Мартинка (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартинка
(Голяма река)
42.3117° с. ш. 25.3836° и. д.
42.0302° с. ш. 25.7009° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Стара Загора
Община Чирпан
Община Стара Загора
Област Хасково
Община Димитровград
Дължина55 km
Водосб. басейн395 km²
Оттокляв приток на МарицаБяло (Егейско море) m³/s
Начало
МястоЧирпанските възвишения,
на 2,7 km СЗ от с. Винарово
Координати42°18′42.14″ с. ш. 25°23′00.83″ и. д. / 42.311708° с. ш. 25.383564° и. д.
Надм. височина403 m
Устие
МястоНа 2,4 km ЮИ от с. Брод
Координати42°01′48.87″ с. ш. 25°42′03.13″ и. д. / 42.030242° с. ш. 25.70087° и. д.
Надм. височина87 m
Ширина35.36 м m

Мартинка (Голяма река) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Чирпан и Стара Загора и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 55 km, която ѝ отрежда 77-о място сред реките на България.

Река Мартинка извира на 403 m н.в. под името Винаровска река от Чирпанските възвишения, на 2,7 km северозападно от село Винарово, община Чирпан. Тече в югоизточна посока в хълмистата част на Горнотракийската низина в плитка долина. Влива се отляво в река Марица на 87 m н.в., на 2,4 km югоизточно от центъра на село Брод, община Димитровград.

Площта на водосборния басейн на реката е 395 km2, което представлява 0,75% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на югозапад – с водосборните басейни на Старата река и Меричлерска река, леви притоци на Марица;
  • на североизток – с водосборния басейн на река Сазлийка, ляв приток на Марица;
  • на изток – с водосборния басейн на река Арпадере, ляв приток на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Ездачевска река
  • ← Айдъндере
  • → Козаревска река
  • ← Синурдере

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода януари-май, а минимумът – юли-октомври. В миналото реката често е причинявала големи наводнения, поради което след село Странско коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.

Покрай течението на реката са разположени 10 села:

Водите на реката се използват за напояване.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 309.