Ян Джонстън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Джонстън
Ян Джонстън 

Ян Джонстън през 1650 година
Роден: 3 септември 1603
Шамотули, Жечпосполита
Починал: 8 юни 1675
Легница, Жечпосполита

Ян Джонстън (на полски Jan Jonston, на английски John Jonston, известен и като Joannes Jonstonus) е полски лекар, естествоизпитател, педагог, историк и философ, от шотландски произход. Оставя голямо количество трудове в различни научни дисциплини, но главно по естествена история и медицина. Има особени заслуги в областта на ентомологията, ботаника и орнитологията.[1]

Младост[редактиране | edit source]

Ян Джонстън е роден на 3 септември 1603 година в полския град Шамотули, в семейството на шотландския емигрант Саймън Бекер, който като последовател на Джон Уиклиф е подложен на религиозно преследване в Родината си и пристига в Полша през 1596 година[2][3] Получава средното си образование първо в училището на Бохемските братя в град Остророг, след това в Битом. През 1619 година завършва гимназия в полския град Торун.[2] Тъй като е калвинист, не е допуснат да учи в Ягелонския университет в Краков, който е контролиран от католиците. През 1622 година заминава за Шотландия, където на следващата година постъпва в университета на град Сент Андрюс. Там той изучава теология, схоластична философия и иврит.[2][4][3]

През 1625 година се завръща в Жечпосполита. В продължение на три години работи като преподавател на млади господа от благородни семейства и е ангажиран в семейството на Куртзбах-Завадски в град Лешно. Там става активен член на общността на Чешките братя.[2]

Четири години по-късно пътува из Германия, като посещава Франкфурт, Лайпциг, Витенберг и Берлин.[2] След кратък престой в Полша продължава да се занимава с образованието на двамата сина на граф Куртзбах и ги придружава в Холандия.[5] По време на престоя си там се записва първо в университета на историческия град Франекер, а по-късно – в Лайден, където изучава медицина.[4][5] В началото на 1631 година пристига в Англия, за да посещава курсове по ботаника и медицина към Кеймбриджкия университет.[2] Продължава медицинските си изследвания в Лондон[4], където пише основната част от първата си важна работа „Thaumatographia naturalis“.[6]

По-късно отново посещава Франекер и Лайден, където през 1634 година получава докторска степен по медицина. При третото си посещение в Англия, късно през същата година, получава такава степен и от университета в Кеймбридж. През следващите две години посещава различни университети във Франция и Италия, докато накрая, през 1636 година, се завръща в Лешно и окончателно се установява в града.[2] Там започва да пише първите си трудове по медицина, естествени науки и философия.[4]

Зрели години[редактиране | edit source]

Корицата на „Естествена история на птиците“ (1650)
Корицата на Естествена история на насекомите (1653)

Въпреки че в Лешно работи като градски лекар, в същото време е и асистент на чешкия религиозен деец Ян Амос Коменски, който преподава в местния университет.[2] Сътрудничи си с Коменски и заедно с него взима участие в социално-религиозното движение Чешки братя. За оформяне и развитие на философските му възгледи освен Коменски, силно влияние оказва и английският философ Френсис Бейкън.[1]

През 1637 година се жени за Розина, дъщеря на Самуел Хортензиус, аптекар от град Въсхова. Съпругата му умира през същата година, а на следващата той отново се жени, този път за Ана, дъщеря на кралския лекар Матиас Вехнер, също от Въсхова. Двамата имат четири деца — Матей, Йоан, Ана-Мария и Ана-Регина. От тях само Ана-Регина успява да достигне зрелост, а останалите умират на различна възраст.[2] Тя се омъжва за Самуел фон Шоф, благородник от Бреслау, днешен Вроцлав.[6]

Джонстън получава покани за работа от няколко университета – във Франкфурт (1639), в Лайден (1640) и в Хайделберг (1642).[2] Поканен е да заеме поста Председател на факултета по медицина в Лайденския университет, а две години по-късно получава същото предложение от курфюрста на Бранденбург.[6] Той обаче отхвърля всички и предпочита да остане самостоятелен.[2]

През 1655 година, по време на войната с Швеция, която опустошава Полша, Джонстън напуска Лешно и заминава за имението си „Зибендорф“, близо до град Легница в Югозападна Полша. Там той продължава да се занимава с научната си дейност до смъртта си.[2]

Ян Джонстън се пенсионира през 1655 година.[6] Умира на 8 юни 1675 година на 72 годишна възраст в имението си край Легница.[1] Няколко месеца по-късно тялото му е пренесено и погребано в Лешно. Там се намира и единственият паметник на Джонстън в Европа.

