А-004 (Аполо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
А-004
Емблема на мисията
Общи данни
№ по NSSDC IDсуборбитален полет
Ракета носителЛитъл Джо II
Екипажбезпилотен
Старт20 януари 1966 15:17:01 UTC
Кацане на Земята20 януари 1966 15:23:51 UTC
Продължителност на полета6 мин 50 секунди
Апогей23,83 км
Космически мисии на НАСА
Предишна Следваща
ТСК-2 AS-201
А-004 в Общомедия

А-004 е шестият последен изпитателен полет на системата за аварийно спасяване в полет с условия, близки до действителните. Тестът е проведен на 20 януари 1966 г. на ракетния полигон в White Sands, щата Ню Мексико. За ракета-носител отново се използва Литъл Джо II, която повече никога не е използвана. Тя е оборудвана с четири твърдогоривни двигателя и пет двигателя тип „Алгол“.

Цели[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата Литъл Джо II, площадка LC 36, полигон „White Sands“, щат Ню Мексико в готовност за мисия „А-004“
Ракетата Литъл Джо II, площадка LC 36, полигон „White Sands“, щат Ню Мексико в готовност за мисия „А-004“

Мисия А-004 е безпилотна и се провежда, за да докаже, че системата за аварийно спасяване ще е в състояние да се ориентира и стабилизира по подходящ начин, установен и подобрен в досегашните тестове при авариен режим на работа. Системата за контрол е същата като тази, която е използвана при мисия А-003, с изключение на това, че е премахната системата за автоматичен контрол, а се командва по радио от Земята.

Полет[редактиране | редактиране на кода]

Стартът е отлаган няколко пъти поради технически проблеми и метеорологични причини. Стартира на 20 януари в 15:17 часа. Полетът протича безпроблемно и след достигане на желаната височина и скорост е подадена команда за надлъжен наклон. Системата за аварийно спасяване се активира автоматично с 2.9 секунди по-късно. Почти веднага отделянето си командния модул започва да се върти, достигайки пикови стойности на ъглова скорост до 70° в секунда около надлъжната ос и до 160° около другите две. Системата работи според плановете и успява да стабилизира и ориентира модула с топлинния щит точно както е планирано. Модулът е достигнал максимална височина 28,3 км и каца на 34,6 км от мястото на старта. Всички системи са работили правилно и тестът е напълно успешен.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]