Цъси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цъси
императрица на Китай
Цъси 
Родена: 29 ноември 1835
Китай
Починала: 15 ноември 1908
Пекин, Китай

Цъси Тайхоу (на китайски: 慈禧太后; пинин: Cíxī Tàihòu; уейд: Tz'u-Hsi T'ai-hou, също Цъ Си) е императрица на Китай. Тя е една от съпругите на император Сиенфън и майка на единствения му син. От неговата смърт през 1861 до своята смърт през 1908 тя е фактически владетел на страната под номиналното управление на сина си Тунджъ и осиновения си племенник Гуансю. Много историци определят консервативното ѝ управление като деспотично и смятат, че то допринася за падането на последната китайска династия Цин.

Биография[редактиране | edit source]

Цъси е родена през 1835 в семейството на служител от манджурски род. Мястото, където е родена, е неизвестно, но тя прекарва първите години от живота си в провинция Анхуей, където е на служба баща ѝ, като семейството се премества в Пекин между третата и петнадесетата ѝ година. През 1851 е приета в харема на император Сиенфън и на 27 април 1856 ражда Тунджъ, единственият син на императора.

През 1860, в хода на Втората опиумна война, британски и френски войски достигат до Пекин и император Сиенфън и свитата му, включително Цъси, са принудени да заминат за Жъхъ (днес Чъндъ) в Манджурия.[1] Научавайки, че вражеските войски са изгорили до основи Летния дворец, императорът изпада в депресия и започва да консумира големи количества алкохол и други наркотици.[2]

Император Сенфън умира на 22 август 1861 и, тъй като наследникът му е само на 5 години, оставя управлението на съпругите си Цъан и Цъси и осем министри регенти, начело със Сушун. След неговата смърт напрежението между императриците и регентите нараства. По време на погребалната процесия на императора към Пекин Цъси провежда дворцов преврат, станал известен под името Синю, с помощта на принцовете Исин и Исюен. Тя отстранява осемте министри, като Сушун и двама други са екзекутирани.

През 1872 императрица Цъан избира за съпруга на император Тунджъ Сяо Джъи, която става императрица под името Дзяшун. Отношенията на новата императрица с Цъси са обтегнати, тъй като дядото на Дзяшун е бил сред противниците на Цъси по време на преврата Синю. Тунджъ и Дзяшун прекарват много време заедно, което според Цъси пречи на образованието им, поради което тя им нарежда да живеят разделени. В края на 1874 Тунджъ се разболява от сифилис и на 13 януари 1875 умира. На 27 март Дзяшун се самоубива или, според някои слухове, е оставена да умре от глад по заповед на Цъси.

След смъртта на Тунджъ, в нарушение на правилата за наследяване, Цъси поставя на трона тригодишния си племенник Гуансю, когото осиновява. След смъртта на императрица Цъан през 1881 Цъси става единствен владетел на Китай, въпреки че и преди това Цъан рядко се намесва в политиката. През 1885 Цъси отстранява от управлението Исин и го заменя с по-лесно управляемия Исюен, дядо на бъдещия император Пуи. През 1889 Гуансю достига пълнолетие и Цъси официално се оттегля от властта, като се премества във възстановения Летен дворец.

Шокиращото поражение на Китай в Китайско-японската война (1894-1895) подтиква императора и приближените му да предприемат реформи по японски образец. През 1898 започват Стодневните реформи целящи да модернизират страната. С помощта на армията, през септември Цъси отново поема властта, отменя всички започнати реформи и обявава императора за неспособен да управлява. Макар че формално запазва титлата си, той губи всички привилегии и е държан като затворник в Забранения град.

През 1900 Цъси обявява подкрепата си за Боксерското въстание, ксенофобски метеж, при който са избити голям брой европейци. В отговор осем европейски държави изпращат свои войски, които не срещат особена съпротива от слабата китайска армия и окупират Забранения град. Цъси е принудена да подпише унизителен договор, с който в Китай се установяват чужди войски и страната трябва да изплати значителни репарации.

Императрица Цъси умира на 15 ноември 1908, след като предишния ден за император е обявен Пуи.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Immanual Hsu (1985), The Rise of Modern China (pg. 215).
  2. Edward Behr, The Last Emperor, 1987, p. 44

Други източници[редактиране | edit source]

  • Chung, Sue Fawn. "The Much Maligned Empress Dowager: A Revisionist Study of the Empress Dowager Tz'u-Hsi (1835-1908)." Modern Asian Studies 13, no. 2 (1979): 177-96.
  • Hummel, Arthur William, ed. Eminent Chinese of the Ch'ing Period (1644-1912). 2 vols. Washington: United States Government Printing Office, 1943.
  • Warner, Marina. The Dragon Empress: Life and Times of Tz'u-his 1835-1908. Weidenfeld & Nicolson, 1972.