Зурванизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Възстановка на релефа на Бехистунския надпис, изобразяващ триумфът на Дарий I над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.
Персийския шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени — телохранител и войн от отряда на «безсмъртните».
Ересите разпростряли се и покълнали на запад от зурванизма през 10 - 15 век.
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Зурванизмът е своеобразен клон или секта (не в християнския, а по-скоро в юдейския ѝ и близкоизточен смисъл) на зороастризма и представлява съвкупност от еретични възгледи, според които Ормузд и Ариман са родени от Зурван (в превод от авестийски: време или старост).

В действителност зурванизмът се различава съществено от зороастрийската дуалистична концепция. Есхатологията също показва, че зурванизмът осмисля процесите в Света не като морален сблъсък, а като космични тенденции, като поведение и Съдба. Именно религията на Зурван стои в основата на т. нар. умерен дуализъм. В своето паралелно съществуване зороастризмът и зерванизмът си влияят взаимно, за което свидетелства синкретичния мит за раждането на Ормазд и Ариман от андрогина Зерван.

Според водещи изследователи като Х.Ниберт и А.Кристенсен, религията, основана на култа към Безкрайното Време (Зурван-Акарана) сред част от иранците, предшества оформянето на зороастризма в Персийската империя.[1][2] Съществува и разбирането, че тя е ерес в зороастрийските идеи. Ето защо и днес този въпрос е силно дискусионен.

Същност и произход[редактиране | edit source]

На преден план в религията на Зурван-Акарана е изведено предопределението, съобщено чрез езика на Времето, т.е. върху характеристиките и влиянието на планетите в Зодиака. Наред със Седемте планети и отделните дялове на времето, зерванизмът почита Четирите елемента. Освен древноиранска митология в тази религия се наблюдава значително асиро-вавилонско влияние. Според редица изследователи на зурванизма, началото на този възглед се отнася към времето на Мидийската империя (VIII-VI в.пр.н.е.) и отразява развитието на религиозната мисъл сред съсловието на мидийските маги. Ранноахеменидският период, т.е. времето в което персите изместват мидийското начало (Кир II Велики), се характеризира с широка толерантност към другите религии в империята. Този факт показва, че зороастрийските идеи все още не са намерили своя краен вариант и все още няма зороастрийска догма. Едва след превземането на престола от Дарий се наблюдава едно относително предпочитание към Ахура Мазда, което показва, че зороастрийските идеи вече са сред високите етажи. Още в началото сред жертвите на амбициозния Дарий се оказва съсловието на мидийските маги. Персийските кръгове търсят религиозна алтернатива. С утвърждаването си в империята учението на Заратустра (Зороастър) влиза в съперничество с другите религиозни възгледи. Обстоятелството, че в зороастрийските представи планетите са обявени за носители на Злото (Дадестан-и меног-и храд, 28; 41), създава рязка разлика с основния възглед на зурванизма, в който те са святи. В зурванизмът, Зурван е ипостас на времето и космогонията, т.е. изначален космогоничен мит от който произлизат двамата братя (астрални) близнаци и символи на доброто и злото в зороастризма. Основната разлика с Маздеизма, т.е. с класическия Зороастризъм е, че докато според Зороастър всичко произлиза от Ахура Мазда, то при зурванизма както доброто, така и злото следхождат времето и безкрайността на космогонията, и са негова късна рожба, т.е. тук Зурван е на пиадестала, а не Ахура Мазда, като Бог Отец. Западните богослови включват зурванизма към монотеистичните вярвания, което поражда много спорове. Не може обаче да се отрече тенденцията към такъв монотеизъм. Друга съществена разлика между двата опониращи си възгледа в древноиранския свят е представата за природата на Света и човекът. Според учението на пророка човекът е изцяло дело на Доброто, а Злото се явява външно и преди всичко е избор. Но според религията на Зерван човекът е двукомпонентен. Уязвимостта на тялото се възприема като несъответствие с божествеността и то е отречено. Душата е разпозната като истинския носител на небесната истина и е основна ценност.

