Дзин (265-420)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дзин
 
 
 
265 — 420  
 
 

Местоположение на Дзин (265-420)

Западна Дзин през 280 година
Континент Азия
Столица Луоян (265-311)
Чанан (312-316)
Дзиенкан (317-420)
Официален език Китайски език
Религия Будизъм, даоизъм, конфуцианство, китайска народна религия
Форма на упр. Монархия
Държавен глава
  Император
   - 265-290 Дзин У
   - 419-420 Дзин Гун
Епоха
 - Основаване
265 г.
 - Обединение на Китай
280 г.
 - Начало на Западна Дзин
317 г.
 - Край
420 г.
Население  
 - Преброяване 22 620 000
Днес част от Флаг на Китай Китай
Флаг на Монголия Монголия
Флаг на Виетнам Виетнам
редактиране

Дзин (на китайски: , [tɕîn]) е китайска династия, оглавявала държава в Източна Азия от 265 до 420 година.

Началото на държавата Дзин е поставено през 265 година, когато Съма Йен, влиятелен аристократ от северната част на Хънан, завзема властта в Цао Уей, обявявайки се за император под името Дзин У. До 280 година той унищожава и Източна У, слагайки край на периода на Трите царства и обединявайки Китай за пръв път след края на династията Хан през 220 година.

В началото на IV век империята Дзин изпада в тежка криза и Северен Китай е завзет от няколко новообразувани държави - Шестнайсетте царства, повечето от които се управляват от некитайски династии. Дзин успяват да се задържат в Южен Китай, като през 317 година преместват столицата си в Дзиенкан - периодите преди и след това събитие се наричат Западна Дзин и Източна Дзин.

През 420 година висшият сановник на Дзин Лю Ю се обявява за император, като унищожава империята Дзин и поставя началото на династията Лю Сун и периода на Южните и северни династии.