Паулу Коелю
| Паулу Коелю | |
 |
|
| Роден | 24 август 1947 г. Рио де Жанейро, Бразилия |
|---|---|
| Професия | писател, лирик |
| Националност | бразилец |
| Жанр | драма, психология, езотеризъм |
|
Повлиян от
|
|
| Сайт | paulocoelho.com |
Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е известен бразилски писател.
Биография[редактиране]
Роден е на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга - „Дневникът на един маг“ („O Diário de um Mago“), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава „Алхимикът“, която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за „Вероника решава да умре“.
Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.
Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Жанейро. Нашумява наскоро с „O Gênio e as Rosas“ и „Единайсет минути“ (Onze Minutos).
Библиография[редактиране]
- 1987 Дневникът на един маг (O Diário de um Magu)
- 1988 Алхимикът (O Alquimista)
- 1990 Брида (Brida)
- 1991 O Dom Supremo
- 1992 Валкириите (As Valkírias)
- 1994 Мактуб (Maktub)
- 1994 Край река Пиедра седнах и заплаках (Na margem do rio Piedra eu sentei e chorei)
- 1996 Петата планина (O Monte Cinco)
- 1997 Cartas de Amor do Profeta
- 1997 Воинът на светлината: Наръчник (Manual do Guerreiro da Luz)
- 1998 Вероника решава да умре (Veronika decide morrer)
- 1999 Palavras essenciais
- 2000 Демонът и сеньорита Прим (O Demônio e a Srta. Prym)
- 2001 Истории за Деца, Родители и Прародители (Histórias para pais, filhos e netos)
- 2003 Единайсет минути (Onze Minutos)
- 2004 O Gênio e as Rosas
- 2005 Захир (O Zahir)
- 2006 Бъди като течащата река (Ser como um rio que flui)
- 2007 Вещицата от Портобело (A bruxa de Portobello)
- 2008 Победителят е сам (O Vencedor está Só)
- 2011 Алеф (O Aleph)
- 2012 Ръкописът, намерен в Акра (Manuscrito Encontrado em Accra)
