Бразилия, Мексико и Тринидад и Тобаго. Андреас Кисер от Сепултура и други бразилски музиканти им партнират в акустичните части на спектаклите.

В края на 2008 година през декември, оригиналната снимка с голото момиче на обложката на албума Virgin Killer отново поражда спорове, когато британската фондация за наблюдение над интернет (IWF) поставя определени страници от Уикипедия в своя черен списък, тъй като се счита, че изображенията могат да бъдат "потенциално незаконни" и нарушават британският закона за закрила на децата от 1978 г. Това довежда до ситуацията в която, по-голямата част от хората в Обединеното кралство са възпрепятствани да редактират свободно в Уикипедия, за което се налага голям обществен дебат. Решението е отменено от IWF след четири дни.

На 21 февруари 2009 Скорпиънс, получават наградата ECHO Honorary Award за цялостен принос. Журито признава успешната кариера на немската рок група, с въздействието и върху съвременната музикална култура, както и в създаванто на глобалния химн „Wind of Change“ написан за Студената война. Наградата е връчена от боксьорът Владимир Кличко в Берлин в залата O₂ World, като на финала на церемонията се състои изява на групата с песните „Big City Nights“, „Rock Your Like a Hurricane“ и „Wind of Change“.

През месец октомври 2009 година излиза DVD-то Amazonia – Live In The Jungle. Концертът е записан в Бразилия с подкрепата на световната природозащитна организация Грийнпийс.

Последният албум и оттеглянето им 2010 —

В началото на 2010 година, на 24 януари в официалния сайт на групата се съобщава, че на деветнадесети март ще излезе последният техен албум Sting in the Tail. В съобщението също така се казва, че Скорпиънс тръгват на турне — Get Your Sting and Blackout World Tour, което ще продължи до 2012 година, и след това ще прекратят своята музикална кариера.

„	Искаме да прекратим съществуването на Скорпиънс на висок глас. Изключително благодарни сме за това, че все още имаме една и съща страст към музиката, както в самото начало. Ето защо, точно сега ние сме съгласни, че сме стигнали края на своята кариера. Искаме нашите фенове да бъдат първите, които научват това. Благодарим ви за непрестанната подкрепа през годините!	“
—Скорпиънс

Скорпиънс на концерт в Минск, Беларус през 2010 година.

Албумът е издаден по план от Сони Мюзик с продуценти Микаел Норд и Мартин Хансен, както и с подкрепата отново на Кристиян Колоновитс. Стилът на албума се доближава изключително много до изданията им през 1980-те години, тоест мелодичен хеви метъл, към който са прибавени отново балади. За разлика от предходния албум, този не се откроява с концептуални теми и се залага предимно на класически рок изпълнения. „The Good Die Young“ е песен написана за войната в Близкия изток, като в нея на Клаус Майне партнира бившата вокалистка на Найтуиш - Таря Турунен поканена специално за песента, това е първият издаден сингъл.

Албумът влиза в Билборд Топ 200 на 23-то място, отбелязвайки най-високата дебютна позиция на групата в САЩ за последните повече от двадесет години, Sting in the Tail влиза също и в класацията на Билборд за Хард рок албуми, заемайки втора позиция. Следващият сингъл „Raised on Rock“ се изкачва до номер две в Класическия рок чарт на Билборд и допринася за техният списък с хитове в САЩ като „Rock Your Like A Hurricane“, „Wind Оf Change“ и „No One Like You“ другите песни „Sting in the Tail“, „No Limit“ и „Turn You On“ са типичните рок песни в изданието.

В подробно интервю дадено от Клаус Майне за радио Зи-Рок, разказвайки факти около албума той споменава как се е стигнало до създаването на баладата „SLY“, песента е написана по-повод големият успех на „Still Loving You“. Във Франция през 1984 - 1985 години, и във връзка с бейби бумът по-това време там е кръстено момиче с името Sly, родено през 1985.

Sting in the Tail се оказва изключително успешен и за кратко време става златен в Германия, след като минава границата от 100 хиляди продадени бройки. Том Юрек от Allmusic обръща паралели за успеха на групата в края на 1970-те и началото на 1980-те и стига до заключението, че Скорпиънс могат да се гордеят пред в феновете си с този албум. На 6 април 2010 година получават и звезда на Рок стената в Холивуд, като се нареждат сред имената на Елвис Пресли, Ерик Клептън, Карлос Сантана, Еди Ван Хален, Би Би Кинг и групи, като Ей Си/Ди Си, Кис, Блек Сабат и други. В следващият месец на 18 май получават наградата "Рок Легенди" на Световните музикални награди за изключителен принос в развитието на рок музиката лично от принца на Монако - Албер II. Скорпиънс завършват 2010 година с направени над 88 концерта в над 20 държави и получени осем награди.