История[редактиране | edit source]

Зачатъци на "ереста" се появяват в някои писмени сведения от по-късния Ахеменидски период, но тя няма широко разпространение и по същество не се утвърждава култ към Зурван, особено в имперски утвърдените региони, защото не се толерира от властта. Трябва да бъде отбелязано, че тези материали не са собствено зерванистки и отразяват косвено възгледа или части от него, понякога и твърде деформирани. Най-ранните сведения за почитане на Зурван са на Евдем Родоски (ок. 370-300 пр.н.е.), според цитиранията на Дамаский от началото на 6 век. Просъществува до 10 век. За зурванизма се знае най-вече от ранни арменски и сирийски християнски източници.

Времето на зараждане е спорно, като за това съществуват три хипотези. Първата твърди, че подобни вярвания са съществували в региона на Вавилония, Асирия и Мидия и преди Ахеменидите. Втората застъпва становището, че това става в края на Ахеменидската епоха поради либерализацията и децентрализацията на огромната антична империя със сатрапиите, поради което възникнала необходимост и от такава на вярванията при запазване на основните постулати и постановки, а третата съчетава двете първи като придава на зурванизма синкретичен характер между старите вавилонски вярвания и гръко-римско-византийското влияние от запад.

През 3 век Зурван се появява във възгледите на манихеите като "върховен господар", чиито син се явява първочовекът Ормазд. Последният не се отъждествява със зороастрийския Ахура Мазда, а със Слънцето. Манихейският Ормазд се явява митологичен наследник на древноиранската представа Гайа Мартан (Кейюмарс) и арийския Мартанда (Вивасват). Зурванизмът става популярен и сред иранските народи на изток, като по-късно тази популярност е наследена от манихейството (Бактрия Согдиана). Ето защо някои памирски народи, повлияни от последното, започват да наричат слънцето Урумазде или Ормозд. В един синкретичен вид зурванизмът получава прием отчасти и в зороастризма. Най-известният изследовател на зурванизма Артур Кристенсен е на мнение, че този зурванизъм е въведен като държавна религия от Сасанидите под формата на своеобразен религиозен "фарс", каквото е и тяхното възстановяване на изток на някогашната славна империя на Ахеменидите. Основание за подобно заключение са данните, че ереста е покровителствана от някои сасанидски владетели като Ардашир (Артаксеркс) II и Шапур I, като за разпространението ѝ допринасят Яздегерд I, Бахрам V и Яздегерд II през 5 век.

Възможно е, зурванизмът да е смятан за средство, с което към зороастризма да бъдат приобщени арменци, вече приели християнството. Възможно е също той да е смятан от някои за своеобразно "възстановяване" на монотеистична ориентация на фона на вяра в божества, съществуващи като че ли отделно от Ахура Мазда. При всички случаи зурванизмът е неприемлив от гледна точка на зороастрийското богословие поради това, че допуска творческо начало по-първично от Ахура Мазда, както и защото допуска Ахура Мазда и Ангра Майню да се мислят като битийно редопоставени. Според една от митологичните версии Зурван принасял жертви в продължение на хиляда години в желанието си да зачене син, но се усъмнил в смисъла им. Така Ормазд бил заченат като благоуханен и светъл заради жертвоприношенията, а Ахриман като тъмен и неблагоуханен заради съмненията, като Ахриман с измама се представил за първородния син и Зурван му отредил да царства "девет хиляди години", след което ще настъпи царството на Ормазд, т.е доброто ще победи злото, както Кир Велики превзел от Балтазар - Вавилон (виж и цилиндър на Кир).

