Адапазаръ
| Адапазаръ Adapazarı |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Вилает: | Сакария |
| Население: | 283 752 (2000) |
| Надм. височина: | 47 m |
| Геогр. положение: | 40° 46' 50" сев. ш. 30° 24' 11" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | (+90) |
| Уебсайт: | |
Ада̀пазаръ [1] (на турски: Adapazarı, буквален превод Пазарният остров, като Ада пазар [2]) е град в Северозападна Турция. Разположен е около река Сакария. Главен административен център на вилает Сакария. Транспортен шосеен възел. Има крайна жп гара, която е на около 5 километрово отклонение от град Арифие от линията Истанбул-Ескишехир. Търговско средище. Машиностроителна (жп и селскостопанска техника), захарна, стъкларска и дървообработваща промишленост. Отглеждане на тютюн, лен и захарно цвекло. Производство на автомобили ("Тойота"), гуми Goodyear, текстил (LC Waikiki) и коприна. Население 391000 жители (2012).
Съдържание |
История [редактиране]
При избухването на Балканската война в 1912 година десет души от Адапазар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Спорт [редактиране]
Представителният футболен отбор на града носи името Сакарияспор. Дългогодишен участник е в най-високия ешелон на турския футбол "Тюрксел Сюпер Лиг".
Личности [редактиране]
- Родени
- Гарабед Агопян, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, неграмотен, 12 лозенградска дружина[4]
- Нерсис (Нефсис) Агоп, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, Солунски доброволчески отряд[4]
- Хакан Шюкюр (р.1971), турски футболист-национал
Побратимени градове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Български военен атлас, 1979 г.
„Географски речник на задграничните страни“, Михаил Данилевски, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987 г. - ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
- ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.