Последният им студиен албум Sting in the Tail, в началото на 2011 година е избран и за албум на 2010 година. По-късно през същата година в класация направена от сайтът metalstorm и след проведено гласуване, албумът е избран за най-добър албум на 2010 г. в категория хард рок.

Във връзка с юбилейният 80-ти рожден ден на Михаил Горбачов, Скорпиънс присъстват на неговото празнуване в Роял Албърт Хол в Лондон на 30 март 2011 година. Групата изпълнява песента „Wind of Change“ заедно с Лондонският симфоничен оркестър, а след това излизат на сцената с Пол Анка и Андрей Макаревич.

По време на турнето Get Your Sting and Blackout World Tour през месец юли, Клаус Майне обяснява в интервю пред Араб Нюз, че Скорпиънс подготвят и ще издадат през 2011 година DVD в 3D вариант съдържащо видео материали от концерите на групата в Германия; освен това по-късно същата година групата планира да издаде албум със записани класически песни от 1960-те. Също така през 2013 година е планирано да излезе документален филм, който ще бъде излъчен по „Дойче веле“, а след това ще бъде издаден и на DVD. Във филмът ще бъдат включени кадри от последното турне на Скорпиънс.

Новият видео албум Live in 3D - Get Your Sting & Blackout излиза през месец октомври в, той е записан на Blu-ray диск (3D Blu Ray DTS HD) в Саарбрюкен на 15 април 2011 година, с помощта на единадесет камери; заедно с него излиза и петият концертен албум на групата - Live 2011 - Get Your Sting & Blackout, който също съдържа песни от концерта в Саарбрюкен. През 2011 година, в средата на турнето Get Your Sting and Blackout World Tour Скорпиънс издават студийният албум Comeblack. Comeblack е албум трибют, който съдържа кавър песни от 1960-те години на групи като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Ти-Рекс и няколко други изпълнителя. Освен това в албума са включени наново записани няколко песни от класическият период на групата, а именно „No One Like You“, „Blackout“, „Rock You Like a Hurricane“ и други.

На 22 октомври 2011 година, Скорпиънс изнасят концерт в Двореца на Спорта Берси в Париж. Преди представлението всичките членове на групата са наградени със златни платиери заради общо седемте изнесени концерта на Скорпиънс в тази зала, както и заради това, че са първите музиканти изнесли концерт няколко дни след откриването ѝ на 29 февруари 1984 година.

2012 година започва с последната част от прощалното турне на групата под мотото „Final Sting“, Скорпиънс изнасят концерти в Европа, Северна Америка, Централна и Южна Америка и Азия. В Германия турнето минава през Щутгарт, Франкфурт, Мюнхен и Оберхаузен. През лятото на същата година Скорпиънс отново заминават за Северна Америка, където изпълняват общо 21 концерта включително в Стейпълс Център в Лос Анджелис. Въпреки продължаващите слухове за раздяла на музикантите, китаристът Матиас Ябс казва през „AZ Central“ на 12 юни 2012 година, че Скорпиънс изобщо не се разделят. Един месец по-късно, отново Матиас Ябс обяснява пред списание Билборд, че групата работи по албум, който ще съдържа неиздавани песни, записани за албумите Blackout, Love at First Sting, Savage Amusement и Crazy World и планират да го издадат през 2013 година.

Стил и влияния

Стилът на групата

Рудолф Шенкер с характерният за него стил „Шенкер-ротор“.

