Синтагма (лингвистика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Синтагма (древногръцки: σύνταγμα) e съвкупност от няколко думи, обединени на принципа на семантико-граматико-фонетична съчетаемост; единица на синтагматиката. Често се определя като елемент на синтаксиса (като формален аспект на езика).

Като минимална дължина на синтагмата следователно може да бъде смятано простото словосъчетание, въпреки че синтагмите могат да бъдат и цели изрази. Така че «синтагма» и «словосъчетание» не винаги съвпадат.

Във фонетиката[редактиране | edit source]

Във фонетиката разбирането е малко по-различно. В нея синтагма се нарича относително завършеният по смисъл речеви отрязък, границата на който се определя само с прозодически средства.

В дадения случай синтагмата е фонетическо единство, изразяващо единно смислово цяло в процеса реч-мисъл, което може да се състои от ритмическа група или от цяла поредица ритмически групи. [1]

Във философия на езика[редактиране | edit source]

Във философията на езика синтагмата може да приема ролята на основна семантична единица. Това се отнася например до оценяването на Жак Дерида, при което синтагмата е основна единица на значението и може да бъде прехвърляна в различни контексти, където да произведе различни семантични и прагматични стойности.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Щерба Л.В. Фонетика французского языка. М., 1963. 7-мо издание, стр. 86
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Синтагма (лингвистика)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Виж още[редактиране | edit source]