Наутилуси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Наутилус.

Наутилуси
Nautilus pompilius.jpg
Nautilus pompilius
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Mollusca Мекотели
клас: Cephalopoda Главоноги
подклас: Nautiloidea
надсемейство: Nautilaceae
семейство: Nautilidae Наутилуси
Научно наименование
Уикивидове Nautilidae
Blainville, 1825
Родове и видове
Обхват на вкаменелости
триас – настояще[1]

Наутилусите (Nautilidae, на гръцки: ναυτίλος - "моряк, мореплавател) са семейство морски главоноги. То обхваща 6 много сходни вида в два рода, типов за които е родът Наутилус.

Оставайки относително непроменени в течение на милиони години, наутилусите са единствените оцелели представители на подклас Nautiloidea и заради това понякога биват наричани "живи изкопаеми".

Името "наутилус" първоначално се е отнасяло за аргонавта, тъй като се твърдяло, че те използват двете си дископодобни пипала като платна (Аристотел, Historia Animalium 622b).

Описание[редактиране | edit source]

По общите си черти наутилусът е подобен на другите главоноги, с добре развити глава и пипала. Характерно за наутилусите е, че имат повече пипала от останалите главоноги - броят им достига до 90. Оформени са в два кръга и за разлика от пипалата на други главоноги са недиференцирани (няма специализирани пипала) и могат да се прибират. Радулата е широка и на нея добре се отличават девет зъба. Наутилусът има два чифта хриле.

Nautilus pompilius е най-едрият вид в рода. Една от разновидностите му от западна Австралия може да достигне до 268 mm в диаметър. Въпреки това, болшинството от другите наутилуси рядко надвишават 20 сантиметра. Nautilus macromphalus е най-малкият вид, с обичаен размер от 16 cm.

Черупката[редактиране | edit source]

Черупки на наутилуси: N. macromphalus (ляво), A. scrobiculatus (по средата), N. pompilius (дясно)

Наутилусите са единствените главоноги, които имат външна черупка. Животното може напълно да се скрие в нея, затваряйки единствения отвор с кожеста качулка, съставена от две специално нагънати пипала. Черупката е спирално навита, калциева, покрита отвътре със седеф и устойчива на налягане (имплодира при дълбочина над 800 метра). Съставена е от два слоя: външният е матово бял, докато вътрешният е блестящо иридесцентен. Най-вътрешната част от черупката е синьо-сива, със перлен блясък.

Вътрешността на черупката е разделена на няколко кухини, наречени камери. Растейки, наутилусът се премества напред и запечатва последната камера с нова преграда. Така животното живее само в последната, отворена камера. Броят камери се увеличава от около четири в момента на излюпването до 30 и повече при възрастните индивиди.

Оцветяването на черупката помага на наутилуса да остане незабелязан във водата. Погледната отгоре, черупката е с по-тъмен цвят, нашарена на неправилни райета, което я кара да се слива с мрака в дълбочината. В обратния случай, дънната част на черупката е почти изцяло бяла, като по този начин наутилусът става неразличим на фона на по-светлите води до повърхността на водата.

Черупката на наутилуса е един от най-добрите примери за логаритмична спирала в природата.

Плавателност и придвижване[редактиране | edit source]

Пипалата на наутилуса.

Хранене и осезателна система[редактиране | edit source]

Наутилусите са хищници и се хранят предимно със скариди, малки риби и ракообразни, улавяни с пипалата. За разлика от други главоноги, наутилусите нямат добро зрение; строежът на очите им е добре развит, но в него липсва твърда леща. Вместо това наутилусите имат малка дупка (подобна на тази в камера обскура), през която водата преминава свободно. Счита се, че вместо зрение животното използва обоняние за да си намира храна и потенциални партньори.

Размножаване и продължителност на живота[редактиране | edit source]

Наутилусите са полово диморфични и се размножават чрез снасяне на яйца. Прикрепвани към скали в плитките води, на яйцата им трябват около 12 месеца за да се развият до излюпване. Новоизлюпените наутилуси са с дължина около 30 милиметра. Продължителността на живота на наутилуса е около 30 години, което е изключително дълго за главоного.

Разпределение[редактиране | edit source]

Наутилусите живеят във водите между Тихия и Индийския океан, от 30° северна до 30° южна ширина и от 90° до 185° западна дължина. Обитават дълбоките склонове на кораловите рифове.

Естествена история[редактиране | edit source]

Вкаменелостите сочат, че наутилусите не са се развили особено много през последните 500 милиона години, и че наутилоидите са били много по-широко разпространени и по-разнообразни преди 200 милиона години, отколкото сега. Много от тях първоначално са били с права черупка, например изчезналият род Lituites. Развиват се през камбрия и стават значим морски хищник през перидода ордовик. Някои видове достигат до размери от два и половина метра. Другият подклас на главоногите, Coleoidea, се отделя от Nautilidae преди много време и наутилусите остават сравнително непроменени оттогава. Изчезнали роднини на наутилусите включват амонитите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ward, P. D.; Saunders, W. B. (1997). "Allonautilus: A New Genus of Living Nautiloid Cephalopod and Its Bearing on Phylogeny of the Nautilida". Journal of Paleontology (Paleontological Society) 71 (6): 1054–1064. doi. JSTOR 1306604

Вижте също[редактиране | edit source]

  • Латимерия, друго животно, считано за "живо изкопаемо"

Външни препратки[редактиране | edit source]