В младежките си години, Рудолф Шенкер казва, че е много повлиян от групи като Ролинг Стоунс, докато Клаус Майне е симпатизирал на такива като Бийтълс, и в двата случая предпочитаният от тях рок е бил по-малко агресивен. През годините Шенкер поддържа определен характерен стил с китарата си, особено в изпълнение на няколко сола, като „Still Loving You“ и „Wind of Change“ (Матиас Ябс за разлика от него има елегантен и бърз стил характерен за 1980-те). Освен това, групата ще възприема доста бързо тези влияния. Дебютният им албум Lonesome Crow, е силно примесен с краутрок популярен по това време в Германия. С втория си албум, Fly To the Rainbow Скорпиънс, започват да изчистват повече рока, с който са известни (пример е песента „Speedy's Coming“). В следващият си албум, In Trance, групата определено се откроява само краутрок силно изразен, като хард рок. Влиянието на продуцента Дитер Диркс в групата, променя музикалният стил в по-дълбок и по-лиричен. По това време музиката на групата създавана и от китарата на Улрих Рот се характеризира, като нео-класицизъм, той пък е повлиян от Джими Хендрикс. Останалите изпълнители, които са повлияли на Скорпиънс са групи, като: Лед Цепелин, Дийп Пърпъл и Джими Хендрикс. Скорпиънс възприемат един вид синтез от стиловете на тези групи, които развиват мощен и мелодичен рок, често примесен с прогресивен рок. Като тези събрани факти се примесват с гласа на Клаус Майне, подкрепяни от солата на Рудолф Шенкер и мощните рифове на Улрих Рот.

След напускането на Рот група прави повратен ход в кариерата си и в модернизацията на стила си. Тази промяна се наблюдава в албума Lovedrive от 1979 г. и се дължи на решителния принос на новият китарист Матиас Ябс, който свири по-мелодичен рок от този на Рот и по-близък до стила на Ван Хален, както и че напускането Рот позволява на Рудолф Шенкер и Клаус Майне да поемат контрола над състава и създаването на песните. Този звук ще се развива и ще стане синоним на международния успех на групата. Албумът Savage Amusement от 1988 г. е направен повече с търговска цел, тоест по-малко рок и повече съвременни стилове. Това се оказва незначителен факт за последвалият успех на албума, но все пак малко преди да влязат в студио за новия албум те се разделят с досегашният си продуцент Дитер Диркс. Crazy World излиза през 1990 г., и с него Скорпиънс се връщат към класическия си звук, но въпреки това някои критици смятат, че се доближават много до Гънс Ен' Роузис, въпреки това може да се отбележи, че в композициите им се наблюдават сурови китарни рифове със звук близък до Blackout и Love at First Sting. След като Crazy World се оказва изключително успешен, Скорпиънс започват да загубват своята популярност на мелодична рок група в ползва на грънджа, и през годините на няколко пъти ще се опитват да сменят стила си. В осем от десет песни написани от Клаус Майне текстът се отнася за любовта.

В албумите между 1993 - 2001 г., Скорпиънс опитват да създават много по-различни стилове, които не са характерни с типично рок звучене, това обаче не попречва на албумите от този период Face the Heat, Pure Instinct, Moment of Glory и Acoustica да получат златни и платинени награди. Unbreakable излиза през 2004 г. и с него се връща и оригиналното звучене на немската група. Завръщането на рок сцената продължава с Humanity Hour I (албум, който все пак съдържа съвременни откъси, като нео метъл). В началото на 2010 г. издават и последният си албум Sting in the Tail, който е едно към едно копие на тяхното звучене от 1980-те.

Влияние и наследство

Скорпиънс се смятат за едни от пионерите в рок музиката, с продадените си на 100 милиона албума, от които 10,5 милиона в САЩ. Това е най продуктивната немска група от континентална Европа. И е първата не англо саксонска рок група, която постига успех с международно значение и проправя път за други такива групи от страни като Германия, Бразилия и Скандинавия. Германците повлияват на много групи и заедно с Ван Хален, Аеросмит и Ей Си/Ди Си определят специфичното звучене на рок музиката през 1980-те. Тяхната музика, песни, смесване на рифове съчетани с електрическа китара, повлияват на стила на групи, като Металика, Смашинг Пъмпкинс, Докен, Деф Лепард, Айрън Мейдън, Бон Джоуви, Алекс Сколник и Гънс Ен' Роузис. Групи и изпълнители, като Металика, Ван Хален, Бон Джоуви, Айрън Мейдън и Деф Лепард в ранните си години редовно излизат на сцената, като подгряващи групи на Скорпиънс. Някои от най-известните немски групи включително Рамщайн и Едгай пробиват на межуднародния музикален пазар благодарение на това, че Скорпиънс са успели да се наложат в световен план повече от десетилетие преди това.

