AS-201 (Аполо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
AS-201 (Аполо)
Apollo program insignia.png
Емблема на AS-201 (Аполо)
Общи данни
№ по NSSDC ID: суборбитален космически полет
Команден модул СМ-009 (4990 кг)
Сервизен модул SМ-009 (10 304 кг)
Ракета носител Сатурн IB
Екипаж безпилотен
Старт 26 февруари 1966 16:12:01 UTC
Кацане на Земята 26 февруари 1966 16:49:21 UTC
Южен Атлантически океан
8°11′ ю. ш. 11°09′ з. д. / 8.183333° ю. ш. 11.15° з. д.
Продължителност на полета 37 мин 19,7 секунди
Апогей 492,1 км
Перигей
Орбитален период
Инклинация
Екипаж
Космически мисии на НАСА
Предишна Следваща
Apollo program insignia.png А-004 Apollo program insignia.png
Аполо 3 (AS-202)
Стартът на мисия "АS-201"

АS-201 (също и SA-201) е мисия от програма Аполо и първи полет на ракетата-носител Сатурн IB (S-IB). Основната задача на полета е да се тестват ракетните системи и космическия кораб "Аполо". Изстрелването е извършено от площадка 34 на Кейп Канаверал. Полетът е суборбитален, по балистична траектория и е с продължителност 37 минути и 19 секунди.

Цели[редактиране | edit source]

Целта е тест на ракетата "Сатурн IB", командния и обслужващ модул на космическия кораб "Аполо". Корабът е със сериен номер СSМ-009 и е първият серийно производство (Блок "А"). Всички досега летели са модели и прототипи. Тази версия обаче няма скачващ възел за лунния модул, който е добавен по-късно.

Преди полета[редактиране | edit source]

Първата степен на S-IB е била транспортирана до Кейп Канаверал на 14 август 1965 г., а втората - на 18 септември, а корабът - на няколко пъти през октомври. През декември е прикрепен корабът към ракетата. Предвидено е да стартира на 25 февруари, но стартът е отложен поради технически причини с един ден

Полет[редактиране | edit source]

На 26 февруари стартът е успешно осъществен в 16:12:01 UTC. Първата степен ускорява до 57 км и се отделя, втората степен продължава до височина 425 км и тя на свой ред се отделя от кораба. Корабът стига по инерция до апогей от 488 км и започва да слизапада. За увеличаване скоростта на влизане в атмосферата е запален двигателя на ослужващия модул. Достигната е скорост от около 8300 km / s. Двигателят е включван два пъти: първия за 184 секунди, а втория за 10 секунди. Тогава е била проверена възможността за завръщане в космоса. Командния модул се приводнява 37 минути след излитането и два часа по-късно е прибран на борда на американския самолетоносача "Есекс".

По време на полета се установяват няколко отклонения в работата на кораба "Аполо". Двигателят на обслужващия модул работи правилно в продължение само на 80 секунди, прекъснат от наличието на газ хелий в горивната камера. Хелият е бил използван при зареждане на резервоарите с течно гориво и не трябва да попада в горивната камера. Това е било причинено от прекъсване на тръбопровод за окислител, който позволява смесването на хелия с него.

Вторият проблем е, че заради електрическата изсталация се загубва възможността за контрол по време на навлизането в атмосферата. На последно място, измерванията, които са били предвидени да бъдат взети по време на завръщането не се провеждат поради въникнало късо съединение. И двата проблема се дължат на лошо окабеляване, и са лесно отстранени.

Капсулата след завръщането си е транспортирана до полигона за ракетни изследвания в White Sands, щата Ню Мексико за допълнителни изследвания. В момента се намира в Strategic Air and Space Museum, Ашланд, Небраска.

Препратки[редактиране | edit source]