Ей Си/Ди Си

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ей Си/Ди Си
Acdc logo band.svg
ACDC live at the O2.jpg
Ей Си/Ди Си в Лондон през 2009 година по време на Black Ice World Tour
Информация
Създадена Сидни, Flag of Australia.svg Австралия
Стил Рок енд рол, Хард рок, Блус рок
Активни години 1973 – до наши дни
Музикален издател Албърт, Атлантик, АТКО, Електра, Ийстуест, ИЕмАй, Епик
Свързани изпълнители Джорди, Изибийтс, Фратернити, Валънтайнс, Рино Бъкет
Уебсайт acdc.com
Членове Брайън Джонсън
Ангъс Йънг
Малкълм Йънг
Клиф Уилямс
Фил Ръд
Бивши членове Бон Скот
Дейв Евънс
Марк Евънс
Крис Слейд
Саймън Райт
Ей Си/Ди Си в Общомедия

Ей Си/Ди Си[1] (на английски: AC/DC) е рок група създадена в Сидни, Австралия през ноември 1973 година от родените в Шотландия братя Малкълм Йънг и Ангъс Йънг. Бандата е една от най-влиятелните в стила хард рок; изградила своята популярност благодарение на семпли мелодии, състоящи се от три (или четири) акорда. За разлика от повечето хеви метъл/хард рок формации Ей Си/Ди Си избягват да използват дълги китарни сола и ефекти.[2]

Името[редактиране | edit source]

Ангъс и Малкълм Йънг твърдят, че са стигнали до идеята за името на групата, след като сестра им, Маргарет Йънг, видяла инициалите „AC/DC“ върху една шевна машина („AC/DC“ означава „променлив ток/постоянен ток“). Братята почувствали, че това име може да символизира суровата енергия на групата и мощните изпълнения, и името било прието.[3][4] "AC/DC" се произнася по букви (ей си/ди си), обаче в Австралия групата разговорно е известна като "Acca Dacca".[5][6]

История[редактиране | edit source]

Братята Малкълм, Ангъс и Джордж Йънг са родени в Глазгоу, Шотландия, но се преместват в Сидни с част от семейството си през 1963 г. Джордж е първият, който се научава да свири на китара. Той става член на Easybeats, една от най-успешните банди през 60-те години на миналия век в Австралия. През 1966 г. те стават първата местна рок група с международен хит, песента "Friday on My Mind". Малкълм следва стъпките на Джордж, като става китарист на група от Нюкасъл (Нови Южен Уелс), наречена Velvet Underground. Най-големият им брат Aлекс Йънг решава да остане във Великобритания, за да продължи своите музикални изяви.

През ноември 1973 г. Малкълм решава да формират групата AC/DC. За около седмица те събират хора, които да свирят в нея. Към братята-китаристи Малкълм и Ангъс се присъединяват бас-китаристът Лари ван Кридт (Larry Van Kriedt), вокалът Дейв Евънс (Dave Evans) и барабанистът Колин Бърджис (Colin Burgess). Започват да свирят в квартала на братята в Сидни. Първата им сценична изява е в навечерието на новата 1974 г., в клуб „Chequers“. През юни 1974 г. групата записва първите си песни — Can I Sit Next To you Girl и Rockin' In The Parlour, когато двамата Йънг се обръщат към по-големия си брат Джордж Йънг с молба да продуцира песните заедно с Хари Ванда. Двете песни излизат през юли, бързо стават хит в клубовете на Австралия и AC/DC тръгват на първото си турне, като обикалят клубовете в цялата страна. През септември 1974 г. Бон Скот става техен вокал на мястото на Дейв Евънс. Скоро след това рок групата записва първия си студиен албум High Voltage, който излиза в Австралия през февуари 1975 г. и им носи голям успех.

Логото на групата е създадено през 1977 г. от Gerard Huerta.

Малкълм и Ангъс привличат все още неопитния барабанист Фил Ръд и басиста Марк Евънс и записват втория си албум T.N.T., който излиза през февуари 1976 г. и носи още по-голяма слава на групата в Австралия. Докато групата работи върху третия си албум, мениджърът им Мишел Браунинг отива до Лондон, за да потърси музикална компания, която да издава албумите на AC/DC извън Австралия. След дълго търсене сключва договор с американската компания Atlantic Records. Те издават европейски албум на AC/DC, като смесват австралийските албуми „High Voltage“ и „T.N.T.“. Третият албум на рок групата Dirty Deeds Done Dirt Cheap излиза на пазара по едно и също време в Австралия и в Европа. След издаването на четвъртия си албум Let there be Rock AC/DC тръгват на европейско турне като поддържаща група на „Black Sabbath“, но турнето не продължава дълго за AC/DC.

През лятото на 1978 AC/DC правят първото си пътуване до Америка, където свирят по клубовете. Откриват фестивала „REO Speedwagon“. След това се връщат в Европа, за да рекламират свое собствено турне и се връщат отново в САЩ като подгряваща група на „KISS“ и „Rush“. През 1978 г. групата записва своя следващ студиен албум — „Powerage“, който излиза в края на април същата година. След него популярността на AC/DC в Англия силно нараства и групата решава да направи турне в Европа, преди да се върне отново в САЩ, където да отвори мюзик феста за групи като „Aerosmith“, „UFO“, „Journey“, „Rainbow“ и „Alice Cooper“.

