Орас дьо Сосюр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орас Бенедикт дьо Сосюр
Паметникът на О. Б. дьо Сосюр и Ж. Балма в Шамони

Орас Бенедикт дьо Сосюр (на френски Horace-Bénédict de Saussure) (17 февруари 1740 - 22 януари 1799) швейцарски геолог, ботаник и алпинист, изследовател на Алпите.

Роден в селцето Конш, близо до Женева в семейство на потомствен геолог. Още като юноша заедно с баща си обикаля близките до Женева разклонения на Алпите и тази дейност продопределя по-нататъшното му развитие и научна дейност. Неговите изследвания са свързани с измерването на температурата, влажността, снежната покривка и други показатели на различна надморска височина. Сосюр получава интересни резултати. Уточнява, че долния слой вода в дълбоките езера винаги остава студена, за загряването на почвата на 30 фута дълбочина са необходими шест месеца и др. Конструира и усъвършенства множество оригинални измерителни прибори – хигрометър, магнитометър, диафанометър, анемометър, евапорометър и др. На основата на своите изследвания предлага смели хипотези, множество от които не се потвърждават. Счита се, че е първия който предлага термина "геология" (1779).

Освен с геология Сосюр се занимава и с ботаника, като описва множество алпийски растения.

Друга основна дейност за Сосюр е алпинизма. Покорява множество алпийски върхове. От него е учредена премия за този, който първи се изкачи на връх Монблан. През 1786 алпинистите Мишел Пакар и Жак Балма първи покоряват върха и спечелват учредената от Сосюр премия. През август следващата година Балма, вече заедно със Сосюр отново се изкачва на върха, но този път вече с измервателни инструменти и установяват, че Монблан се явява най-високия връх на Алпите.

Своите пътешествия по Алпите Сосюр осъществява в периода от 1758 до 1794.

През 1758 изследва планините около Женева. През 1759 за 15 дни изследва планината Юра (1718 м).

През 1760 се изкачва по левия приток на Рона – река Арв (100 км) до изворите ѝ от ледниците, спускащи се в долината Шамони от северозападното подножие на Монблан.

През следващите 20 години изследва Савойските Предалпи (на юг от Женевското езеро, между горното течение на Рона и притока ѝ Арв). Тези предварителни изследвания му помагат да даде правилна характеристика на релефа на цялата планинска област на юг от Женевското езеро. Изследва и хребета Репозуар (40 км, 2752 м) в Савойските Алпи. През 1780 продължава изследванията си в котловината на езерото Аннеси и планините Бож и Гранд Шартрьоз (2076 м), разположени покрай десния бряг на река Изер.

През различни години Сосюр три пъти обхожда в кръг масива Монблан. Описва ледника Аржантие, спускащ се на североизток от масива и югоизточните ледникови езици спускащи се в тясна долина на един от горните притоци на река Дора Балтеа.

Изследва северната част на Грайските Алпи (4061 м) и югозападните склонове на Пенинските Алпи (4634 м), преминавайки 120 км по долината на река Дора Балтеа до изхода на реката от планините на 8° и.д.

През 1783 изследва двата склона на Лепонтинските Алпи (3578 м), като се изкачва по долината на река Ааре (ляв приток на Рейн), достига до изворите ѝ и изследва ледника близо до прохода Гримзел (2165 м). На североизток открива друг ледник, от който на височина 3102 м) извира река Рона. Пресича Лепонтинските Алпи и по долината на река Маджасе спуска до езерото Лаго Маджоре (212 км2), като по този установява, че те се явяват вододел на три речни системи – Рона, Рейн и По, принадлежащи към три различни морски басейна. От Лаго Маджоре отново се изкачва в планината по долината на река Тичино (248 км) до прохода Сен Готард (2108 м).

По-късно извършва преход по маршрута Женева, Торино, Милано, Генуа, Тулон, като по този начин проследява и изследва южните склонове на Приморските Алпи (3297 м) и Провансалските Предалпи.

През 1787 изследва Лигурийските Апенини (1803 м), а през юни 1788 прекарва 16 дни на ледника Жеан, разпорожен на източния склон на Монблан на височина 3362 м.

През 1789 изследва масива Монте Роза (4634 м) в Пенинските Алпи. През август се изкачва на 4500 м на един от върховете в масива и с усъвършенстаните си вече методи за опредялене на надморската височина, измерва височината на още един "четирихилядник" – Матерхорн (4477 м).

Натуралистичните очерци на Сосюр "Пътешествия в Алпите..." (на френски "Voyages dans les Alpes...", t. 1-8, Genève, 1796-1803) са преиздавани многократно, а през 1834 за първи път е публикувана ненаучната, пейзажно-лирическа част от записките му (на френски "Partie pittoresque des ouvrages de M. de Saussure"). Чрез своята дейност Сосюр популяризира алпинизма и планинския отдих. За нуждите на алпинистите конструира първата в Европа походна печка за приготвяне на топла храна чрез слънчевите лъчи.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Соссюр, Орас Бенедикт де“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.