Бактрийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бактрийски език
Страна мъртъв език
Регион Средна Азия
Брой говорещи изчезнал към 9 век
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....-Североизточни ирански
.....→Бактрийски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Официално положение
Официален в -
Контролиран от -
Кодове
ISO 639-1 -
ISO 639-2 -

Бактрийският език е мъртъв ирански език, разпространен някога на територията на провинция Бактрия в Средна Азия. Изчезва към 9 век, изместен от средноперсийски език.

Писменост[редактиране | edit source]

В следствие от военните походи на Александър Македонски в Средна Азия започва да се употребява старогръцки език за административни нужди. Впоследствие местното население започва да използва гръцката азбука, към която е добавена буквата þ „шо“ за обозначаване на звука /ш/. Поради тази особеност бактрийският език се нарича „гръко-бактрийски“ или „кушански“.

Надписи на бактрийски език са намерени в Афрасиаб, Кара-тепе, Самарканд (Узбекистан), Балх, Газни, Кабул, Кундуз (Афганистан), Исламабад (Пакистан) и в Китай.

В миналото погрешно се употребява названието „старотохарски език“, тъй като тогава не се е знаело, че тохарските езици всъщност не принадлежат към иранската група. Установено е, че част от народите, живяли в близки контакти с тохарите, наричащи себе си също "тохари", говорят на източноирански език.

Езикови собености[редактиране | edit source]

Една от главните особености на бактрийския език е замяната на иранско *d с l. Това го доближава до някои съвременни източноирански езици, говорени в Афганистан: пущунски, мунджански. Примери: бактр. λασο, пущунски las, но согдийски đs „десет“, бактр. παραλα-, но согд. pr`đ- „продавам“ (*parā-da-), бактр. λιζα/λιζο, но нперс. diz „крепост“.

С настъпването на елинизма в Средна Азия в бактрийския език проникват много старогръцки и латински думи.

Текстов пример[редактиране | edit source]

Надписът от Рабатак, провинция Баглан, Афганистан е направен по заповед на кушанския цар Канишка. Открит през 1993 г. при археологически разкопки. Преведен и издаден от Н. Симс-Уилиамс и Дж. Криб.[1] [2]

Текст с гръцки букви[редактиране | edit source]

[...]νο βωγο στοργο κανηþκε κoþανo ραþτoγo λαδειβo χoαζαoαργo βαγ[η]ζνoγo κιδι ασo νανα oδo ασo oισπoανo μι βαγανo ι þαoδανι αβoρδo κιδι ιωγo χþoνo νoβαστo σ(α)γωνδι βαγανo σινδαδo oτηια ι ιωναγγo oασo oζoαστo ταδηια αριαo ωσταδo αβo ιωγo χþoν(o) αβo [ι] ιυνδo φρoαγδαζo αβo þατριαγγε þαoρε αγιτα κooαδηανo oδo ι oα(σ)πo oδ(o) [ι ζ]αγηδo oδo ι κωζ(αμ)βoo δo ι παλαβoτρo oιδρα αδα αβo ι ζιριταμβo σιδηιανo πρoβαo oδo μανδαρσι ζαoρανo αβo ι σινδo ωσταδo oτη(ι)α αρoυγo ιυνδo (αβo) ι σινδo ωσταδo τασι þαι κανηþκε αβo þαφαρo καραλραγγo φρoμαδo (α)βεινα[...]o βαγoλαγγo κιρδι σιδι β[...]αβo ριζδι αβo μα καδγε ραγα φαρειμoανo β(α)γα(ν)o κιδιμαρo κιρδαν(ε) ι μα[...]o[φ]αρρo oμμα ooηλδι ια αμσα νανα oδo ια αμσα oμμα αoρoμoζδo μoζδoo(α)νo σρoþαρδo ναρασαo μιιρo oτηια oυδoανo πι(δo)γιρβo φρoμαδo κιρδι ειμoανo βαγανo κιδι μασκα νιβιχτιγενδι oτhια φρoμαδo αβειμoανo þαoνανo κιρδι αβo κoζoυλo καδφισo þαo αβo ι φρoνιαγo (o)δo α(βo o)oημo (τ)ακτoo þαo α(β)[o] ι νια(γ)o oδo αβo ooημo καδφισo þαo αβo (ι) πιδα oδo αβo ι χoβιε αβo κανηþκo þαo τα σαγωνδι þαoνανo þαo ι βαγεπooρακ[α]vε [...] φρ(o)μαδo κιρδι ταδι þαφαρε καραλραγγε κιρδo ειo βαγoλαγγo [...]o καραλραγγo oδo þαφαρo καραλραγγo oδo νoκoνζoκo ι αþρooα[λγo κιρ]δo ια φρoμανo ειμιδβα βαγε κιδι μαρo νιβιχτιγενδι ταδανo αβo þαoναν(o) þαo αβo κανηþκε κoþανo αβo ιαoηδανι ζoρριγι λρoυ(γ)o αγγαδ[...]γo oανινδo π[...]ι(ν)δι oδ[…](δ)ι βα(γ)επooρo ασo ιωγo χþoνo αβo ιo (α) χþoνo ιυνδo αρoυγo ναρα[...] ι β(α)γoλαγγo αβo ιωγo χþoνo ασπαδo ταδι αβo ι αρημεσo χþoνo αγαρ[...] [...]χα[...π]ιδo þαo φρoμανα αβισσι παρηνα λαδo αβισσι ρηδγε λαδo αβισσ[ι...] [...]þαι μαδ[...]α (α)βo βαγανo λαδo oδo φαρειμoανo αχoδανo [σι]δι [α]βo μι βαγε λ[αδo]