След излизането на лайв албума „If You Want Blood You've Got It“ AC/DC изместват „KISS“ от лидерската позиция в музикалните класации във Великобритания. Но следващият албум на хард рок бандата прави AC/DC световноизвестна група. Това е „Highway to Hell“, записан в „Roundhouse Studios“. Албумът излиза през юли 1979 и се продава добре. След това AC/DC потеглят за Северна Америка като подгряваща група на турнетата на групи като „Чийп Трик“, „UFO“ и „Ted Nugent“. Участват като подгряваща група и в европейското турне на „Judas Priest“. На това турне правят собствен концерт в Париж, който е заснет и след това издаден под името „Let There Be Rock Video“.

На 19 февуари 1980 г. Бон Скот умира (като официална причина за смъртта е посочено "остро акохолно отравяне"). След прослушване останалите членове избират за нов вокалист на AC/DC бившия вокалист на група Geordie — Брайън Джонсън.

През април групата отпътува за Бахамските острови с техния нов вокал и продуцента „Глупака“ Лейндж („Mutt“ Lange), за да запише новия си албум „Back in Black“. През май албумът бил вече записан и групата си отделя малко време за почивка. Членовете ѝ се събират на 1 юли за концерта в Белгия. Публиката одобрява новия вокал Брайън Джонсън и го приема като част от AC/DC. Групата издава албума си през юли 1980.

Голямата популярност на AC/DC в САЩ е причина Atlantic Records да издаде Dirty Deeds Done Dirt Cheap и в САЩ. След световното си турне рок групата подготвя следващия си студиен албум. Той е готов през 1981, казва се For Those About to Rock (We Salute You) и донася на AC/DC още по-голяма световна слава. През 1982 г. групата прави световно турне, на което представя новия албум. Минават почти 2 години преди групата да издаде следващия си албум. По време на записите за новия албум барабанистът Фил Ръд напуска групата поради проблеми с алкохола. На негово място идва Саймън Райт.

Този път албумът не се продуцира от Лейндж, а от членовете на групата. Flick Of The Switch тръгва по музикалните магазини през август 1983.

Следващите няколко албума на AC/DC се продават добре, но нито един от тях не се превръща в хит. Песента Who Made Who от едноименния албум е включена в саундтрака към филма на Стивън КингMaximum Overdrive“.

Албумът от 1988 г. Blow Up Your Video се превръща в голям хит в няколко държави, но чак след като групата тръгва на турне, за да го представи, албумът става един от най-продаваните на AC/DC.

Почти 10 години след излизането на „Back in Black“ AC/DC се завръщат на върха на световните музикални класации с албума „Razors Edge“, като продуцент е Брус Файърбрайън (Bruce Fairbairn), а барабанистът Саймън Райт е сменен от Крис Слейд. След голямото световно турне на албума AC/DC издават албум с песни, изпълнени на живо по време на турнето. Песента Big Gun е включена в саундтрака към филма „Последният екшън герой“.

Продуцент на следващия албум е Рик Рубин (Rick Rubin). Ballbreaker излиза на 26 септември 1995 г. Песента Hard as a Rock веднага става хит. Минават две години преди AC/DC да издадат нов албум през 1997 — Bonfire, който събира на едно място всички изпълнения на Бон Скот (било те студийни или на живо).

През 2000 г. излиза албум с нови песни, който носи името Stiff Upper Lip. Албумът се продава изключително добре и година след издаването му става платинен. Успехът е последван от успешно турне. През 2001 издават домашно DVD на концерт от турнето „Stiff Upper Lip“, изнесен в Мюнхен, Германия.

На 18 октомври 2008 година излезе новият им албум "Black Ice".

На 14 май 2010 година AC/DC идват за първи път в България като част от турнето "Black Ice"

Дискография[редактиране | edit source]

Албуми[редактиране | edit source]

Live албуми[редактиране | edit source]

Саундтрак албуми[редактиране | edit source]

Състав[редактиране | edit source]

Китаристът на AC/DC Ангъс Йънг
Настоящи членове Предишни членове

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Сьюзан Масино. Let There Be Rock. История группы "AC/DC". М., Амфора, 2008.
  • Клинтън Уолкер. Highway to Hell - животът и смъртта на легендата на AC/DC - Бон Скот. С., Адикс, 2009.
  • Phillips, William и др. Encyclopedia of Heavy Metal Music. London, Greenwood Press, 2009. ISBN 978-0-313-34800-6.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
  2. Phillips 2009, с. 11-14.
  3. White, Dave. AC/DC. // About.com – Classic rock. Посетен на 15.01.2014.
  4. AC/DC History. // AC/DC — Bedlam in Belgium. Архив на оригинала от 13 September 2008. Посетен на 2 August 2008.
  5. Tracker to Acca Dacca. // The Age (theage.com.au). Melbourne, Australia, Fairfax Digital, 17 May 2004. Посетен на 15.01.2014.
  6. AC/DC ACDC. // Only Melbourne (onlymelbourne.com.au). 1 October 2004. с. Melbourne, Australia. Посетен на 15.01.2014. Its now rock 'n' roll history after Melbourne discovered acca-dacca so did the rest of the world, going on to become one of the biggest bands in the world.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]