Кордилери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планинска верика. За други значения вижте Корделери.

Кордилерите от космоса

Кордилерите (на испански: Cordilleras, на английски: American Cordillera), неправилно наричани Кордилиери, са планинска верига или по-точно система от планински вериги в западните части на Северна Америка, естествено свързана с планинската верига Анди в Южна Америка.

Общи данни[редактиране | edit source]

Простират се от Панамския провлак до най-северните територии в Аляска. Най-висок връх е Маккинли- 6194 m. Заемат близо 1/3 от площта на континента и са обградили поредица от високи плата и големи котловини.

Това е система от хребети и плата. Обхваща части от Канада, Съединените щати, Мексико. Дължина 6000 km., широчина до 1650 km, височина 6194 m. (връх Маккинли).

Образувана през палеозоя, оформена през терциера и кватернера. Сеизмична и вулканична област, снежна линия 500 – 5000 m., ледници с площ 67 000 km². Извират: Мисури, Юкон, Фрейзър, Колумбия. Езера: Голямо Солено езеро, Тахо, Пирамид.

Скалисти планини[редактиране | edit source]

Най-източната верига е известна като Скалисти планини, които доминират над релефа на Северна Америка.

Крайбрежни хребети[редактиране | edit source]

Западната верига на Кордилерите, известна още като Крайбрежни хребети, започва от полуостров Аляска, продължава почти успоредно на тихоокеанското крайбрежие и завършва в Мексико до гребеновидната низина на Теуантепек. В рамките на тази най-дълга верига са Аляски, Канадски, Щатски и Мексикански Кордилери.

Аляски Кордилери[редактиране | edit source]

Аляските кордилери обхващат най-северната част на планинската система. Климата там е субполярен и умерен, валежи над 2000 мм, което причина за образуване на планински ледници на малка височина.

Канадски Кордилери[редактиране | edit source]

Канадските Кордилери са с почти същите структурни отличителни черти като в Аляска. Планинската област попада в провинциите Британска Колумбия и Алберта и обхваща островите на щата Аляска. Те се намират предимно в пояса на умерения климат. Състоят се от 3 вериги – Скалисти планини, Крайбрежен хребет и Островни хребети.

Щатски Кордилери[редактиране | edit source]

Щатските Кордилери са разположени на юг от Канадските и представляват непосредствено им продължение. Тук се намира и Големият басейн, който представлява комплекс от къси, голи планински вериги и грабенови котловини между тях. Повечето имат голяма надморска височина. Изключение прави Долината на смъртта – 85 m под морското равнище, “най-прокълната част от света”. Долината е разположена в югоизточната част на Калифорния, в пустинята Мохаве. На 10 юни през 1913 г. е била най-високата температура от 56,60С и то на сянка. Най-ниска е температурата от ноември до април, когато дневният максимум на температурата се движи между 150 и 250С. Там има находища от боракс, които се използва в глинените глазури и при топенето на метали.

Колорадското плато е изградено от мощни хоризонтални пластове и лавови потоци. Част от него е Големият каньон, сложен комплекс от каньони, проломи и ждрела, обединени в каньона на река Колорадо. Този най-дълбок и зрелищен каньон, наричан още Зашеметяващата падина, е около 1620 m дълбок. Намира се в щата Аризона, по средното течение на река Колорадо (извира от Западен Тексас, дълга 2740 km.). Широчината на каньона е между 5 и 29 km.

В Щатските Кордилери, чието название е Далечен Запад, са богати с редица находища на полезни изкопаеми като нефт, природен газ, въглища, медни, оловно-цинкови и уранови руди, сребро, злато, платина, молибден, живак.

Мексикански Кордилери[редактиране | edit source]

Мексиканските Кордилери са разположени между Тихия океан, Мексиканския залив, пустинята Мохаве и провлака Теуантепек, по който минава условната граница между Северна и Централна Америка. Фактически това е т.нар Мексиканска планинска земя с добре изразени планински вериги на запад, изток и юг. Почти цялата област е млада в геоложко отношение, с активен вулканизъм, сеизмичност и съвременни тектонски движения.