Антиох IV Епифан
|
||||||||
На обратната страна Аполон върху омфалос. Гръцкия надпис ΑΝΤΙΟΧΟΥ ΘΕΟΥ ΕΠΙΦΑΝΟΥΣ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ означава „На Антиох Божествения, Прочутия, Победоносния“.
Антиох IV Епифан („Прочут“, гр. Αντίοχος Επιφανής, род. 215; †163 г. пр. Хр.), нарекъл се също и ΘΕΟΣ ΕΠΙΦΑΝΗΣ, "Theos Epiphanes" ("Божествено Въплъщение"), бил сирийски цар от династията на Селевкидите.
След битката при Магнезия (190 г. пр. Хр.), в която баща му Антиох III бил победен от римляните, е бил взет в плен и е живял 14 години в Рим, преди римския сенат да му даде съгласието си да стане цар. Времето на неговото царуване било от 175 до 163 г. пр. Хр..
След смъртта на брат му Селевк IV Филопатор той е допуснат да управлява преди племенника си Деметрий I Сотер със съгласието на Рим. Опитва се да възроди силата на Александровото царство, но атакувайки и почти превземайки Птолемеев Египет е спрян от римския пратеник Гай Попилий Ленат, който му връчва ултиматум. Пред заплахата от война с Рим Антиох IV сключва примирие и се оттегля.
След това се бори да потуши с голяма жестокост въстаналите Макавеи в Юдея. Воюва с Партия.