Нийл Армстронг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Армстронг.

Нийл Армстронг
Neil Armstrong pose.jpg
американски астронавт
Националност американец
Статус починал
Роден 5 август 1930 г.(1930-08-05) [1]
Уапаконета, Охайо, САЩ
Починал 25 август 2012 г. (на 82 г.)
Кълъмбъс, Охайо, САЩ
Друга професия тест пилот
Звание лейтенант от USN
Престой в космоса 8 денонощия 14 часа 12 минути и 31 сек.
Селекция Група USAF Man In Space Soonest (1958)

Група USAF Dyna-Soar 1 (1960)

Група NASA-2 (1962)
Мисии X-15

Джемини 8

Аполо 11
Емблема на мисията
X-15 insignia.png Ge08Patch orig.png Apollo 11 insignia.png
Пенсиониране 1 август 1971
Подпис Neil Armstrong Signature.svg

Нийл Олдън Армстронг (на английски: Neil Alden Armstrong) (5 август 1930 – 25 август 2012) е американски тест пилот и астронавт на НАСА, участник в два космически полета, първият човек стъпил на Луната.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година в Уапаконета, Охайо, в семейството на Стивън Кьониг Армстронг и Виола Луиз Енгел.[2][3] Родителите му са от шотландско-ирландски и немски произход, а в семейството има и две по-малки деца - сестра му Джун и неговия по - малък брат Дийн. Стивън Армстронг работи за правителството на Охайо и семейството се мести често из щата, като през първите 15 години от живота си Нийл Армстронг живее в 20 различни града.

Любовта на Нийл Армстронг към авиацията се появява още през детството му, след като едва двегодишен е заведен от баща си на въздушно състезание в Кливланд. На 20 юли 1936 година, само на шест годишна възраст, той за пръв път лети на самолет, когато баща му го качва на Форд Тримотор в Уорън.[4] Последното принудително преместване на семейството е в Уапаконета през 1944 година, където Нийл започва да взима уроци по летене. Едва петнадесетгодишен той получава пилотски сертификат, преди още да има шофьорска книжка.

В детството си Нийл Армстронг е активен бойскаут и продължава да поддържа връзки с организацията и по-късно.[5] По време на полета на Аполо 11 към Луната той отправя специален поздрав към провеждана в Айдахо сбирка на бойскаутите.[6]

Образование[редактиране | edit source]

През 1947 година Армстронг започва да следва авиоинженерство в Университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Макар че е приет и в Масачузетски технически институт, неговият единствен познат инженер, който е учил там, го убеждава, че не е нужно да се записва там, когато има възможност да учи и в по-близък университет.[7] Обучението на Армстронг е финансирано по държавна програма, при която студентите учат две години, след това служат три години във Военноморските сили (USN) и едва тогава довършват образованието си. По време на следването си той има средни оценки, които варират значително през осемте му семестъра в университета. През студентските си години той участва активно в организациите Фи Делта Тита и Капа Капа Пси, режисира студентски мюзикъл и участва в университетския оркестър. През 1955 година получава бакалавърска степен по авиоинженерство.[8][9] През 1970 година Армстронг защитава магистратура по аерокосмическо инженерство от Университета на Южна Калифорния.[8] По - късно става хоноруван доктор в няколко университета. До 1979 г. е професор по аерокосмическо инженерство в Университета на Синсинати, Охайо, департамент по космическа наука.

