Кемп Дейвид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кемп Дейвид по време на управлението на Ричард Никсън.

Кемп Дейвид (неофициално име на английски: Presidential Retreat "Camp David", официално име на английски: Naval Support Facility Thurmont) е планинско убежище на Президента на САЩ, заемащо 0,5 км². Намира се в щата Мериленд на 97 км северно от Вашингтон. Първоначално е бил построен като лагер за правителствени чиновници и техните семейства, но през 1942 е превърнат в президентско убежище от президента Франклин Рузвелт, който му дава името Шангри-Ла. Сегашното си име получава от президента Дуайт Айзенхауер, в чест на внука му Дейвид Айзенхауер. [1]

Кемп Дейвид в по-новата си история се превръща от ваканционен дом на президента на САЩ и неговото семейство в място за формални и неформални преговори между САЩ и държавни и правителствени глави на други страни. Може би най-известното подписано споразумение е Кемп Дейвид I (на английски: Camp David I), което през 1979 при управлението на Джими Картър води до мирен договор между Израел и Египет.[2]

История[редактиране | edit source]

Копчета за ръкавели на Ричард Никсън с дизайн "Кемп Дейвид".

Катоктин Маунтън Парк (на английски: Catoctin Mountain Park) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 година от правителството на САЩ в почивна станция. Целта е била да се покажe, как неплодородна и неизползваема земя може да стане икономически печеливша. Името на първия камп на това място е "Мисти Маунт" (на английски: Misty Mount) и е бил използван от организация за деца инвалиди в продължение на година преди да се премести в съседен камп, който е бил по-удобен за инвалидни колички. Друг съседен камп, "Хай Катоктин"(на английски: Hi-Catoctin), от 1938/1939 е бил използван в продължението на три години като почивна станция на администрацията.[3]

Тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата Ню Йорк. Когато през 1942 след нападението на Япония при Пърл Харбър и навлизането на немски подводници в Атлантическия океан положението става опасно, администрацията почва да търси сигурно и прохладно планинско убежище за президента в радиус от 100 мили от Вашингтон.

След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в кампа "Хай Катоктин" на 22 април 1942 се взима решение почивната станция да стане почивен дом за президента. Така разходите по преустройването възлизат на около 20 000 щатски долари. Един от основните аргументи е, че средната температура е десет градуса по-ниска в сравнение с Вашингтон, което се отразило добре на засегнатите дихателни пътища на президента. Рузвелт кръщава кампа Шангри-Ла, инспириран от романа "Изгубеният Хоризонт" на Джеймс Хилтън.[3]

След края на Втората световна война почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали кампът да бъде върнат на дирекцията на националния парк, да се запази като национален музей или да се преобрази пак в примерен модел за култивирана земя.

1959 президентът Труман сключва компромис, като земята северно на път 77 се връща на националния парк, а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 година. Президентът Дуайт Айзенхауер кръщава новоорганизирания камп на внука си Дейвид. [3]

Освен исторически и медиално известните израелско-палестински преговори, в "Кемп Дейвид" са се състояли редица други важни срещи в спокойна, интимна обстановка — планирането на Десанта в Нормандия, срещата на Айзенхауер с Никита Хрушчов, преговорите по Операция в Залива на прасетата и Виетнамската война. [4]

Кампът не е достъпен за обществеността поради съображения за сигурност и защита на личната сфера на президента и гостите.[4]

База на военноморските сили[редактиране | edit source]

Както подсказва официалното име "Кемп Дейвид" е всъщност база "Търмонт" на Военноморските сили на САЩ. Управлява се от Майор (Капитан III ранг). Повечето от стационираните моряци са членове на батальона Seabees, който е строителната част на военноморския флот. Задачата им е да поддържат сградния фонд. [5]

Всеки моряк трябва да получи индивидуална авторизация за сигурност с кодово име "Yankee White" - една от високите пропускателни степени - за да бъде командиран в база "Търмонт". [6]

Сигурността на обекта се осигурява от елитен екип на военноморските сили наречен "Marine Security Company, Camp David (MSC-CD)" [7]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кемп Дейвид на страницата на Белия Дом. Отворен на 18.05.2012
  2. Информация за договорите на страницата на Израелското външно министерство. Отворен на 18.05.2012
  3. а б в Jonson, David: "History of Camp David. A brief history of the Presidential mountain retreat and its famous guests." Отворен на 18.05.2012
  4. а б Представяне на "Кемп Дейвид" на страницата на парковата администрация на САЩ. Отворен на 18.05.2012
  5. Nelson, W. Dale (1995): "The President Is at Camp David". Syracuse University Press. стр. 129 и 145
  6. Критерии за допускане на цивилни и военни кандидати на позиции обслужващи президента. Департамент на Отбраната: Instruction No. 5210.87 (November 30, 1998).
  7. Биография на войник който е бил член на MSC-CD на официална страница на военноморските сили. Отворен на 18.05.2012