Известни изпълнители, които са правили техни кавъри са: Роб Халфорд (за „Blackout“), Систъм ъв а Даун (за „Coming Home“), Брус Дикинсън (за „The Zoo“), Хелоуин (за „He's A Woman – She's A Man“), Чилдрън ъф Бодъм (за „Don't Stop at the Top“), Ингви Малмстийн (за „The Sails of Charon“), Терион (за „Polar Nights“), Грийн Дей (за „Rock You Like a Hurricane“), Мотли Крю (за „Another Piece of Meat“), Соната Арктика (за „Still Loving You“), Стратовариус (за „Blackout“) и Клаус Вундерлих (за „Send me an Angel“). Българската естрадна певица Мими Иванова прави кавър версия на песента „Holiday“ заедно с група Старт през 1985г., с текст на български език („Когато Си Отиваме“). Тяхната формула съчетава рок и балади, които определят успеха и властта на баладите в рок музиката. Lovedrive, Blackout и Love at First Sting са едни от най-добрите рок албуми, като цяло в музиката, а концертните Tokyo Tapes и World Wide Live се считат за едни от най-добрите живи рок изпълнения.

Скорпиънс са класирани на 26-то място сред най-великите метал групи. Музикалният телевизионен канал Ви Ейч Уан поставя групата на 46-то място в своята класация на 100-те най-добри хард-рок групи. Същата телевизия класира песента им „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади а „Rock You Like a Hurricane“ на осемнадесето място в класацията за 100-те най-добри хард рок песни.

„Wind of Change“ е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, в родната Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия, Песента се задържа общо 55 седмици в немските класации, единадесет от които като номер едно. „Wind of Change“ заема четиринадесето място сред най-популярните хитове в Германия според прекараното време в класациите.

Издадения техен албум през 1990 година Crazy World остава общо 64 седмици в класациите в Германия (седем като номер едно) и 73 седмици в класациите в САЩ. За своите продажби по цял свят Crazy World е награден с един сребърен, единадесет златни и десет платинени сертификата в десет държави.

Скорпиънс са прекарали със своите албуми, компилации и сингли най-малко 3147 седмици в класациите на над 30 държави.

Техните песни „No One Like You“, „Rock You Like a Hurricane“, „Still Loving You“ и „Rythme of Love“ присъстват в класацията на Билборд за 100-те най-добри хард-рок песни на 1980-те, „I'm Leaving You“ влиза в същата класация направена от Buzzle, в 100-те най-велики хеви метал песни „Rock You Like a Hurricane“ е на 64-то а „Blackout“ на 98-мо. „Rock You Like a Hurricane“ пък е поставена на четвърто място сред най-великте китарни рифове на всички времена, и на 31 място при най-великите 40 метъл песни. Интернет сайтът Squidoo поставя две песни на Скорпиънс в своята класация за десетте най-добри рок песни на 1980-те, съответно „Rock You Like a Hurricane“ е на осма позиция, а „Still Loving You“ заема шеста.

При 100-те най-велики хеви метал албума Blackout заема 63-то място а Love at First Sting 95-то. В класациите на Fast 'n' bolbous при най-великите метал албуми, изданията на Скорпиънс, които присъстват са: Lovedrive (15-то място), Virgin Killer (20-то място), In Trance (26-то място), Tokyo Tapes (28-мо място), Animal Magnetism (255-то място), Blackout (284-то място) и Taken By Force (450-то място), другата тяхна класация, която включва албуми на Скорпиънс, е най-добрите хеви рок албуми - Tokyo Tapes (67-мо място), Fly to Тhe Rainbow (236-то място) и Lonesome Crow (423-то място). В общата класация на Fast 'n' bolbous за 1000-та най-добри албуми от 1965 г. насам, изданията които присъстват са Lovedrive (622-ро място) и Virgin Killer (830-то място). През 2011 година албумът Blackout е класиран от guitarworld на първа позиция в класацията за десетте най-добри китарни албума на 1982 година.

Някои от най-големите техни хитове, многократно участват в юбилейни албуми, компилации и сборни албуми от типа на „най-доброто“ издавани от други музикални компании, като някои от тях са: Best of 1980-1990, Masters of Metal: It's Alive!, Today's Hottest Hard Rock, 80's Greatest Rock Hits Vol. 9: Hard Rock, World Cup 94, Power and the Glory, Soft Rock: 36 Classic Rock Ballads, Youth Gone Wild: Heavy Metal Hits of the '80s, Vol. 1, Finest of Hard Rock Vol. 3, Best of 80's Metal, Billboard Top Album Rock Hits 1982, Power Ballads, VH1: The Big 80's Big Hair, Pure 80's Rocks.

