Душанов законник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Душановия законник в Призренския препис от 15 век

Душановият законник, срещащ се още и като Душанов закон е сборник от закони, средновековен законодателен акт, прогласен в Скопие на 21 май 1349 г.

Душановият закон е източник на средновековното българско и наказателно право.

Обем[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално се състои от 135 члена. Пет години след влизането му в сила (1354) е допълнен с още 66 члена, ставайки общо 201 члена.

Регламентирана материя[редактиране | редактиране на кода]

Със закона законодателят Стефан Душан е целял да уреди обичайното право на етносите в страната си, въвеждайки едни нови правила, еднакви за цялата Душанова империя.

Законникът окончателно разграничава властелските и подчинените им категории зависими или т.нар. крепостни селяни, както и свободните занаятчии и людете упражняващи други пак свободни професии.

Цар Стефан Душан, ведно със своите властели, е разчитал само на византийци и българи в управлението, като на езика на последните излизат всички държавни повели, закони, разпоредби и актове. Още проф. Тимотей Флорински отбелязва в своето знаменателно произведение Памятники законодательной деятельности Душана царя Сербовъ и Грековъ (Кiевь 1888 г.), че на най-важните законодателни държавни събори през 1346 г. и 1354 г. на сърбите било изрично забранено да участват, т.е. те са лишени от всякакви политически права. Нещо повече, на сърбите им е забранено да организират даже обикновени селски и общински събрания извън задругата. Един от членовете на законника повелява:

Сербова събора да нҍсть. Кто ли се обрҍте съборъникъ, да му се уши урежу и да се осмуди поводъчiе.

[1], което на съвременен български език значи:

Сърбите да нямат събирания. Ако някой тръгне да участва, да му се отрежат ушите (за да слуша Закона) и да му се наложи намордник.

((bg)) От цитирания текст съвсем логично може да изведе заключението, какъв законодателен акт е Душановия законник, в чий интерес е постановен, както и какъв е бил етническия характер на средновековното сръбско царство и господарство.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Според Душановия законник съдиите са длъжни да правораздават, прилагайки закона, а не да правоприлагат под страх от владетеля.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, стр. 36-37. Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1933.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.