Арии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курганна култура на първите индоевропейци 4000 г.пр.Хр. според хипотезата на Мария Гимбутас
Ямната култура – 3500 г. пр.н.е.
BMAC-Бактрийско-маргиански археологически комплекс, Андроновска култура и другите археологически индоевропейски култури в Средна Азия и Индия – 2200 г.пр.Хр.
„Страната на ариите“ според Ведите
Индоевропейските (Арийските) народи в Евлазия към 500 г.пр.Хр.
Индоевропейските и другите култури и езици в света – съвременно състояние
Преобладаващият цвят на кожата на коренното население на света
Географско разпределение на светлокосите в Европа.
     под 1 % светлокоси,
     1 – 19 % светлокоси,
     20 – 49 % светлокоси,
     50 – 79 % светлокоси,
     80 – 100 % светлокоси
Арийски (Индоевропейски) езици
Разпространение: Европа, Америка, Австралия, Русия, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия
Говорени от: 3 000 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Арийски (Индоевропейски) езици
.+Албански
.+Арменски
.+Балтийски
.+Германски
.+Гръцки
.+Индо-ирански
.+Италийски
.+Келтски
.+Славянски
Индоевропейски езици

Арийците или Ариите от (др.-инд. ā́rya-, ав. airya-, на староперс.: ariya-) е самоназвание на древните Индоевропейcки народи на Персия и Индия през II-I хил. пр.н.е. Говорят индоирански езици от индоевропейското езиково семейство. Езиковата и културна близост на тези народи с европейските, предполага съществуването на една изначална праарийска общност (на древните арийци), днешни потомци на която са съвременните арийски или индоевропейски народи. Според преобладаващото днес мнение древната арийска родина се приема северно от Черно море в степите на днешна Украйна и южна Русия (виж Курганна култура), но има научни школи (виж Култура на шнуровата керамика и др.) които я локализират на Балканите по долното поречие на Дунав, в Северна Европа, в Анатолия и Иран и в Индия. Терминът е свързван с понятието Арийска раса, на което понякога неприсъщо се придава идеологическa окраска.

Днешното си име Иран получава през 1935 г. по името на самоназванието на народа на страната. Името на държавата буквално значи „страна на арийците“.

Преход в понятието „арийци“ в антропологията[2][редактиране | редактиране на кода]

Древното самоназвание арии преминава в качествено ново състояние през 19 век следствие на научните предимно лингвистични дирения в Азия през епохата на Просвещението.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

Пионер в областта на древните езици, култури и религии на Изтока е френския лингвист и член на Френската академия на „безсмъртните“ – Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон. Откритията на Дюперон стимулирали Уилям Джоунс, английски юрист и поет, да достигне до заключението, че има тесни аналогии между гръцко-римската и индийска митологии. Джоунс бил назначен през 1783 г. за върховен съдия на Бенгалия.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

В началото на 19 век, Фридрих Шлегел, който бил женен за дъщерята на Мозес Менделсон, придал антропологична насока на лингвистичните открития въз основа на разчитането на Авестата. Неговият брат Август-Вилхелм Шлегел пък започнал да търси древната общогерманска родина на изток. В Германия постепенно се формирала цяла германска историческа школа изследователи-ориенталисти, сред които изпъкват имената на географа Карл Ритер, Йохан Роде, Кристиан Ласен, Август-Фридрих Пот, Вестфал и т.н.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поляков, Леон. Арийският мит, Втора част – Митът за арийския произход. СОНМ, ISBN 954-8478-56-0, 2004.
  2. Поляков, Леон. Арийският мит, Втора част – Митът за арийския произход. СОНМ, ISBN 954-8478-56-0, 2004.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]