Обложките на албумите, които доста често през годините са им създавали проблеми влизат в най-различни класации, като някои от тях са: Топ десет на най-противоречивите обложки на всички времена - Lovedrive (пето място), Най-лошите обложки на всички времена - Virgin Killer (първо място) и Lovedrive (дванадесето място) и Най-добрите обложки на всички времена - Virgin Killer (четвърто място). Virgin Killer се поставя на 6-то място при Най-лошите обложки на всичко времена, в класация направена от списание two.one.five.

Списание Ролинг Стоун ги нарича Герои на хеви метъла. В американско проучване от края на 1990-те проучващо коя музика се слуша, докато двойките правят секс в колите си, Скорпиънс са на второ място след Аеросмит, именно със своите балади германците пробиват в Америка. Заедно с Куийн са първите групи, които получават наградата Ехо за изпълнител на годината от 1992.

Световно известният автор Паулу Коелю се обявява, като фен на групата, както и актьора Бен Стилър. Професионалният хокеен отбор от Хановер основан през 1975 година под името „Ведемарк“, официално през 1996 г. е прекръстен на „Хановер Скорпиънс“ в чест на музикантите.

В други проекти

Музикален театър

Песента на Скорпиънс „Wind of Change“ се появява в извън Бродуейската продукция Power Balladz.

Цифрова област

През 2007 Activision пуска музикалната видео игра Guitar Hero Encore: Rocks the 80s, като в саундтрака е включена песента „No One Like You“. Същата песен се появява и в играта на Конами - Rock Revolution от 2008. „Rock You Like a Hurricane“ е широко разпространена песен в няколко видео игри, включително: Grand Theft Auto: Vice City Stories, Guitar Hero III: Legends of Rock, The Simpsons Game и NHL 10. Японската компания Сони включва „Sails of Charon“ в своята видео игра Gran Turismo 5 през 2010 година. „Wind of Change“ влиза в саундрака на играта SingStar Rocks! през 2006 г. и е използвана в трейлъра на Call of Duty: Black Ops - Berlin Wall през 2011 г.

Кино и телевизия

Песента „Rock You Like a Hurricane“ остава в поп културата на Северна Америка и се използва в многобройни шоу програми и филми, включително Aqua Teen Hunger Force, Семейство Симпсън, Trailer Park Boys, Jawbreaker, Knocked Up, Little Nicky, The Cleveland Show, и Role Models. Също така се използва често в телевизионни реклами и други промоции, включително и в Blades of Glory, The Iron Giant, Human Weapon и Monsters vs. Aliens.

Песни и албуми на Скорпиънс се използва многократно в озвучаването на филми. Някои от тях са: „Rock You Like a Hurricane“ (в Knight and Day, Bait & Switch, Spring Breakdown, Role Models и Race the Sun), „Wind of Change“ (в Gentlemen Broncos, Manta Manta и Willkommen Österreich ep.1), „Loving You Sunday Morning“ (в Spun), „No One Like You“ (в Ash Wednesday), „Send Me An Angel“ (в Lancelot: Guardian of Time), „Under the Same Sun“ (в On Deadly Ground), „Hit Between the Eyes“ (във Freejack), Lonesome Crow (в Das kalte Paradies), Animal Magnetism (в The Wrestler), и „Still Loving You“ (в Bordello of Blood). „Rock You Like a Hurricane“ също влиза във филмът мюзикъл Rock Of Ages, както и в шестнадесети епизод от втория сезон на сериалът Ориндж Каунти. През 2011 година песента им „Hurricane 2000“ от албума Moment of Glory е включена в трейлъра на филма Елитни убийци.

Кока Кола използва в своя реклама „Wind of Change“ през 1990 в Австралия.

Спорт

„Rock You Like a Hurricane“ редовно се използва в спортни състезания, като е неофициален химн на редица отбори, включително Университета на Тълса, Miami Hurricanes, Carolina Hurricanes, Бъфало Сейбърс (които използват оркестралната версия от 2000 година) и JYP. През 2006 г. песента предизвика полемика, когато се използва от Tampa Bay Buccaneers от мажоретки на полувремето по време на мач срещу New Orleans Saints. Това се определя, като проява на лош вкус, като се имат предвид големи щети, причинени на Ню Орлиънс от урагана Катрина. Университета в Чикаго, Scavenger Hunt използва песента през 2006 за свое мото.

