Тибетско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Цинхай-Тибетското плато е първото и най-високото от трите стъпала, формиращи релефа на Китай. ]][1][2][3][4] в източна Азия [5][6][7][8]

Описание[редактиране | edit source]

Средната му надморска височина е 4 500 метра. То се състои от планината Хималаи, с най-висок връх Джумолунгма (Еверест), на северозапад е оградено от планинските вериги Кунлуншан, Каракорум, Наншан, Памир.Тя е най-обширната (3млн. кв. км.) и най-високата (5-7 хил.м) планинска земя на планетата. Тибетското плато е заобиколено от масивни планински вериги.[9] На изток се намират 5 планински вериги, които наподобяват пръстите на ръка. Те формират климатичните зони на Китай. Най важната верига — Цинлин, се разполага между реките Хуанхъ и Яндзъ и се явява естествена граница между северен и южен Китай.[10]

Цинхай-Тибетското плато е наричано още Покривът на света.

Ледниковата епоха и настоящето[редактиране | edit source]

Днес Тибетското плато е покрито с леден слой от ледниковата епоха.[11][12][13] Благодарение на своята огромна площ ледникът в субтропиците е бил важен елемент в климатичните промени. С много по-малката си географска ширина ледникът в Тибет отразява най-малко четири пъти повече енергия от единица площ отколкото ледниците, които се намират на по-големи географски ширини. [14] Това охлаждане има многостранен ефект върху климата в района. [15]

Допълнително Тибетските ледници създали ледникови езера въпреки силното изпарение на тази географска ширина. Те са източник на огромно количество наноси за Китайските низини.[15]

От края на ледената епоха Тибет се издига средно с по 10 мм за година (650 м) както и Хималаите. [13] Докато покачването на Хималаите може да се обясни с тектоничните плочи, издигането на Тибет се смята че се дължи на намаляването на тежеста на леда.

Ефект от климатичното затопляне[редактиране | edit source]

Тибетското плато съдържа едни от най-големите (трети в света) запази от лед.

"Температурите се покачват четири пъти по-бързо в Китай от където и да е другаде и Тибетските ледници отстъпват с по-висока скорост отколкото на което и да е друго място в света." "В близък план това ще причини разливане на езерата, наводнения и кални реки." "В по-далечен план ледниците са жизнено важен елемент за Азиатските реки включително Инд и Ганг. След като ледниците изчезнат водоснабдяването в тези райони ще бъде в опасност."[16]

Литература[редактиране | edit source]

  1. Illustrated Atlas of the World (1986) Rand McNally & Company. ISBN 528-83190-9 pp. 164-5
  2. Atlas of World History (1998 ) HarperCollins. ISBN 0-7230-1025-0 pg. 39
  3. The Tibetan Empire in Central Asia (Christopher Beckwith). // Посетен на 2009-02-19.
  4. Hopkirk 1983, pg. 1
  5. Peregrine, Peter Neal and Melvin Ember, etc.. Encyclopedia of Prehistory: East Asia and Oceania, Volume 3. Springer, 2001. ISBN 978-0-306-46257-3. с. 32.
  6. Morris, Neil. North and East Asia. Heinemann-Raintree Library, 2007. ISBN 978-1-4034-9898-4. с. 11.
  7. Webb, Andrew Alexander Gordon. Contractional and Extensional Tectonics During the India-Asia Collision. ProQuest LLC, 2007. ISBN 978-0-549-50627-0. с. 137.
  8. Marston, Sallie A. and Paul L. Knox, Diana M. Liverman. World regions in global context: peoples, places, and environments. Prentice Hall, 2002. ISBN 978-0-13-022484-2. с. 430.
  9. A Unique Geographical Unit. 2004. ISBN 9787508506654. Посетен на 2007-08-05.
  10. [{{{url}}} Natural World: Deserts]. // National Geographic. Архив на оригинала от 2006-01-12.
  11. Kuhle, Matthias. Reconstruction of the 2.4 Million km2 Late Pleistocene Ice Sheet on the Tibetan Plateau and its Impact on the Global Climate. // Quaternary International 45/46. 1998. DOI:10.1016/S1040-6182(97)00008-6. с. 71–108.
  12. Kuhle, M. The High Glacial (Last Ice Age and LGM) ice cover in High and Central Asia. // Development in Quaternary Science 2c (Quaternary Glaciation - Extent and Chronology, Part III: South America, Asia, Africa, Australia, Antarctica). 2004. с. 175–199.
  13. а б Kuhle, M.. Tibet and High Asia V. Results of Investigations into High Mountain Geomorphology, Paleo-Glaciology and Climatology of the Pleistocene. // GeoJournal 47 (1–2). 1999. DOI:10.1023/A:1007039510460. с. 3–276.
  14. Kuhle, M.. The Pleistocene Glaciation of Tibet and the Onset of Ice Ages- An Autocycle Hypothesis. // GeoJournal 17 (4). 1988. DOI:10.1007/BF00209444. Tibet and High-Asia I. Results of the Sino-German Joint Expeditions (I). с. 581–596.
  15. а б Kuhle, Matthias. The Tibetan Ice Sheet; its Impact on the Palaeomonsoon and Relation to the Earth's Orbital Variations. // Polarforschung 71 (1/2). 2001. с. 1–13.
  16. Global warming benefits to Tibet: Chinese official. // AFP, 2009-08-18.