Берберски езици
Берберските езици (или тамазигт) са група близки езици, говорени главно в Мароко и Алжир. Много разпръснати говорещи се срещат из цяла Сахара и северната част на Сахел. Те спадат към афроазиатския езиков тип. Сред берберите има силно движение за унификация на близките северни берберски езици в единен стандарт — тамазигт.
Сред берберските езици са тарифит или рифи (рифянски) (северно Мароко), кабиле (Алжир) и ташелхит (централно Мароко). Тамазигт ту е имал, ту е нямал писменост в продължение на близо 3000 години. Прекъсванията са били поради различни нашествия. Първоначално е използвана азбуката тифинаг, която все още се използва от туарегите. Най стария датиран надпис е от ок. 200 г. пр.н.е.. По-късно, около 1000—1500 г. е използвана арабската азбука (особено от шилха в Мароко). Понастоящем често се пише с латинска азбука, особено от кабиле. Наскоро в Мароко е приет за официален един вариант на тифинаг, а латинската азбука е официална в Алжир, Мали и Нигер. Но в Мали и Нигер все още се използват широко както тифинаг, така и арабската азбука, а в Мароко — латинската и арабската азбуки.
След получаване на независимост, всички страни в Магреб в различни степени следват политика на „арабизация“, целяща предимно изместването на френския език от неговата колониална позиция на преобладаващ език в образованието и грамотността. Арабизацията, обаче, потиска и преподаването и използването в публичното пространство както на берберските езици, така и на магребския арабски диалект. Берберите протестират срещу това състояние на нещата в Мароко и Алжир, особено Кабилия, и понастоящем и в двете страни се въвежда обучение на берберски език и берберският език се признава за национален език, но не задължително за официален такъв. В другите страни в Магриб такива мерки не са взети, но и там берберското население е много по-малко. В Мали и Нигер има няколко училища, които предлагат частично обучение на тамашек.
[редактиране] Наименования
Наименованието „бербер“ не се нрави на много съвременни бербери, тъй като идва от старогръцкото barbaros — „варварин“. Независимо оттова то се използва в западните езици от много берберски автори като кабилския професор Салем Чакер от INALCO в Париж, Вернер Вичихл и Мартен Косман и Хари Стромер от Лайденския университет.
Наименованието „тамазигт“ често го заменя, особено когато става дума за североберберските езици. В западните езици това име може също да се използва (донякъде подвеждащо) специално за езика на Средните Атласки планини в Мароко , близък да ташелхит. Етимологично то означава „език на свободните“ или „език на благородниците“. В миналото наименованието „тамазигт“ (в различни форми: тамазигт, тамашек, тамаджек, тамахак) е било използвано от много берберски групи за езика, говорен от тях — включително от средноатласцкия, рифския, сенедския в Тунис и туарегския. Но пък от други групи са използвани други наименования: например езикът в много части на западен Алжир се е наричал тазнатит или зенатски, кабилите наричали езика си таквайлит, обитателита на Сиуа — тасиуит, а зенагския — тудхунгя ((en))[1]. Около началото на миналия век е съобщено, че зенатите от Риф наричат езика си зенатия специално, за да го разграничат от тамазигт, говорен в останалата част на Риф.
Една група, Linguasphere Observatory, се опитва да въведе неологизма „тамазки езици“ за обозначаване на берберските езици.
[редактиране] Произход
Тамазигт е от Афроазиатското езиково семейство (наричано преди хамито-семитско). Генеалогистите в миналото често разглеждат берберите като араби, имигрирали от Йемен. По тази причина някои разглеждат тамазигт като произлизащ от арабския език. По политически причини, понякога е предлагано и обратното мнение: Д-р М Ааши например пише: „Тамазигт е по-стар от семитските езици. Възможно е семитските езици дори да са разклонения на тамазигт.“ Но и двете мнения се отхвърлят от повечето езиковеди, които разглеждат семитските и берберските езици като два отделни клона на афроазиатския. Проф. Карл Прасе например го разглежда като „най-общо език-брат на семитския“.
[редактиране] Граматика
Берберските езици имат два падежа на съществителното, организирани както следва: единият е неотбелязан, а другият служи за подлог на преходен глагол и допълнение на предлог, както и в други контексти. Първото често се нарича état libre, а второто — état d'annexion или état construit. Берберските съществителни имат два рода — мъжки (неотбелязан) и женски (отбелязван с рефлекси на представката т-). Следва илюстрация в транскрипция на кирилица със съществителното амгар — „стар мъж, шейх“:
| мъжки род | женски род | |||
| обикновен | агент | обикновен | агент | |
| единствено число | амгар | умгар | тамгарт | темгарт |
| множествено число | имгарен | имгарен | тимгарин | темгарин |
