Арии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курганна култура на първите индоевропейци 4000 г.пр.Хр. според хипотезата на Мария Гимбутас
Ямната култура - 3500 г. пр.н.е.
BMAC-Бактрийско-маргиански археологически комплекс, Андроновска култура и другите археологически индоевропейски култури в Средна Азия и Индия - 2200 г.пр.Хр.
"Страната на ариите" според Ведите
Индоевропейските (Арийските) народи в Евлазия към 500 г.пр.Хр.
Индоевропейските и другите култури и езици в света - съвременно състояние
Преобладаващият цвят на кожата на коренното население на света
Географско разпределение на светлокосите в Европа.
     под 1 % светлокоси,
     1 — 19 % светлокоси,
     20 — 49 % светлокоси,
     50 — 79 % светлокоси,
     80 — 100 % светлокоси
Арийски (Индоевропейски) езици
Разпространение: Европа, Америка, Австралия, Русия, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия
Говорени от: 3 000 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Арийски (Индоевропейски) езици
.+Албански
.+Арменски
.+Балтийски
.+Германски
.+Гръцки
.+Индо-ирански
.+Италийски
.+Келтски
.+Славянски
Индоевропейски езици

Арийците или Ариите от (др.-инд. ā́rya-, ав. airya-, на староперс.: ariya-) е самоназвание на древните Индоевропейcки народи на Персия и Индия през II-I хил. пр.н.е. Говорят индоирански езици от индоевропейското езиково семейство. Езиковата и културна близост на тези народи с европейските, предполага съществуването на една изначална праарийска общност (на древните арийци), днешни потомци на която са съвременните арийски или индоевропейски народи. Според преобладаващото днес мнение древната арийска родина се приема северно от Черно море в степите на днешна Украйна и южна Русия (виж Курганна култура), но има научни школи (виж Култура на шнуровата керамика и др.) които я локализират на Балканите по долното поречие на Дунав, в Северна Европа, в Анатолия и Иран и в Индия. Терминът е свързван с понятието Арийска раса, на което понякога неприсъщо се придава идеологическо окраска.

Днешното си име Иран получава през 1935 г. по името на самоназванието на народа на страната. Името на държавата буквално значи "страна на арийците".

Преход в понятието "арийци" в антропологията[1][редактиране | edit source]

Древното самоназвание арии преминава в качествено ново състояние през 19 век следствие на научните предимно лингвистични дирения в Азия през епохата на Просвещението.

Пионер в областта на древните езици, култури и религии на Изтока е френския лингвист и член на Френската академия на "безсмъртните" - Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон. Откритията на Дюперон стимулирали Уилям Джоунс, английски юрист и поет, да достигне до заключението, че има тесни аналогии между гръцко-римската и индийска митологии. Джоунс бил назначен през 1783 г. за върховен съдия на Бенгалия.

В началото на 19 век, Фридрих Шлегел, който бил женен за дъщерята на Мозес Менделсон, придал антропологична насока на лингвистичните открития въз основа на разчитането на Авестата. Неговият брат Август-Вилхелм Шлегел пък започнал да търси древната общогерманска родина на изток. В Германия постепенно се формирала цяла германска историческа школа изследователи-ориенталисти, сред които изпъкват имената на географа Карл Ритер, Йохан Роде, Кристиан Ласен, Август-Фридрих Пот, Вестфал и т.н.

През 1833/36 г. Пот търсейки древната общогерманска родина пише:

Ex orientae lux: в основните си линии ходът на културата винаги е следвал хода на слънцето (почитано в зороастризма). Народите на Европа някога са били прислонени в скутите на Азия, те са играли като деца около тази майка: ние вече не трябва да внушаваме по този повод неясни реминисценции, можем да се облегнем на фактическото доказателство, което ни предоставят европейските и азиатските езици. Именно там и никъде другаде са се намирали теренът на играта и школата на първите материални и духовни сили на човешкия род ...

Тезата е доразвита от Якоб Грим в неговата "История на немския език" от 1848 г., за да се формира окончателно и термина "арийски", т.е. общ индоевропейски, от Макс Мюлер през 1860 г. Новото понятие е възприето масово основно в Англия и Франция.

След средата на 19 век под влияние на расовата теория моделирана от Гобино в "За неравенството на човешките раси" се оформя един германо-френски корпус около Ернест Ренан който след излизането на "Животът на Исус" (100 000 екз. продадени за няколко месеца) от поредицата "История на ранното християнство" започва на историческа база да намира доказателства и за съществуването на една семитска раса от древността, която била транспонирана в евреи (понятие употребено за първи път в Новия завет). На основата на тези и други дирения на изследователи през 70-те години на 19 век се формирало и понятието антисемитизъм, като расово и антропологично противопоставимо на арийците с тяхната култура.

Преход на понятието "арийци" в идеологията[редактиране | edit source]

Политиката в Германия и Франция също дала своя дан за формирането на антисемитски лиги в двете водещи държави от Стара Европа. Аферата Драйфус катализирала тези процеси, а "Златната клонка" и труда на Хюстън Чембърлейн "На какво се крепи XIX век" окончателно предопределили насоката на геополитическо строителство в началото на новия 20 век.

След Версайската система от договори в Германия се катализирали реваншистките обществени настроения които в крайна сметка довели НСДАП на власт в страната. Идеологическа основа за този процес изиграли основно две книги - "Моята борба" и "Митът на XX век". И двете основно разглеждат ролята на евреите в световните дела, които са представени като "врагове" на арийската раса. Ето какво пише бъдещият фюрер под натиска на литературата, вкарана в затвора от Карл Хаусхофер за неговия съкилийник Рудолф Хес:

Ариецът е Прометей за човечеството. Неговата ясна глава е била надарена с божията искра на гения, на него е било дадено да запали първите светлини на човешкия разум, на него най-напред се е удало да хвърли ярък лъч светлина в тъмната нощ... В качеството си на завоевател ариецът подчинява завоюваните и ги принуждава да работят така, както това съответства на неговото желание и неговите цели. Принуждавайки ги да бършат полезна, макар и много тежка работа, той не само им запазва живота, но им готви съдба, несравнимо по-завидна от предишната им така наречена "свобода". Докато ариецът остава докрай господар на завоюваните, той не просто ги ръководи, но запазва и умножава културата им... Ако разделим цялото човечеството на три групи: 1. основатели на културата; 2. носители на културата и 3. рушители на културата, то представителите на първите две групи ще бъдат всъщност само арийците... Опитайте се да премахнете ролята на арийската раса за бъдещите времена и може би само след няколко хилядолетия земята отнове ще тъне в мрак, човешката култура ще загине и светът ще опустее.

[2]

Куриоз[редактиране | edit source]

Случайно или не, но днес Иранците, които се самоназовават именно "арийци", по точно техните държавни водачи, не само се обявяват за най-непримирим враг "на ционизма", но и са възприемани като такава заплаха в Израел и САЩ.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Поляков, Леон. Арийският мит, Втора част - Митът за арийския произход. СОНМ, ISBN 954-8478-56-0, 2004.
  2. Поляков, Леон. Арийският мит, Увод, стр. 8. СОНМ, ISBN 954-8478-56-0, 2004.

Вижте също[редактиране | edit source]