Личен живот[редактиране | edit source]

По време на следването си в Университета „Пардю“, Нийл се запознава с Джанет Елизабет Шарън, която също учи там и за която се жени в началото на 1956 година. Двамата имат три деца - Ерик, Карън и Марк.[10] През м. юни 1961 година се установява, че дъщеря им Карън има злокачествен тумор в продълговатия мозък и състоянието ѝ бързо се влошава, като в началото на следващата година тя умира.[11]

Военна кариера[редактиране | edit source]

Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 год. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно - тренировъчния център в Пенсакола, Флорида. На 16 август 1950 год., две седмици след своя 20 - ти рожден ден, той завършва школата и получава квалификация "пилот от ВМС" и звание мичман (във ВМС на Великобритания и САЩ - първо офицерско звание). Първото му назначение е в учебно - бойна ескадрила 7, базирана в Сан Диего, Калифорния. Лети на самолет F-9 Пантера. На 5 януари 1951 год. Нийл Армстронг е зачислен в състава на бойна ескадрила 51 (VF-51) на самолетоносача USS Essex. На 29 август 1951 год. осъществява първата си бойна мисия във военните действия в Корея - ескорт на фоторазузнавателни самолети. На 3 септември с. г., по време на втори боен полет, самолета на Армстронг е свален от зенитния огън на противника. Пилота катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/час. По - късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии, 121 часа полети над вражеска територия.[12] На 23 август 1952 год. Нийл Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран. Зачислен е в резерва на USN. На 21 октомври 1960 год. във връзка с правилата на НАСА, подава оставка от резва на ВМС.

Работа като летец-изпитател[редактиране | edit source]

Нийл Армстронг в експерименталната програма X-15 (1960 г.)
6 май 1968 г. Нийл Армстронг катастрофира с LLRV

След дипломирането си, Нийл Армстронг се посвещава на авиацията. През м. юли 1955 год. започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика (NACA), където провежда над 900 полета на различни летателни устройства. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър (варианти A и C), F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експериментална машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 год. достига височина 18,3 км. През 1958 год. е селектиран от USAF (като представител на NACA) в програмата 1958 USAF Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва 7 експериментални полета. Най - добрите му резултати са: достигната височина 64 км. и максимална скорост 6420 км/час (шесто постижение в програмата). През 1960 год. Нийл Армстронг е селектиран в 1960 Dyna-Soar Group. Новата програма е продължение на X-15. Тя предвижда орбитален космически полет с ракетоплан Х-20 Dyna-Soar и междуконтинентална балистична ракета SM-64 Navajo. Армстронг остава в тази програма до 1962 год. От средата на 1964 год. е привлечен (заедно с Джо Уокър) в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Н. Армстронг извършва 10 полета (другите 35 са дело на Джо Уокър). На 6 май 1968 год. един от тренировъчните полети завършва с катастрофа, при която за малко не загива първия човек стъпил на Луната. Светкавична реакция спасява астронавта и той успява да катапултира секунда преди да е станало твърде късно. В кариерата си на тест пилот, Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

Служба в НАСА[редактиране | edit source]

На 17 септември 1962 год. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Той е един от двамата цивилни (другият е Елиът Сий) в тази селекция. Обучението по програмата Джемини започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията Джемини 8. Така Армстронг записва името си в групата на т. нар. "командири - новобранци" (на английски: rookie commander).

Джемини 8[редактиране | edit source]

Първия си полет в космоса, Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 год. на борда на космическия кораб Джемини 8. Той е третият астронавт от т. нар. група на командирите новобранци (на английски: rookie commander). Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването Джемини започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина. Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват незправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата Джемини 8 се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN.

Аполо 11[редактиране | edit source]

Армстронг в Лунния модул след първата разходка на Луната
Амстронг стъпва на Луната

На 5 април 1967 год. 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност. Сред 17 - те "аса" е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния - на Аполо 11. На 14 април 1969 год., на специална пресконференция, ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговия командир Н. Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 год. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. На 21 юли с. г. с думите „Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...“ „Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...“ Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната. Астронавтът престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 мин.

Мисии[редактиране | edit source]

Нийл Армстронг участва в експерименталната програма X-15 и мисиите Джемини 8 и Аполо 11.

