Аполо 16
| Аполо 16 | |||||
 |
|||||
|---|---|---|---|---|---|
| Емблема на Аполо 16 | |||||
| Общи данни | |||||
| № по NSSDC ID: | 1972-031А | ||||
| Команден модул | позивна: "Каспър"(CM-113) | ||||
| Сервизен модул | SM-113 | ||||
| Лунен модул | позивна: "Орион" (LM-11) | ||||
| Ракета носител | Сатурн V (SA-511) | ||||
| Екипаж | 3 | ||||
| Старт | 16 април 1972 г. 17ч. 54м. 00с. UTC Космически център Кенеди Флорида (LC 39A) |
||||
| Кацане на лунен модул | 21 април 1972 г. 2ч. 23м. 35с. UTC Възвишиние Дескартис 8° 58' 22,84" S 15° 30' 0,68" E |
||||
| Работа на лунната повърхност | 20ч. 14м. 14с. | ||||
| Общ престой на Луната | 2д. 23ч. 2м. 13с. | ||||
| Лунни образци | 95.71 кг. | ||||
| Лунар Роувър | LRV-2 | ||||
| Кацане на Земята | 27 април 1972 г. 19ч. 45м. 5с. UTC |
||||
| Продължителност на полета | 11д. 1ч. 51м. 5с. | ||||
| Апогей | 176 км. | ||||
| Перигей | 166.7 км. | ||||
| Орбитален период | 1ч. 28м. 25с. | ||||
| Инклинация | 32.542° | ||||
| Окололунни орбити | 64 | ||||
| Общо време на лунна орбита | 5д. 5ч. 49м. 32с. | ||||
| Апоселений | 315.4 км. | ||||
| Периселений | 107.6 км. | ||||
| Орбитален период Луна | 2ч. | ||||
| Инклинация Луна | 168° | ||||
| Екипаж | |||||
 Матингли, Йънг, Дюк |
|||||
| Космически мисии на НАСА | |||||
|
|||||
Аполо 16 е десетият пилотиран космически полет от програмата Аполо и петата мисия за кацане на Луната.
По това време мисиите до Луната са вече рутинна за НАСА операция. Това е причината двата последни пилотирани полета Аполо 16 и Аполо 17 да протекат изключително успешно, без каквито и да било технически или други проблеми. Мисията Аполо 16 продължава от 16 април до 27 април 1972 год. Тя е осъществена от екипаж в състав: командир - Джон Йънг, ветеран на НАСА, участвал в полета на Аполо 10 до Луната; пилот на основния блок - Томас "Кен" Матингли; пилот на лунния модул - Чарлс Дюк. За място на прилуняването НАСА избира района на кратера Декарт. Това е единственото кацане на планински терен по време на лунните мисии. Кратера Декарт е избран специално от геолозите, за да могат да бъдат сравнени образци от почвите на лунните планински терени с тези от лунните морета, където се извършват останалите кацания. Джон Йънг и Чарлс Дюк извършват успешно кацане в указания район.
За три излизания на лунната повърхност (общо 20 часа и 14 минути), двамата събират 95,2 кг. лунни образци и изминават със специален автомобил-луноход 27 км. Недалеч от мястото на прилуняването Йънг монтира камера и пасивни сеизмографи за изучаване на магнитното поле на Луната и извършване на астрономически наблюдения в ултравиолетовия диапазон. Той открива стъклено парче с тъмнозелен цвят и с недокрай изяснен произход, което до момента се съхранява в музея на НАСА, в гр. Хюстън, щата Тексас, САЩ. На лунохода е установена дистанционноуправляема камера, която предава на живо, за първи път, обратния старт на лунния модул.
Екипаж [редактиране]
| Пост | Астронавт |
| Командир | Джон Йънг четири космически полета |
| Пилот на командния модул | Томас "Кен" Матингли един космически полет |
| Пилот на лунния модул | Чарлс Дюк един космически полет |
- Броя на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Дублиращ екипаж [редактиране]
| Пост | Астронавт |
| Командир | Фред Хейз един космически полет |
| Пилот на командния модул | Стюард Руса един космически полет |
| Пилот на лунния модул | Едгар Мичъл един космически полет |
- Броя на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.
Команден модул [редактиране]
Командния модул в момента се намира в центъра на НАСА в Хънтсвил, щата Алабама.
-
Старт на Аполо 16
-
Йънг на повърхността на Луната
-
Йънг работи до автомобила-луноход и лунния модул
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
