Феликс Гатари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Феликс Гатари
френски философ

Роден
Починал
29 август 1992 г. (62 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Философия
Регион Философията на 20 век
Епоха Западна философия
Школа Постмодернизъм
Интереси политика, екология, семиотика
Идеи ризома, тяло без органи, шизоанализ, номадология, детерриториализация, екософия
Повлиян Спиноза, Кант, Карл Маркс, Ницше, Сартр, Жак Лакан, Мишель Фуко
Научна дейност
Област Психоанализа
Феликс Гатари в Общомедия

Пиер-Феликс Гатари (на френски: Pierre-Félix Guattari; 30 април 1930 - 29 август 1992) е френски активист, институционален психотерапевт и философ, основател на шизоанализата и екософията. Гатари е най-известен със своета интелектуално сътрудничество с Жил Дельоз, най-вече в Анти-Едип (L'Anti-Œdipe: capitalisme et schizophrénie, 1972) и Хиляди плоскости (Rhizome, 1976, преиздадена като Mille Plateaux - букв. "хиляди плата", 1980).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клиника Ла Борд[редактиране | редактиране на кода]

Гатари е роден във Вилньов-ле-Салбон, едно от предградията на работническата класа в северозападен Париж, Франция. [1] Той е обучен и анализиран от психоаналитика Жак Лакан в началото на 50-те на 20 век, а след това работи в експериментална психиатрична клиника в Ла Борд под ръководството на ученик на Лакан, психиатъра Жан Ури. Една конкретно нова насока, разработена в Ла Борд, се състи в отстраняването на класическия бином господар/пациент [2] или аналитик/анализиран, в полза на отворена конфронтация в групова терапия. Предимно тази практика на групова терапия и изучаването на динамиката на плуралността от субекти в комплексното взаимодействие, а не индивидуалистичният стил на анализата на традиционната фройдистка школа, е която в крайна сметка го води към по-обхватните философски изследвания на и политическа обвързаност с един такъв обширен доколкото изобщо е възможно масив от домейни (философия, етнология, архитектура и т.н.) с цел по-доброто дефиниране на насоките, ориентирите, ограничаването и психиатричната ефективност на практиката [3].

Гатари по-късно ще твърди, че "психоанализата е най-доброто капиталистическо лекарство" [4], тъй като в него желанието е ограничено до кушетката: желанието в лаканианската психоанализа е енергия, която е побирана, съдържана, налична, а не която, ако бъде освободена, може активно да се ангажира в нещо различно. Той продължава своето изследване сътрудничейки в в частната клиника Ла Борд на Жан Ури, един от основните центрове на институционална психотерапия по онова време. Ла Борд е била място за сбирки и разговори между неизброимо число студенти по философия, психология, етнология и социална работа. Ла Борд е основно място, в което Гатари е буквално "закотвен" до своята смърт през 1992.

60-те и 70-те[редактиране | редактиране на кода]

От 1955 до 1965 Феликс Гатари "оживява" троцкистката група Воайе Комюнист (Комунистическият начин). По-късно ще поддържа антиколониалистическите борби, както и италианските аутономисти. Гатари също взима участие в движението на психологическата G.T., която събира много психиатри в началото на 60-те и създава Асоциация за институционална психотерапия през ноември 1965. През това същото време той основава, заедно с други активисти ФГИНИ (Федерация на групи за институционални науки и изследвания) и нейното издание Recherche ("Изследване"), работейки върху философия, математика, психоанализа, образование, архитектура, етнология и т.н. ФГИНИ ще репрезентира аспекти на множество политически и културни "ангажименти" на Феликс Гатари: Група на младите испанисти, Франко-китайско приятелство (във времето на популярните комуни), опозиционни активности относно войната в Алжир и Виетнам, участие в M.N.E.F. с U.N.E.F., политика на службите за психологична академична помощ (B.A.P.U.), организацията на Университетските работни групи (G.T.U.), както и реорганизации на обучаващите курсове с Център за обучение на методи за образователни активности (ЦОПОА) на психиатрични мъже-сестри, както и формирането на Приятелски Мъже Сестри (Amicales d'infirmiers) (през 1958), изслидвания на архитектурата и проекти за конструкция на дневна болница за "студенти и млади работници".

Гатари е въвлечен в събитията от май 1968, започващи от Движението от март 22. След 1968 всъщност Гатари среща Жил Дельоз в Университета Винчен (Университет Париж 8) и започва да поставя основите на работата върху това, което скоро ще представлява скандалният Анти-Едип (1972), която книга Мишел Фуко описва като "въведение в не-фашисткия живот" в нейния предговор. Може да се каже, че през кариерата на Гатари писаните от него работи винаги кореспондират на една или друга мода на социополитически и културни ангажименти. През 1967 той се появява като един основателите на ОСПЛАР (Организация за солидарност и помощ на латиноамериканската революция). Във главния офис на ФГИНИ среща през 1968 Даниел Кон-Бенди, Жан-Жак Лебел и Джулиан Бек. През 1970, той създава ЦНИИФ (Център за наука и изследвания за институционално формиране), която взема ръководството в изданието Recherches. През 1977 той създавае CINEL, за "нови пространства на свобода" преди да се присъедини към екологичното движение с неговата "екософия".

90-те[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 издаването на Хаософия след смъртта на Гатари съдържа първата колекция от есета и интервюта на Гатари, фокусирани около френската анти-психиатрична и теоретична негова работа като директор на експерименталната клиника Ла Борд и сътрудник на философа Жил Дельоз. Книгата Хаософия е първостепенно въведение в теориите на Гатари за "шизо-анализата", процес, който е избран да смени интерпретациите на Зигмунд Фройд с по-прагматични, експериментални и колективни подходи, произтичащи от реалността. За разлика от Фройд Гатари вярва, че шизофренията е крайно ментално състояние, което съ-съществува с капиталистическата система сама по себе си. Но капиталзмът продъжлава да подтиква и използва неврозата като начин за поддържане на нормалността. Пост-марксистката визия на Гатари за капитализма предлага нова дефиниция не само на менталното заболяване, но още на микрополитическите средства за подчинение.

Меки подчинения е друга колекция от есета, лекции и интервюта на Феликс Гатари, която проследява активистката анти-психиатрична и теоретична мисъл и дейност на Гатари през 80-те ("зимен период").

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български

  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Що е философия?, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1996
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Анти-Едип / Капитализъм и шизофрения Т.1, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ — критика и хуманизъм”, София, 2004
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Хиляда плоскости / Капитализъм и шизофрения Т.2, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ — критика и хуманизъм”, София, 2009
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, превод от френски Тодорка Минева, Сонм, 2009

Виж[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Felix Guattari: A Chronology" във Felix Guattari, The Three Ecologies, прев. Ian Pindar, Paul Sutton, London: Athlone, 2000, p. ix
  2. В англ. текст master-patient, като полисемията на master е трудно да се предаде с една дума, като например господар или владетел. Master в английски означава и "владетел, притежател, собственик"; още "глава на семейството", съответно "домакин, стопанин"; както и "майстор, занаятчия", "експерт"; "маестро"; "изключителен художник"; разбира се "учител, преподавател" и т.н. - като всяко от тези значения добавя различен конотативен смисъл на разбирането на психоаналитичната двойка в класическата терапия.
  3. Brian Massumi, Foreword to A Thousand Plateaus: Capitalism and Schizophrenia, Athlone Press, London 1988 p.x
  4. "The Best Capitalist Drug" (Trans. Janis Forman) във Felix Guattari, Chaosophy, New York: Semiotext(e), 1995, pp. 209-224
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Félix Guattari“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.