Космически полети на Нийл Армстронг
Дата КК Емблема на мисията Функции Продължителност
1962 X-15
X-15 insignia.png
Пилот 64 км. (непризнат от FAI)
1 16 март 1966 Джемини 8
Ge08Patch orig.png
Командир 10 часа 41 мин 26 сек.
2 16 юли 1969 Аполо 11
Apollo 11 insignia.png
Командир 8 денонощия 3 часа 18 мин 35 сек.
Сумарно време в космоса — 8 денонощия 14 часа 12 минути и 31 сек.[13].

След НАСА[редактиране | edit source]

Нийл Армстронг напуска НАСА на 1 август 1970 год. До 1979 год. се занимава с научна работа и преподава в Университета на Синсинати, Охайо. След този период започва работа в частния сектор. Първоначално е говорител на Крайслер, след това на Асоциацията на банкерите в САЩ. Към средата на 80 - те години на 20 век става член на борда на директорите на някои от най - големите американски корпорации: Marathon Oil, Learjet, Cincinnati Gas & Electric Company, Taft Broadcasting, United Airlines, Eaton Corporation, AIL Systems и Thiokol. Той напуска Thiokol, за да се включи в Комисията Роджърс (на английски: Rogers Commission), която разследва трагедията с космическата совалка Чалънджър, мисия STS-51-L. Той предприема тази стъпка, за да не бъде обвинен в конфликт на интереси, тъй като Thiokol е производител на злополучните О - пръстени, довели до катастрофата на совалката. Нийл Армстронг се пенсионира като говорител и представител на борда на директорите на EDO Corporation през 2002 год. До края на 2006 год. работи като консултант на хонорар в няколко по - малки фирми.

Последни месеци[редактиране | edit source]

В началото на 2012 год., Нийл Армстронг е атакуван от остра сърдечна недостатъчност. По този повод няколко пъти посещава болница, където са му направени всички изследвания. На 7 август 2012 год. претърпява операция на коронарната артерия, от която така и не успява да се възстанови. Издъхва на 25 август 2012 год. в Кълъмбъс, Охайо, САЩ, най - вероятно поради настъпили следоперативни усложнения. Той е първият починал астронавт от знаменития екипаж на космическия кораб Аполо 11. В последните години от живота си Нийл Армстронг отправи сериозни критики към новата космическа политика на САЩ, провеждана от Президента на САЩ Барак Обама. Той твърди, че науката отстъпва все повече пред комерсиализацията на космоса.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

SpaceMOH.jpg
PresMedalFreedom.jpg

Граждански награди[редактиране | edit source]

  • CongSpaceRib.gifНа 1 октомври 1978 год., Нийл Армстронг е награден от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта - най - високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания;
  • Presidential Medal of Freedom with Distinction (ribbon).PNG Президентски медал на свободата;
  • Златен медал на Конгреса на САЩ ;
  • Приет е в Почетната аерокосмическата алея и в Астронавтската зала на славата.

Военни отличия[редактиране | edit source]

В негова чест са наречени[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Neil Armstrong Bio - NASA. // NASA. Посетен на 2011-05-18.
  2. ((en))  History of Wapakoneta, OH. // City of Wapakoneta, Ohio. Посетен на 2009-07-05.
  3. Hansen 2005, с. 49–50.
  4. ((en))  Project Apollo: Astronaut Biographies. // NASA. Посетен на 2011-05-12.
  5. ((en))  Distinguished Eagle Scouts. // Scouting.org. Посетен на 2010-11-04.
  6. ((en))  Apollo 11 - Day 3, part 2: Entering Eagle - Transcript. // NASA, 2010-04-11. Посетен на 2011-02-10.
  7. Hansen 2005, с. 55–56.
  8. а б ((en))  Astronaut Bio: Neil Armstrong. // NASA, December 1993. Посетен на 2009-07-14.
  9. Hansen 2005, с. 118.
  10. Hansen 2005, с. 128.
  11. Hansen 2005, с. 161-164.
  12. James R. Hansen, First Man: The Life of Neil A. Armstrong, Simon & Schuster, 2005
  13. http://www.astronautix.com/astros/armtrong.htm

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за