Аполо 6

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аполо-6 (на английски: Apollo-6) — втори и последен безпилотен експериментален полет на ракетата „Сатурн 5“ в рамките на програма Аполо.

Програма на полета[редактиране | edit source]

Ракетата има за полезен товар кораба Аполо (усъвършенствания «Блок I» с нов люк) и макет на лунния модул. Мисията има следните задачи:

  • проверка на съвместимостта ракета-носител и кораб при старта
  • изпробване на отделянето на втората степен от първата и на третата от втората
  • проверка на работата на двигателната, навигационната и електрическата системи на ракетата
  • оценка работата на системите за откриване на неизправности в ракетата
  • отработване на операциите по старта, провеждането на полета и спасяването на командния модул
Стартът на Аполо-6.
Командният модул.

Полетът[редактиране | edit source]

Ракетата стартира на 4 април 1968 г. При работата на първата степен S-IC се наблюдават осцилации. 2 минути след началото на полета възникват вибрации, превишаващи нормата. След 4 минути и 38 секунди полет възникват проблеми в работата на втората степен - спадане на температурата в главния клапан на окислителя и увеличаване налягането в двигател № 2. След това се изключват два от двигателите на втората степен. След 5 минути и 18 секунди в същия двигател внезапно тягата спада на 2500 килограма. За да се компенсира недостигащата скорост, била отделена степен S-II, но заради преразход на гориво корабът не успява да излезе на високоелиптична орбита.[1]

След две околоземни обиколки на ниска орбита, по време на които са извършени проверки на системите на ракетата и кораба, е трябвало да се пусне повторно двигателят на третата степен. В лунните експедиции това включване отправя кораба с астронавти към Луната. Но двигателят не се включва повторно и корабът е отделен от третата степен на ниска орбита. За да се изпълнят задачите на полета е решено корабът да се „вдигне“ на елиптична орбита с висок апогей с помощта на неговите собствени двигатели. Двигателят на кораба е включен за 7 минути и 20 секунди (повече, отколкото се е налагало при която и да е пилотирана експедиция към Луната), в резултат апогеят се увеличава до 22 200 km. Но при това било изразходвано почти всичкото гориво (оставало само за половин минута работа на двигателя), и това не позволява след това корабът да се ускори до Втора космическа скорост. Скоростта на влизане в атмосферата е приблизително 10 km/s, с 1,2 km/s по-малко от планираната. Мястото на приводняване е на 90 km от разчетната точка.[2]

Снимки[редактиране | edit source]

Отделяне на преходника по време на полета (NASA)

Отделянето на първата степен на ракетата и преходника в хода на мисията Аполо-6 е заснето от бордовите автоматични кинокамери. Камерите, затворени в специални контейнери, били снабдени с широкоъгълни обективи и правели ускорено заснемане със скорост 15х от нормалната. Те са монтирани по борда в долната част на втората степен на носителя. Скоро след отделянето на първата степен и след провеждането на снимките, на височина 70 km те са отделени и спуснати с парашут в океана, откъдето са прибрани от кораби на инженерните служби. В хода на мисията „Аполо-6“ една от двете камери така и не била открита от издирващата група, вероятно заради отказ на радиомаяка.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шунейко И. И. Пилотируемые полёты на Луну, конструкция и характеристики Saturn V Apollo (Глава 4-1). Серия «Ракетостроение», том 3. — М.: 1973.
  2. Факты программы «Аполлон»: «Аполлон-6»