Превод на български език[редактиране | edit source]

„[...] на великото спасение, Канишка Кушанецът, праведният, справедливият, самодържецът, заслужил божествена слава, който получи царството от Нана и от всички богове, който въведе година първа, както пожелаха боговете. И той издаде указ на гръцки, после го обяви на арийски. В година първа той беше обявен в Индия, в цялата област на кшатриите, че тях – Васп, Сакета, Каушамби, Паталипутра, чак до Шри-Чампа – всички владетели и всяка власт той подчини на себе си, и подчини цяла Индия на себе си. Тогава цар Канишка даде заповед на каралранг Шафар на [...] да построи светилище, наречено Б[...]аб в равнината на (царския) дом, за боговете, чиято служба тук [...] славният Умма води: гореспоменатия Нана, и гореспоменатите Умма, Аурмузд, gracioυs one, Срошард, Нараса, Михр. И даде заповед да се изобразят същите, изброени тук, за следните царе: цар Кужула Кадфисес, прадядо му, цар Вима Такту, дядо му, цар Вима Кадфисес, баща му, и за себе си, цар Канишка. После, като цар над царете, потомък на божествения род, [...] беше дал заповед, каралранг Шафар построи това светилище. Каралранг [...], каралранг Шафар и ащвалг Нукунзук (изпълниха) царската заповед. Нека споменатите тук богове (дарят) царя над царете Канишка Кушанеца завинаги със здраве, щастие и победи и нека синът на боговете владее цяла Индия от година първа до година хиляда. [...] Светилището беше основано в година първа и завършено в година трета…според царската заповед и много обреди бяха дарени, и много прислужници бяха дарени, [...] царят даде (дарове) на боговете[...]“

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Sims-Williams, N. Cribb, J. A new Bactrian inscription of Kanishka the Great, Silk Road Art and Archaeology (4): 75-142, 1996.
  2. Sims-Williams, N. Further notes on the Bactrian inscription of Rabatak, with an appendix on the names of Kujula Kadphises and Vima Taktu in Chinese. Proceedings of the Third European Conference of Iranian Studies. Part 1: Old and Middle Iranian Studies. Wiesbaden 1998 (Beiträge zur Iranistik 17): 79–92

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Gershevitch, I. „Bactrian Literature“, в Yarshater, E. Cambridge History of Iran, 3(2), Cambridge: Cambridge UP, 1983.
  • Sims-Williams, N. „Bactrian Language“, Encyclopedia Iranica, 3, New York: Routledge & Kegan Paul, 1989.
  • Sims-Williams, N. „Bactrian“, в Schmitt, R. Compendium Linguarum Iranicarum, Wiesbaden: Reichert, 1989.
  • Sims-Williams, N. New Findings in Ancient Afghanistan: the Bactrian documents discovered from the Northern Hindu-Kush. Tokyo: Department of Linguistics, University of Tokyo, 1997