Философия[редактиране | edit source]

Джонстън е привърженик на емпиричната философия, според която цялата наука се явява като резултат от обработка на информацията от човешкия ум, което става на база на опита. В основния си труд „Постоянството на природата“ („Naturae Constantia“) от 1632 година, разглежда понятието „прогрес“ като характерна особеност на развитието на науката и изкуствата. Застава против ортодоксалната религиозна концепция хелиазъм за това, че светът неизбежно ще става по-лош. Подчертава сериозната необходимост от опит и умозаключения в развитието на науката. Според него цялото мироздание е неразделно от живота, а човекът е един малък космос, в който се отразява устройството на целия свят.[1]

Трудове[редактиране | edit source]

Болшинството трудове на Джонстън са написани на латински и свързани с медицината и естествените науки, но има няколко издадени книги по история, както и някои по етика.[5] Заслугата му за историята на ентомологията е че събира и предава знанията по темата от 16 и 17 век, въпреки че не прави никакви нови допълнения.[3] Голяма част от произведенията му са преведени на немски, латински и холандски.[6]

Джонстън написва в 6 отделни тома „Енциклопедия на животните“ (Theatrum universale historiae naturalis), която представлява най-ползваният наръчник по зоология до появата на труда на Карл Линей „Систематика на животните“. В енциклопедията той събира и обобщава всички тогавашни зоологически познания, като я пише така, че да е разбираема за широката публика. Придружена е от многобройни илюстрации, направени от известния за времето си гравьор Матиас Мериан.[7] Издадена е за първи път във Франкфурт на Майн в периода 1650-1653 година.[1] Неговата енциклопедия на животните има голям успех, преиздадена е през 1718 година и още един път през 1757 в Германия.[3]

В нея са представени риби, птици, четирикраки животни, змии, насекоми, мекотели и дракони. Като източник и доказателство за съществуването на дракони, Джонстън цитира древни автори като Плиний Стари и Страбон. Според техните твърдения, в Африка и Индия често се срещат дракони, които се хранят с плодове и отровни растения.[7]

Илюстрации към „Естествена история на безкръвните водни животни“ (1650)
Илюстрации към „Универсално представяне на всички четирикраки животни“ (1652)

На исторически теми написва две книги - „Универсална история на истинската църква“ (Нistoria universalis, cmlis et ecclesiastica), издадена в Лион през 1633 година и „Polyhistor seu rerum ab ortu Universi ad nostra usque tempora gestarum enarratio“, издадена в Йена през 1660 година.[1]

По-известните му трудове са:[2][6]

  • 1632 — Thaumatographia naturalis, in decem classes distincta
  • 1633 — Sceleton historiae universalis civilis et ecclesiasticae
  • 1644 — Универсална идея на медицинската практика (Idea universae medicinae practicae)
  • 1645 — Класификация на дървесните видове (Sintagma dendrology specimen)
  • 1646 — Дендрологична систематизация (Systema dendrologicum)
  • 1649 — Рибите и китовете (De piscibus et cetis)
  • 1652 — Четирикраките (De quadrupedibus)
  • 1652 — Постоянство на природата (Naturae constantia)
  • 1653 — Змии и дракони (De serpendibus et draconibus)
  • 1657 — Естествена история на птиците (Historiae naturalis de avibus)
  • 1660 — Polyhistor seu rerum ab ortu Universi ad nostra usque tempora gestarum enarratio
  • 1661 — Нови идеи за хигиената, книга ІІ (Idea hygieines recensita. Libri II)
  • 1661 — Запознаване с царството на минералите (Notitia regni mineralis)
  • 1661 — Запознаване с царството на растенията (Notitia regni vegetabilis)
  • 1662 — Дендрография или естествена история на дърветата и плодовете (Dendrographias sive historiae naturalis de arboribus et fructibus)
  • 1666 — Естествена история на билките и растенията (Historiae naturalis de herbis et plantis)
  • 1666 — Polymathiae filologicae
  • 1667 — Polyhistor continuatus
  • 1673 — Универсална класификация на медицинската практика (Sintagma universae medicinae practicae)

Енциклопедия на животните:

  • 1650 — Естествена история на безкръвните водни животни, том 4 (Historiae naturalis de exanguibus aquaticis, libri IV)
  • 1650 — Естествена история на рибите и китовете, том 5 (Historiae naturalis de piscibus et cetis, libri V)
  • 1650 — Естествена история на птиците, том 6 (Historiae naturalis de avibus, libri VI)
  • 1652 — Универсално представяне на всички четирикраки животни, том 1 (Theatrum universale omnium animalium quadripedum)
  • 1653 — Естествена история на змиите, том 2 (Historiae naturalis de serpentibus, libri II)
  • 1653 — Естествена история на насекомите, том 3 (Historiae naturalis de insectis, libri III)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ((ru)) Философская энциклопедия/Йонстон, Ян
  2. а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Peter Paul Bajer - “Scots in the Polish-Lithuanian Commonwealth, 16th-18 th Centuries. The Formation and Disappearance of the Ethnic Group”/Нидерландия/2012/ISBN 978 90 04 21065 3/p.160, 161
  3. а б в г ((es)) John Jonston (1603-1675), divulgador de la entomología en el siglo XVII
  4. а б в г ((en)) Miguel de Asua & Roger French/A New World of Animals/2005/Great Britain – MPG Books/ISBN 0 7546 0779 8/p.203
  5. а б в ((en)) Antique Maps, Atlases and Books/John Jonston (*1603 - †1675)
  6. а б в г д е ((en)) Dictionary of National Biography, 1885-1900, Volume 30/Johnstone, John (1603-1675)
  7. а б ((de)) Universitätsbibliothek Salzburg - Abteilung für Sondersammlungen/Das Buch des Monats der Universitätsbibliothek Salzburg