Кончето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За заслонът със същото име вижте Кончето (заслон).

Кончето с върховете Кутело и Вихрен на заден план.

Ко̀нчето е стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от от югоизток. Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м. На места широчината му достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето (400-500 метрови стени), които са обект на алпинизъм се спускат почти отвесно към циркуса Бански суходол, а югозападните (известни като Странето) под наклон 70° - към долината на Влахинска река. Геоложката основа е от окарстени протерозойски мрамори.

За първи път през 1934 година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти Никола Миронски и Любен Телчаров. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през 1963 година на въжен метален парапет и прокопаването през 1969 година на пътека по югозападните ѝ склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа Яворов за хижа Бъндерица и хижа Вихрен. На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският заслон Кончето.[1][2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.452.
  2. Даутов, Николай. Пирин. Речник и пътеводител. София, 2008, стр.75-76.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.