Феликс Гатари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Феликс Гатари
(Pierre-Félix Guattari)
френски активист
Роден: 30 април 1930 г.
Вилньов ле Саблон, Франция
Починал: 29 август 1992 г.
(на 62 г.)
Кур Шеверни, Франция

Идеолог:
Убеждения: анархист

Пиер-Феликс Гатари (фр. Pierre-Félix Guattari; 30 април 1930 - 29 август 1992) е френски активист, институционален психотерапевт и философ, основател на шизоанализата и екософията. Гатари е най-известен със своета интелектуално сътрудничество с Жил Дельоз, най-вече в Анти-Едип (L'Anti-Œdipe: capitalisme et schizophrénie, 1972) и Хиляди плоскости (Rhizome, 1976, преиздадена като Mille Plateaux - букв. "хиляди плата", 1980).

Биография[редактиране | edit source]

Клиника Ла Борд[редактиране | edit source]

Гатари е роден във Вилньов-ле-Салбон, едно от предградията на работническата класа в северозападен Париж, Франция. [1] Той е обучен и анализиран от психоаналитика Жак Лакан в началото на 50-те на 20 век, а след това работи в експериментална психиатрична клиника в Ла Борд под ръководството на ученик на Лакан, психиатъра Жан Ури. Една конкретно нова насока, разработена в Ла Борд, се състи в отстраняването на класическия бином господар/пациент [2] или аналитик/анализиран, в полза на отворена конфронтация в групова терапия. Предимно тази практика на групова терапия и изучаването на динамиката на плуралността от субекти в комплексното взаимодействие, а не индивидуалистичният стил на анализата на традиционната фройдистка школа, е която в крайна сметка го води към по-обхватните философски изследвания на и политическа обвързаност с един такъв обширен доколкото изобщо е възможно масив от домейни (философия, етнология, архитектура и т.н.) с цел по-доброто дефиниране на насоките, ориентирите, ограничаването и психиатричната ефективност на практиката [3].

Гатари по-късно ще твърди, че "психоанализата е най-доброто капиталистическо лекарство" [4], тъй като в него желанието е ограничено до кушетката: желанието в лаканианската психоанализа е енергия, която е побирана, съдържана, налична, а не която, ако бъде освободена, може активно да се ангажира в нещо различно. Той продължава своето изследване сътрудничейки в в частната клиника Ла Борд на Жан Ури, един от основните центрове на институционална психотерапия по онова време. Ла Борд е била място за сбирки и разговори между неизброимо число студенти по философия, психология, етнология и социална работа. Ла Борд е основно място, в което Гатари е буквално "закотвен" до своята смърт през 1992.

60-те и 70-те[редактиране | edit source]

От 1955 до 1965 Феликс Гатари "оживява" троцкистката група Воайе Комюнист (Комунистическият начин). По-късно ще поддържа антиколониалистическите борби, както и италианските аутономисти. Гатари също взима участие в движението на психологическата G.T., която събира много психиатри в началото на 60-те и създава Асоциация за институционална психотерапия през ноември 1965. През това същото време той основава, заедно с други активисти ФГИНИ (Федерация на групи за институционални науки и изследвания) и нейното издание Recherche ("Изследване"), работейки върху философия, математика, психоанализа, образование, архитектура, етнология и т.н. ФГИНИ ще репрезентира аспекти на множество политически и културни "ангажименти" на Феликс Гатари: Група на младите испанисти, Франко-китайско приятелство (във времето на популярните комуни), опозиционни активности относно войната в Алжир и Виетнам, участие в M.N.E.F. с U.N.E.F., политика на службите за психологична академична помощ (B.A.P.U.), организацията на Университетските работни групи (G.T.U.), както и реорганизации на обучаващите курсове с Център за обучение на методи за образователни активности (ЦОПОА) на психиатрични мъже-сестри, както и формирането на Приятелски Мъже Сестри (Amicales d'infirmiers) (през 1958), изслидвания на архитектурата и проекти за конструкция на дневна болница за "студенти и млади работници".

Гатари е въвлечен в събитията от май 1968, започващи от Движението от март 22. След 1968 всъщност Гатари среща Жил Дельоз в Университета Винчен (Университет Париж 8) и започва да поставя основите на работата върху това, което скоро ще представлява скандалният Анти-Едип (1972), която книга Мишел Фуко описва като "въведение в не-фашисткия живот" в нейния предговор. Може да се каже, че през кариерата на Гатари писаните от него работи винаги кореспондират на една или друга мода на социополитически и културни ангажименти. През 1967 той се появява като един основателите на ОСПЛАР (Организация за солидарност и помощ на латиноамериканската революция). Във главния офис на ФГИНИ среща през 1968 Даниел Кон-Бенди, Жан-Жак Лебел и Джулиан Бек. През 1970, той създава ЦНИИФ (Център за наука и изследвания за институционално формиране), която взема ръководството в изданието Recherches. През 1977 той създавае CINEL, за "нови пространства на свобода" преди да се присъедини към екологичното движение с неговата "екософия".

90-те[редактиране | edit source]

През 1995 издаването на Хаософия след смъртта на Гатари съдържа първата колекция от есета и интервюта на Гатари, фокусирани около френската анти-психиатрична и теоретична негова работа като директор на експерименталната клиника Ла Борд и сътрудник на философа Жил Дельоз. Книгата Хаософия е първостепенно въведение в теориите на Гатари за "шизо-анализата", процес, който е избран да смени интерпретациите на Зигмунд Фройд с по-прагматични, експериментални и колективни подходи, произтичащи от реалността. За разлика от Фройд Гатари вярва, че шизофренията е крайно ментално състояние, което съ-съществува с капиталистическата система сама по себе си. Но капиталзмът продъжлава да подтиква и използва неврозата като начин за поддържане на нормалността. Пост-марксистката визия на Гатари за капитализма предлага нова дефиниция не само на менталното заболяване, но още на микрополитическите средства за подчинение.

Меки подчинения е друга колекция от есета, лекции и интервюта на Феликс Гатари, която проследява активистката анти-психиатрична и теоретична мисъл и дейност на Гатари през 80-те ("зимен период").

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Felix Guattari: A Chronology" във Felix Guattari, The Three Ecologies, прев. Ian Pindar, Paul Sutton, London: Athlone, 2000, p. ix
  2. В англ. текст master-patient, като полисемията на master е трудно да се предаде с една дума, като например господар или владетел. Master в английски означава и "владетел, притежател, собственик"; още "глава на семейството", съответно "домакин, стопанин"; както и "майстор, занаятчия", "експерт"; "маестро"; "изключителен художник"; разбира се "учител, преподавател" и т.н. - като всяко от тези значения добавя различен конотативен смисъл на разбирането на психоаналитичната двойка в класическата терапия.
  3. Brian Massumi, Foreword to A Thousand Plateaus: Capitalism and Schizophrenia, Athlone Press, London 1988 p.x
  4. "The Best Capitalist Drug" (Trans. Janis Forman) във Felix Guattari, Chaosophy, New York: Semiotext(e), 1995, pp. 209-224
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Félix Guattari“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Библиография[редактиране | edit source]

На български

  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Що е философия?, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1996
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Анти-Едип / Капитализъм и шизофрения Т.1, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ - критика и хуманизъм”, София, 2004
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Хиляда плоскости / Капитализъм и шизофрения Т.2, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ - критика и хуманизъм”, София, 2009
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, превод от френски Тодорка Минева, Сонм, 2009

Виж[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.