Риба меч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Риба меч
Xiphias gladius stuffed.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Еуметазоа
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Osteichthyes Костни риби
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Xiphiidae Риби меч
род: Xiphias Риби меч
вид: X. gladius Рибата меч
Научно наименование
Уикивидове Xiphiidae
Swainson, 1839
Уикивидове Xiphias
Linnaeus, 1758
Уикивидове Xiphias gladius
Linnaeus, 1758
Обхват на вкаменелости
орелий – настояще, 33.9–0 Ma[2]

Рибата меч (Xiphias gladius) е хищна риба от разред Бодлоперки (Perciformes). Горната челюст е силно източена, мечовидна, около една трета от дължината на тялото. Разпространена е в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, както и в Средиземно море.[3] В Черно море се среща рядко.[4] Може да плува със скорост до 97 км/ч. Хайверът ù е плаващ. Обект на риболов.

Тялото на тази едра хищна риба достига до 4,5 m дължина и до 650 кг тегло.[5] Рибата меч има източена, торпедовидна форма и дълги плавници. Откъм гръбната си страна тя е черно-синя до тъмнокафява на цвят, а страните и коремът й са сребристобели. Може да плува със скорост до 97 км/ч.[6] Тя е отлично приспособена за хищен начин на живот.

Името си рибата дължи на мечовидния израстък, който фактически е силно източената и заострена горна челюст. Мечът на рибата е оръжието, с което тя най-често добива плячката си. Възрастните мечоносци нямат зъби. Те се хранят главно с главоноги мекотели[7][8][9], но рибата, като скумрия, херинга, лефер, сребърен хек, има голям дял в тяхната диета.[10]

Обратно на общоприетото схващане, "меч" не се използва като копието, но вместо това може да се използва за съкращаване на плячката си, за да нарани животното плячката си, да се направи за по-лесен улов.

Рибата меч се среща обикновено в открито море, далеч от бреговете, като най-често плува близо или на повърхността, но по стомашното съдържание се съди, че може да се гмурка до 650 м.[11] Тя често извършва далечни миграции, следвайки стадата риби, с които се храни. Смята се, че използва меча си, за да разсича по-едрата плячка, а по-дребната поглъща цяла. След като убие няколко риби, тя започва да ги поглъща.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шаблон:IUCN2011.2
  2. Sepkoski, Jack. A compendium of fossil marine animal genera. // Bulletins of American Paleontology 364. 2002. с. 560.
  3. Swordfishs, Xiphias gladius at MarineBio.org, 12.06.2011 г.
  4. Рибата е на изчезване в Мраморно море- zoohit.bg, 12.06.2011 г.
  5. Marine Species Identification Portal : Swordfish - Xiphias gladius- species-identification.org, 12.06.2011 г.
  6. swordfish | Speed of Animals- speedofanimals.com, 12.06.2011 г.
  7. Food and feeding ecology of the swordfish Xiphias gladius in the western North Atlantic Ocean with estimates of daily ration, 12.06.2011 г.
  8. Project MUSE - Pacific Science - Cephalopods in the Diet of Swordfish (Xiphias gladius) Caught off the West Coast of Baja California, Mexico, 12.06.2011 г.
  9. The role of cephalopods in the diet of swordfish (Xiphias gladius Linnaeus, 1758) in the Aegean Sea (eastern Mediterranean) | Mendeley- mendeley.com, 12.06.2011 г.
  10. Swordfish, 12.06.2011 г.
  11. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department: Swordfish, 12.06.2011 г.