Макс Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Мюлер
санксритолог и индолог
Макс Мюлер 
Роден: 6 декември 1823
Десау, Саксония
Починал: 28 октомври 1900
Оксфорд, Великобритания

Фридрих Максимилиан Мюлер (на немски: Max Müller) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Син е на немския поет Вилхелм Мюлер. През 1841 г. Макс Мюлер постъпва в университета в Лайпциг, където изучава класически езици, психология и антропология. През 1848 г. получава докторска степен по философия, но предпочита да продължи образованието си. Изучава филология, философия, санскрит и източни религии в Берлин и Париж.

През 1868 г. става професор по сравнително езикознание в Оксфордския университет, където преподава санскрит.

Макс Мюлер се отказва от преподавателска дейност през 1875 г., посвещавайки се изцяло на изучаването на свещените книги на Древния Изток. В това му начинание много му помагат неговите доскорошни ученици и големи фигури на японския будизъм и академичното общество - японските санкстритолози - Нандзо Буньо, Касахара Кендзю и Такакузу Дзюндзиро, както и един от водещите будолози на Русия Сергей Олденбург.

Макс Мюлер умира в Оксфорд на 76 години.

Значение[редактиране | edit source]

Макс Мюлер е значим изследовател в три области - индийска филология, история на религията и лингвистика. Неговият монументален труд Риг-Веди се явява едно изключително научно постижение на XIX век, спомогнало неимоверно за излизането на "Златната клонка".

Макс Мюлер се смята за един от основателите на съвременното религиознание. Той умело използва в проучванията си вече разработени методи на сравнителната филология в изучаването на митологията и религията. Макс Мюлер е на мнение, че знанията на древните езици дават възможност на изследователя да проникне в недрата на човешката душа и да откриете истинското значение на религиозните вярвания на древните хора, докосвайки се неподправено до тяхната психология - чувства и преживявания, които са свързани в съзнанието им с имената на богове, митове и легенди.

В историята на религията, Макс Мюлер защитава концепцията за естествения произход на митове - в частност, в своето "Есе по сравнителна митология", излязло през 1856 г. Той е вярвал, че човек персонифицира природните феномени обожествявайки слънцето, луната, гръмотевиците, небето с боговете - прилагателни, които са станали "имена", и митологията може сполучливо да се нарече "болезнен език". По този начин, за Мюлер, митологията е тясно свързана с лингвистиката. Макс Мюлер е също така известен с проучванията си в областта на лингвистиката. Много популярен за времето си е неговия труд "Наука за езика", излязъл в Лондон през 1861-1863 г. С книгата си "Шест системи на индийската философия" (1899) закрепва шест постулата в Индологията фиксирани в Шат-даршана, индийската философия.

Библиография[редактиране | edit source]

  • «Сравнителна митология» (1856),
  • «Стружки от немския семинар» (1867—1875),
  • «Въведение в науката за религията» (1873),
  • «Естествена религия» (1889),
  • «Физическа религия» (1891),
  • «Антропологическа религия» (1892),
  • «Теософия, или психологическа религия» (1897),
  • «Шест системи на индийската философия» (1899).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Всеобщая история религий мира - М.: Эксмо, 2006. - 736 стр.

Вижте също[редактиране | edit source]