Червен площад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кремъл и Червения площад, Москва
Kremlin and Red Square, Moscow*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

RedSquare (pixinn.net).jpg
Държава Флаг на Русия Русия
Тип Културно
Критерии i, ii, iv,vi
Справка
Регион** Европа
Регистрационна справка
Вписване 1990  (14та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Червеният площад (на руски "Красная площадь", от древноруското красный - красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен) е централният и най-стар площад на град Москва.

Намира се край североизточната стена на Кремъл. На запад от него се разполага Московският Кремъл, на изток - ГУМ и Китай-город, на север -Историческият музей и Съборът на казанската икона на Божията майка (Собор Казанской иконы Божией Матери), а в южната му страна пред Спаската кула се намира катедралният Храм "Свети Василий Блажени" (с канонично название Покровский собор).

Дължината на площада е 330 м, а ширината - 70 м.

На Червения площад се намират историческото Лобно място (където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди), пред храма „Василий Блажени“ се намира паметникът на Минин и Пожарски, а до кремълската стена - Мавзолеят на Ленин. До него по протежение на стената е разположен некропол, в който са погребани държавни и военни дейци от съветския период на държавата.

Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Разрешено е само любителското фотографиране, а професионалното (с използване на стативи, камери и друга професионална техника) - само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Разрешенията се издават след лично посещение - не се приемат молби по факс или електронна поща.

350-градусна панорамна снимка на Червения площад
350-градусна панорамна снимка на Червения площад
Червеният площад нощем с храма "Василий Блажени" и Спаската кула

История[редактиране | edit source]

А. М. Васнецов. Червеният площад при Иван Грозни

Бъдещият главен площад на града възниква през 15 век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508-1516 г пред стената на Кремъл е бил прокопан защитен ров, широк 36 м и дълбок около 10 м.

Фьодор Алексеев Червеният площад 1802 г.

Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През 16 в. градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни - оттогава идва названието „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.

А. М. Васнецов Червеният площад през 17 век

През 17-18 в. площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери, а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени е преминавала трамвайна линия.

И. Раух Червеният площад през 1830 г.

През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (в Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е бил положен и Сталин.

Военен парад през 2008 г.

На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е Парадът на Победата на 9 май 1945 г.

В постсъветския период площадът се използва и за провеждане на концерти. През 2003 г. Пол Маккартни изнася на площада концерт пред многохилядна тълпа[1].

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/2935244.stm