Текирска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Текирска река
42.3383° с. ш. 25.2914° и. д.
42.12° с. ш. 25.3214° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Стара Загора
Община Чирпан
Област Пловдив
Община Първомай
Дължина33 km
Водосб. басейн96 km²
Начало
Мястона 2,8 km северно
от село Средно градище
Чирпански възвишения
Координати42°20′17.87″ с. ш. 25°17′29.04″ и. д. / 42.3383° с. ш. 25.2914° и. д.
Надм. височина479 m
Устие
Мястоляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°07′12″ с. ш. 25°19′17.04″ и. д. / 42.12° с. ш. 25.3214° и. д.
Надм. височина116 m

Текирска река е река в Южна БългарияОбласт Стара Загора, община Чирпан и Област Пловдив, община Първомай, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 33 km.

Текирска река извира под името Малката река на 479 m н.в. в южното подножие на Чирпанските възвишения на около 2,8 km северно от село Средно градище, община Чирпан. Реката ориентира течението си в южна посока и протича в дълбока долина. След село Спасово навлиза в Горнотракийската низина, като тук долината ѝ е плитка и с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Марица на 116 m н.в., на 600 m южно от село Добри дол, община Първомай.

Площта на водосборния басейн на реката е 96 km2, което представлява 0,18% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на запад – с водосборния басейн на Омуровска река, ляв приток на Марица;
  • на изток – с водосборния басейн на Старата река, ляв приток на Марица.

Основен приток – Сухата река (десен).

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода януари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени село Средно градище и град Чирпан.

В Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване, като за целта по течението ѝ са изградени 3 микроязовира (най-голям язовир „Чирпан").

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 488.