Бикини (атол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Атолът Бикини с острова Бикини отбелязан на североизток

Атолът Бикини (или Пикини, на английски: Bikini; на маршалски: Pikinni) е необитаван атол в Тихия океан, част от Маршаловите острови. Състои се от 23 острова, обграждащи дълбоководна лагуна с площ 594,2 кв. км.

Между 1946 г. и 1958 г. тук са извършени 23 ядрени опити от американските въоръжени сили.

Първият, който открива атола в средата на 1820-те години е руския капитан и откривател Ото Коцебу, който го кръщава атол Ешолц по името на руския учен Йохан Фридрих фон Ешолц. Атолът винаги е наричан Бикини от местното население, което на местния език означава "кокосово поле". Името е популяризирано от Съединените щати не само чрез ядрените опити, но чрез плажния костюм "бикини", кръстен на острова през 1946 г. Плажният костюм се състои от две части и е обявен дни след първия ядрен опит, извършен на атола. Представен е само няколко седмици след представянето на целия бански костюм "Атома". Новият бански костюм е рекламиран като "най-малкият плажен костюм в света" като се говори, че бикините "разделят атома".[1]

На 1 март 1954 г. на атола е взривена първата водородна бомба под кодовото название Castle Bravo. Експлозията е най-мощната ядрена експлозия, извършвана от САЩ. Бомбата се оказва много по-мощна от очакваното и предизвиква повсеместно радиоактивно замърсяване. Сред засегнатите от радиоактивното замърсяване са 23 японски мораяци на рибарския кораб "Щастливия дракон 5", попаднал в замърсената зона. Всички се разболяват, а един умира през септември 1954 г. Последвалият скандал в Япония е голям и намира отражение във филма от 1954 г. Годзила. Във филма американски ядрен опит събужда мутирало подводно чудовище, което напада Япония, преди да бъде обуздано от японската находчивост.

През 1968 г. САЩ обявяват Бикини за обитаем, а в началото на 70-те като част от експеримента канят малка група местни жители да се завърнат по домовете си. През 1978 жителите отново са евакуирани, след като екип от френски учени установява опасно високи нива на стронций-90 в телата им. Не е било необичайно за жените на острова да карат неуспешна бременност, недоносвания, мъртви раждания и нарушения в цикъла им. САЩ предлагат $150 милиона като компенсации за щети, нанесени от ядрената им програма.

Островът днес[редактиране | edit source]

През 1997 г. Международната агенция за атомна енергия решава, че "е безопасно да се ходи по островите ... въпреки че остатъчната радиоактивност на островите от атола Бикини все още е по-висока, отколкото на другите атоли от Маршаловите острови, няма опасност за здравето при тези нива ... Основният радиационен риск е от храната: консумирането на местни продукти, например плодове, може да добави значително количество радиация в организма. Случайното консумиране на кокосови орехи и плодове на хлебното дърво от острова Бикини не е повод за притеснение. Приемането на много такива за дълъг период от време, без взимане на необходимите лечебни мерки, може да предизвика радиационни дози по-високи от международно признатите безопасни нива".

Установено е, че дозата, приемана от фоновата радиация на острова е между 2,4 mSv/година и 4,5 mSv/година (долната граница е равна на естествената фонова радиация), ако се яде вносна храна. Вероятно поради рисковете свързани с храната, не се препоръчва острова да за засели отново.

През август 2010 г. атолът Бикини е добавен към Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Johnny Acton, Tania Adams, Matt Packer, Origin of Everyday Things, Sterling, 2007, p. 31 ISBN 978-1402743023

Вижте също[редактиране | edit source]