Цензурата

Дългата история на Скорпиънс е съпровождана и с почти постоянна цензура върху обложките на албумите и компилациите им. Първата обложка, която е цензурирана е на албума In Trance от 1975 година, на корицата е снимана жена, коленичеща върху китара с разголена дясна гърда, така произведението на фотографа Михаел фон Гимбут се оказва неприлично и се налага гърдата на жената да бъде затъмнена, когато албумът се издава на американският пазар. Въпреки това, още през следваща година излиза Virgin Killer, на която корица е снимано напълно голо десет годишно момиче на име Джаклин, обложката представлява счупено стъкло точно върху половите ѝ органи и така те са засенчени. Поради това, че на американският пазар по-този начин не може да се продава един албум, звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс сменя обложката с нова, на която са снимани всичките членове на групата. Третият пореден албум със скандална обложка е Taken by Force от 1977 година, корицата отново е изработена от Михаел фон Гимбут и предизвиква недоволство в САЩ и няколко други страни, защото показва стрелба между двама мъже на военно гробище и затова тя също е сменена. През 1978 година излиза и първата компилация на групата - Best of Scorpions Vol. 1, тя също е със скандална обложка, на която е изрисувано женско голо дупе по което лази черен скорпион. В Япония и САЩ този албум е с променени обложки, но въпреки това в Япония отново на обложката се вижда женско голо дупе.

След раздялата на групата със звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс, списъкът с неприличните обложки продължава. През 1979 година излиза Lovedrive на която корица са изобразени мъж и жена седнали в задната част на кола. Скандалността се изразява в това, че едната ръка на мъжа е вкопчена в дясната гърда на жената и така тя е разпъната сякаш е дъвка. Обложката е създадена от Сторм Торгерсен за авторитетната дизайнерска къща Хипнозис, но това не попречва в началото албумът да се продава опакован в черна хартия а по-късно и самата обложка да бъде заменена с друга, на която се вижда син скорпион на черен фон. Година по-късно и корицата на Animal Magnetism предизвиква противоречия, поради това, че показва коленичеща жена пред изправен мъж. Все пак тя не е променена. Няколко години по-късно и обложката на Love at First Sting се налага да бъде променена с нова „изчистена” за да може албумът да бъде издаден в САЩ. Последните два албума, за които се изработват нови обложки само обаче в САЩ, са Pure Instinct (заради голите мъж, жена и дете в клетка заобиколени от животни) и тази на компилацията Deadly Sting: The Mercury Years от 1997 година.

Скорпиънс в България

Скорпиънс на последния си концерт в България през 2010 година.

История на гостуванията им

Това е втората западна рок група, която прави концерт в България след промените на десети ноември 1989. До момента са гостували в България пет пъти, като са се състояли четири техни концерта, На пресконференцията преди първата тяхна изява в България през 1993 г., Рудолф Шенкер казва на журналистите да говорят по-силно, защото той е рок музикант и не чува добре, причината е все още останалата цензура в журналистите от потискащият режим преди 1989.

„	Моля за внимание! Аз съм рок музикант и не чувам чак толкова добре, така че бихте ли могли да говорите малко по-силно!	“
—Рудолф Шенкер

Вторият им концерт е през 2005 г., когато участват във фестивала Калиакра Рок Фест, в Каварна. През 2006 г. гостуват в Шоуто на Слави, а на следващия ден отменят концерта си в Стара Загора няколко часа преди започването му. Третият им концерт е отново на Калиакра Рок Фест, също както и предния път, като хедлайнери. В началото на 2010 г. бе насрочен техен концерт за 9 октомври 2010 г. в София, предварително на 7 октомври той е отменен поради влошеното здраве на Клаус Майне. В официалният сайт на групата, и в интернет излиза видеообръщение от Рудолф Шенкер и Матияс Ябс с извинение към феновете в България. След оздравяването на Клаус Майне, отново в интернет се появява ново видеообръщение този път и с Клаус Майне, в което се посочва новата дата за концерта им в България. Отмененият концерт е преместен за 25 октомври същата година, като това е последният техен концерт в България.

Концертите

1. София, стадион Васил Левски 19 септември 1993 г. - между 60 000 и 70 000 зрители.
2. Каварна, стадион Калиакра 6 септември 2005 г. - 15 000 зрители. Подгрява група Б.Т.Р.
3. Стара Загора, стадион Берое 23 юни 2006 г. - Отменен. Евентуален подгряващ изпълнител Аксел Руди Пел.
4. Каварна, стадион Калиакра 2 юли 2009 г. - 20 000 зрители. Подгряващи групи Едгай и Блайнд Гардиън.
5. София, стадион Академик 25 октомври 2010 г. - 20 000 зрители. Подгряваща група Ахат.

