Седеф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Седеф по вътрешната повърхност на черупката на наутилус.

Седефът (от турското sedef), или пиган, е естествено образуващ се материал от съчетание на органични и неорганични вещества.

Описание[редактиране | edit source]

Изграден е от шестоъгълни плочици арагонит (кристали калциев карбонат (CaCO3)), широки между 10 и 20 µm и дебели 0,5 µm, наредени в непрекъснати успоредни пластинки. Слоевете от пластинки арагонит са разделени от листове органична матрица, които се състоят от еластични биополимери (например хитин, лустрин и коприноподобни протеини). Тази комбинация от крехки плочки и тънки слоеве еластичен биополимер придава на материала якост и здравина. Друг фактор, допринасящ към това е подреждането на плочиците по "тухлен" маниер, със застъпване, което ограничава разпространението на напречни пукнатини.

Иридесцентността на седефа се дължи на това, че плочиците арагонит са с дебелина половин микрометър, което е сравнимо с дължината на вълната на видимата светлина. Това предизвиква конструктивна и деструктивна интерференция на светлина с различна дължина на вълната, което кара светлина с различни цветове да се отразява при различни ъгли на наблюдение.

Седефът се секретира от епителните клетки на мантийната тъкан на някои видове мекотели. При тези мекотели седефът се отлага непрекъснато на вътрешната повърхност на черупката на животното - като начин да се изглади черупката и като защита срещу паразити и дразнещи чужди частици.

Този иридесцентен вътрешен слой се счита за красив в много култури и често се използва за бижута и при украсата на мебели и музикални инструменти.

Когато мекотелото е нападнато от паразит или раздразнено от попаднало в него чуждо тяло, то започва да го покрива с последователни, концентрични слоеве седеф. Този процес образува продукт, който наричаме перли, и продължава до края на живота на мекотелото.