Както правилно забелязва и отбелязва Бойс, друго възможно обяснение за разделението между класическия маздеизъм и зурванизма е историко-политическата предопределеност по региони в Персийската империя. Макар и за кратко, маздеизмът се формира като тенденция в уседналия североизток (Бактрия, Маргиана, Согдиана, т.е. до сатрапиите в близост до родното място на Зороастър). По-късно тези земи са доминирани от носителите на по-архаичната родова традиция на иранците - саките. Предполага се, че първоначално зурванизмът се проявява на югозапад в близост до вавилонско и гръко-елинистично повлияните сатрапии. Това се подкрепя освен от данните за родината на манихейството, но и от обстоятелството, че през 3 век крепост на зороастризма е Партия, намираща се в някогашния ахеменидски североизток. През 7 век след като исляма покорява Персийската империя, на югозапад сравнително бързо се налага религията под знамето на пророка, докато северозападът остава независим и религиозно още известно време. В този смисъл първата ерес тръгнала на запад през средновековието посредством павликяните, които са някогашни манихеи се базира на зурванизма. За борба с достигналата северна Италия и Прованса ерес на катарите и валденсите е учредена още от папа Инокентий III първата Инквизиция през 1204 г.

Първият изследовател на зороастризма Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, погрешно приема заблуден от зурванизма, че първия религиозен постулат на цялата религия е времето, а не доброто, т.е. казано с други думи посредством историческия метод - Вавилон, а не Ахеменидите. В зурванизма не е така ярко изразен и дуализма, в разлика от класическия митраизъм.

Разновидности на зурванизма[редактиране | edit source]

Занер различава три вида зурванизъм — естетически, материалистичен и фаталистичен.

Естетичният зурванизъм се разделя на мъжки и женски и обобщава гностицизма и индийската митология — борбата и разгрома на девите в свърталището им.

Материалистичният зурванизъм е повлиян от философията на Аристотел и Емпедокъл. Материалистичният зурванизъм внася чужд дух в идеализма на зороастризма.

Фаталистичният зурванизъм носи оттенъка на асиро-вавилонската астрология, очевидно повлиян от халдейската такава в частност, а може би и от теорията на Аристотел на късмета и щастието. Фактът, че арменските и сирийските тълкуватели превеждат Зурван като "съдба" е силно сугестивен. Очевидният фатализъм, преминаващ в песимизъм във фаталистичния зурванизъм е в явно противоречие с оптимистичния Маздеизъм с неговата увереност в победата на доброто над злото, което обстоятелство вкарва този зурванизъм и в колизия с понятието за свободна воля на зороастризма — виж екзистенциализъм. Според Ясна 45.9, Ахура Мазда завещава на всички мъже да избират дали да правят добро или да вършат зло. Изоставяйки този избор в ръцете на съдбата, фаталистичният зурванизъм се дистанцира посредством отказ от упражняване на волята от най-свещения принцип на зороастризма: добри мисли, добри думи и добри дела.

В късноперсийската и арабска литература след изчезването на зурванизма, терминът се използва като троп за "материалист" и "атеист".

Литература[редактиране | edit source]

  • Boyce, Mary. Some reflections on Zurvanism. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 19/2. London, SOAS, 1957. с. 304–316.
  • Duchesne-Guillemin, Jacques. Notes on Zurvanism. // Journal of Near Eastern Studies 15/2. Chicago, UCP, 1956. DOI:10.1086/371319. с. 108–112.
  • Frye, Richard. Zurvanism Again. // The Harvard Theological Review 52/2. London, Cambridge, 1959. с. 63–73.
  • Shaki, Mansour. Dahri. // Encyclopaedia Iranica. New York, Mazda Pub, 2002. с. 35–44.
  • Zaehner, Richard Charles. A Zervanite Apocalypse. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 10/2. London, SOAS, 1940. с. 377–398.
  • Zaehner, Richard Charles. Zurvan, a Zoroastrian dilemma. Oxford, Clarendon, 1955. ISBN 0-8196-0280-9 (1972 Biblo-Moser ed).
  • Zaehner, Richard Charles. The Dawn and Twilight of Zoroastrianism. New York, Putnam, 1961. ISBN 1-84212-165-0 (2003 Phoenix ed). A section of the book is available online. Several other websites have duplicated this text, but include an "Introduction" that is very obviously not by Zaehner.
  • Zaehner, Richard Charles. Teachings of the Magi: Compendium of Zoroastrian Beliefs. New York, Sheldon, 1975. ISBN 0-85969-041-5.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Д. Оболенски, Богомилите, С. 1998, стр. 206
  2. G.Widengren, Les Religions de l'Iran, Paris, 1968

Вижте също[редактиране | edit source]