Рудолф Шенкер с „Rock Your Life“

В началото на месец октомври 2010 г. в България е преведена и издадена книгата на Рудолф Шенкер - Rock Your Life, в която той разкрива как точно Скорпиънс се превръщат в една от най-успешните рок групи, същата книгата става номер едно по-продажби в България за месец ноември. В денят преди концерта на групата в София, той е поканен от издателство Махалото да представи своята книга, като това е обвързано и с раздаване на автографи от него върху книгата.

Членове на състава през годините

Галерия

Рудолф Шенкер	Клаус Майне	Михаел Шенкер	Францис Буххолц	Херман Раребел	Матиас Ябс	Павел Монцивода

Джеймс Котак

Кликнете върху миниатюрата, за да уголемите изображението.

Дискография

Студийни албуми Lonesome Crow (1972) Fly to the Rainbow (1974) In Trance (1975) Virgin Killer (1976) Taken by Force (1978) Lovedrive (1979) Animal Magnetism (1980) Blackout (1982) Love at First Sting (1984) Savage Amusement (1988) Crazy World (1990) Face the Heat (1993) Pure Instinct (1996) Eye II Eye (1999) Moment of Glory (2000) Unbreakable (2004) Humanity Hour I (2007) Sting in the Tail (2010) Comeblack (2011)

Концертни албуми Tokyo Tapes (1978) World Wide Live (1985) Live Bites (1995) Acoustica (2001) Live 2011 - Get Your Sting & Blackout (2011)

Трибюти на Скорпиънс

Издадени са няколко албума с кавъри на песни на Скорпиънс в изпълнение на различни музикални групи.

• „Covered Like a Hurricane: A Tribute to Scorpions“
• „A Tribute to the Scorpions“ (Nuclear Blast, 2000 г.)
• „Another Piece of Metal: Tribute to Scorpions“
• „Tribute to the Scorpions: Six Strings, Twelve Stings“

Турнета

• Lonesome Crow Tour 1972 - 1973
• Fly to the Rainbow Tour 1974
• In Trance Tour 1975 - 1976
• Virgin Killer Tour 1976
• Taken by Force Tour 1977 – 1978
• Lovedrive Tour 1979
• Animal Magnetism Tour 1980 - 1981
• Blackout Tour 1982 – 1983
• Love at First Sting Tour 1984 – 1986
• Savage Amusement Tour 1988 – 1989
• Crazy World Tour 1990 – 1991
• Face the Heat Tour 1993 – 1994
• Pure Instinct Tour 1996 – 1997
• Eye to Eye Tour 1999
• Moment of Glory Tour 2000
• Acoustica Tour 2001
• Tour 2002 2002
• Tour 2003 2003
• Unbreakable Tour 2004 – 2006
• Humanity Tour 2007 – 2009
• Get Your Sting and Blackout World Tour 2010 –

