Голяма бяла акула
| Голяма бяла акула | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Уязвим[1] |
||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение на Голямата бяла акула (в синьо) |
||||||||||||||||||||||||||||
Голяма бяла акула (Carcharodon carcharias) или Бяла акула е един от най-големите представители от семейство акули. На дължина достига до 6 метра, а на тегло - до около 2.5 тона. В устата си има над 80 зъба. Бялата акула има удивително обоняние и може да подуши кръвта на живо същество от 4 километра.
[редактиране] Описание
Тялото им е с хидродинамична торпедовидна форма и дължина до 6 метра. Хрилните отвори са 5 двойки, по изключение 6. Имат мощни гръдни плавници. Опашната перка е вертикално разположена, двуделна, горният ѝ дял е по-голям от долния. Живеят във всякакви води.От екваториални и тропични до умерени и дори полярни води. Обикновено в солени води акулата прави изключение,като обитава реки и лагуни.
Акулите нямат плавателен мехур и трябва да плуват непрестанно, за да дишат и да се задържат във водата. Както и останалите риби, те използват вълнообразни странични движения, за разлика от китоподобните бозайници, които извиват тялото си нагоре-надолу, докато плуват. С острото си обоняние усещат плячката си отдалеч. Имат от 5 до 7 редици изключително остри зъби. Акулите са перфектни машини за убиване, снабдени с невероятни свръхсетива. С обонянието си са способни да доловят дори няколко капки кръв, разтворени във водата. С Капсулите на Лоренцини, разположени в предната част на главата, усещат слабите електрически импулси, изпращани от жертвата.
[редактиране] Размножаване
Размножителните навици на белите акули все още не са добре проучени. Раждане все още не е документирано, но няколко бременни екземпляра са били изследвани. Достигат полова зрялост сравнително късно - на 15 години. След раждане, бялата акула бързо изоставя рожбите си, главно за да се избегне изяждането им от самата майка.
Продължителността на живота също още не е напълно изяснена. Според повечето изследователи бялата акула живее между 18 и 27 години. Като се има предвид късното достигане на полова зрялост, дългата продължителност на живота не е лишена от логика.
[редактиране] Източници
- ↑ Fergusson, I., Compagno, L.J.V. & Marks, M. (2005). Carcharodon carcharias. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 8 октомври 2010.