Награди и отличия

• 1975: Най-добрата немска група
• 1976: Албум на годината в Германия за „Virgin Killer“
• 1979: Наградата на списание Плейбой — Обложка на годината за „Lovedrive“
• 1985: Влизане в „Златната книга“ на Хановер
• 1985: „Златна Европа“
• 1986: Сребърна „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл
• 1991: Златна „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл
• 1991: Покана за посещение в Кремъл, от партийния лидер Михаил Горбачов
• 1992: Бронзова „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл
• 1992: Световни музикални награди за „Най-успешната немска рок група извън Германия“
• 1992: Награда „Ехо“ за най-добра национална група
• 1992: „Златна Европа“
• 1994: Световни музикални награди категория: Най-добър изпълнител от Германия
• 1998: Радио Регенбоген: награда „Rock International“
• 1999: RSH Gold за изпълнението на песента „Wind of Change“
• 2000: Значка „Граждани на Хановер“
• 2000: Влизане в „Златната книга“ на Хановер
• 2000: Награда „Култура“ на град Хановер
• 2001: Улица с името „Скорпиънс“ в град Леганес, Испания
• 2003: „Опел Спийдстър модел - Скорпиънс“ направен от автомобилната марка Опел (ограничени 80 копия с включена китара Flying V)
• 2005: Канал Зи Де Еф, награда в категория: „Популярни песни“, песен на хилядолетието за „Wind of Change“
• 2008: Бокс асоциацията WBC - почетни посланици на мира през годините, и усилията за запазване на единството и мира по света
• 2009: „Наградата Ехо“ за цялостен принос
• 2009: Проучване на „StepStone“ за последните 60 години в Германия, Скорпиънс са избрани със 17,5% за най-популярната музикална група в Германия
• 2009: Унгария: награда „Börze“ в категория за цялостно творчество в музиката, списание „Lemezbörze“
• 2009: „Златна кокошка“ категория: „Ehrenpreis Wendesong“
• 2010: Звезда на „Рок стената в Холивуд“ в Лос Анджелис
• 2010: Световни музикални награди категория: Рок Легенди
• 2010: Награда за цялостен принос от списание Vegas Rocks! в категория: Рок групи
• 2010: Специална марка със Скорпиънс за турнето в Бразилия, издадена от бразилските пощи.
• 2010: Марка бира Скорпиънс в Боливия.
• 2010: Мъже на годината: Награда в категория за цялостен принос от списание GQ
• 2010: Награда за цялостен принос от Hardrock Café в Кьолн
• 2010: Две златни китари в стила на легендарните Flying V от Херберт Енгелхард в Нюрнберг
• 2011: Албум на 2010 година „Sting in the Tail“
• 2011: Радио Регенбоген: награда за цялостен принос „Lifetime Rock“
• 2011: Албум на 2010 година „Sting in the Tail“ в категория хард рок
• 2011: Награда от асоциацията на немските автори на музика (GEMA) категория Рок състав: Клаус Майне, Рудолф Шенкер, Матиас Ябс
• 2011: Пионери на поп музиката: награда за цялостен принос връчена на фестивала SWR3-New-Pop-Festival в Баден Баден
• 2011: Награда на списание „Classic Rock“ - „Metal Guru“
• 2011: Пет златни платиери за седемте концерта на групата в Двореца на спорта Берси в Париж.
• 2012: „CGDC Award“: Категория - „Музика за диалог“ за изключителен принос в насърчаване на световния мир и разбирателство чрез музика от „Център за глобален диалог и сътрудничество(CGDC)“.
• 2012: Награда от немските общини и градове за „Постоянна стойност“.

Библиография

• ((de)) Scorpions – Deutschlands erfolgreichste Rockgruppe von Rainer M. Schröder, Heyne Diskothek, 1980 ISBN 3-453-80048-6
• ((de)) Scorpions von Hollow Skai, Erich Pabel-Arthur Moewig KG, 1992 ISBN 3-8118-3095-3
• ((de)) Scorpions: Wind Of Change – Der lange Weg zum Rock-Olymp von Rainer M. Schröder und Edgar Klüsener, Hannibal Verlagsgruppe KOCH, 1993 ISBN 3-85445-079-6
• ((en)) Martin C. Strong, The Great Rock Discography, Giunti, 1998. 1120 ISBN 8809215222
• ((fr)) Michka Assayas, Dictionnaire Du Rock - Tome 2 - M-Z. Collection Bouquins Laffont, 2000 ISBN 2221089553
• ((en)) Scorpions Best of Scorpions (Guitar Recorded Versions), Hal Leonard Corporation, 2002 ISBN 0634046942
• ((en)) Philip Dodd, The Book of Rock : from the 1950s to today, 2005 ISBN 1560253266
• ((en)), ((de)), ((bg)), ((pt)), ((ru)) Rudolph Schenker, Rock Your Life, 2009 ISBN 3868820191
• ((en)), ((de)), ((fr)), ((es)) Marc Theis, Scorpions - Rock 'N' Roll Forever, 2010 ISBN 3868600744

Вижте също

• Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка

Външни препратки

Уикипедия разполага с Портал:Скорпиънс

• ((en)) Официален сайт на Матиас Ябс
• ((en)) Официален сайт на Михаел Шенкер
• ((en)) Официален сайт на Херман Раребел
• ((en)) Официален сайт на Улрих Джон Рот
• ((en)) Официален сайт на Францис Буххолц
• ((en)) Официален сайт на Ралф Рикерман
• ((en)) Официален сайт на Джеймс Котак
• ((en)) Подробен архив с дискографията на Скорпиънс
• ((bg)) Преводи на песни на Скорпиънс
• ((de)) Снимки и статии от 1970-те досега, из немската преса
• ((en)) Архив с аудио и видео бутлези на Скорпиънс
• ((en)) Официален сайт на книгата на Рудолф Шенкер - Разтърси живота си

Тази статия е включена в списъка на избраните на 15 юли 2010. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.